Няма да гласуваш?

Божидар Божанов (http://blog.bozho.net)

Избирателната активност е ниска и намалява. И много хора се самоубеждават с привидно разумни аргументи, че няма смисъл да гласуват. Чувал съм всички тези аргументи, и ще си позволя да им отговоря. Нямам намерение да заклеймявам негласуващите, да им чета конско или да ги обвинявам за положението – нито имам право, нито е конструктивно. Просто ще им отговоря разумно:

• „Така легитимирам престъпната власт“ – властта се счита за легитимна дори 5% да гласуват. Така че гласуваш или не, това няма значение за формалната легитимност на властта. Може би си мислиш, че една власт, избрана с 5%, не трябва да може да управлява? Законът подлежи на промени, но е нужно някой да ги прокара, а ти да гласуваш за него.
• „Загуба на време е“ – разходката до секцията, заедно с гласуването, е 20-тина минути. Ако наистина в неделя имаш толкова много важни неща за правене, спести си тези 20 минути. Но не вярвам случаят да е такъв. Така че направи си една приятна неделна разходка до урната, отнема пренебрежимо малко време.
• „Не знам за кого да гласувам“ – гласуването не отнема време, но следенето на политическите личности и събития отнема, и е напълно разбираемо да не ти се заминава с това. Но може би имаш един приятел, на когото имаш доверие, и който се интересува повече от политическите процеси – питай него за мнение. Ако пък нямаш, или не искаш друг да ти влияе, може просто да погледнеш лицата на кандидатите. Ще се изненадаш колко са различни – едните изглеждат интелигентно и спокойно, другите изглеждат като дребни мошеници или мутри. Няма нужда да вадиш френологичните карти, но визията на кандидатите ще ти създаде достатъчно усещане за това кого може да подкрепиш. Един поглед по сайтовете им пък, за половин час, ще ти каже кой на какви позиции е (или твърди, че е), и доколкото те са по-близки до твоите. Това достатъчно ли е? С известно приближение – да.
• „Всички са маскари“ – може би изглежда, че всеки кандидат или партия търси изгода, и че всички ни обещават неща, които няма да изпълнят. И това най-вероятно наистина е така. И срещу всеки кандидат може да се извади поне един аргумент. Само че имай предвид, че не избираме изпълнителната власт в рая, и няма как кандидатите да са чисти като сълза. Замисли се, ако ти беше кандидат, как би изглеждал в очите на избирателя – щеше ли да може да се скалъпи някой компромат, щеше ли някой да ти повярва, че го правиш с цел различна от финансовата изгода? Не се доверявай на никой политик, но не търси ангели в листите, за да гласуваш за тях.
• „Изборите не променят нищо“ или „Всички са еднакви“ – това, за щастие, няма как да е вярно. Има разлика между кандидатите и партиите им. Разликата не е между „доброто“ и „злото“, не е „от небето до земята“ и може би не е прекалено голяма. Но я има. И ако едните са само с 5% по-кадърни и с 6% по-некорумпирани, пак има смисъл да бъдат предпочетени. Защото изборите променят нещо – ако след „виденовата зима“ всички бяха сметнали, че изборите не променят нищо, и на власт отново беше дошла БСП, дали щеше да се справи с държавата, която преди 2 месеца беше довела до фалит? Ако изборите нямаха значение, и през 2005-та година Атака имаше мнозинство в парламента, сега щяхме ли да сме в ЕС, щяха ли фирмите да имат огромен пазар за стоките си, а гражданите – за труда си? Гласувайки за нещо дори с 5% по-добро от другото, може да допринесеш за 5% по-добра държава. От друга страна, Хитлер е избран с избори. Това е една промяна към по-лошо, но все пак промяна, която идва да покаже, че изборите имат значение.
• „Тези избори нямат значение“ – дали ще са европейски, президентски или кметски, все някой се намира да каже, че те не са важни. „Евродепутатите какво ще направят за България“; „президентът какви правомощия има“; „кметът най-много да сложи нови плочки“. Евродепутатите са важни, и то не само защото показват вътрешното политическо съотношение, а и защото определят дали Европа ще има лява или дясна политика – дали ЕНП или ПЕС ще имат повече места в ЕП ще рефлектира обратно върху нас в следващите години. Президентът може и да няма правомощия, но дали ако бяхме избрали кандидат на БСП, през лятото щеше да има подкрепа за гражданското общество от страна на президентската институция? Ако на предишните избори беше избран Сидеров, нямаше ли да се изложим пред всеки международен партньор? А кметът – всичко от плочки, през улици и паркове, до култура в общината, зависи от този избор.
• „Един глас, с него и без него, все тая“ – процесите в обществото стават в мащаб. Винаги опитвай да обмисляш реалността при условие, че всички мислеха като теб. И не, това не е клише от естрадна песен – общественото съзнание зависи от съзнанието на всеки негов член. Така че твоят глас има значение, макар и в по-абстрактен смисъл.
• „Не искам да нося отговорност за това кой управлява“ – ти носиш така или иначе. Ако гласуваш, заради гласа си, ако не гласуваш, заради недаването му. Така че от това измъкване няма, а и е хубаво да не бягаме от отговорност, колкото и споделена да е тя.
• „Няма смисъл, след като моят глас ще се неутрализира от един цигански глас, купен с 10 лева“ – циганският глас ще бъде купен така или иначе. Ако не го неутрализираш с твоя, инвестицията в него ще се оправдае, правейки инвеститора доволен. Гласувай, за да им прецакаш инвестицията.

Така че – да гласуваме. И да осмислим нещата така: не гласуваме за „по-малкото зло“, а за едно бъдеще, което ще е дори малко по-добро от това, което би било, ако не гласуваме.

Но…това е само началото, основата. Гласуването е само едно от нещата, които като граждани можем да направим, за да живеем малко по-добре. Твърде нужно е да сме активни граждани не само на избори. Но да започнем от изборите.