Денят за мъжки приказки
Българската общност, разделена на групи и групички – от крайни атеисти до богоугодни на думи християни (всичките много шумни) днес не разрешава нито една разумна дума да се каже относно ритуала на Йордановден, познат като „мъжко хоро“.
След като тази година дори Reuters публикува снимки на полуголи мъже, цопнали в река Тунджа в Калофер, всички защитници на българщината вкупом хукнаха да се бият в гърдите и да бранят този най-християнски нашенски ритуал.
Защитниците на „мъжкото хоро“ обаче нямат нищо общо с мъжете, които обикновено пият цяла нощ, за да се цопнат в реката полумъртви на сутринта в бой за кръста.
О, не – днешните бранители на традициите кротко седят на компютрите си и нападат със злост всеки, който дори леко посмее да изкаже мнение за ритуала.
А той пък може да бъде много смешен: точно както е смешна Томатината във Валенсия, Испания. Томатината, която за разлика от коридата, оправда съществуването си в съвременния свят, е сравнително забавен и безвреден начин да се привличат туристи. Нашенският ритуал обаче изпитва известни затруднения да докаже своята адекватност.
В тази традиция някак си няма място за никой друг, освен за средностатистическия, хетеросексуален, сравнително млад и здрав мъж, който освен мускули, трябва да има и психиката да издържа яко на пиене.
Доста тясна селекция, да не кажем и доста елитарна. А и шоуто на хетеросексуални, сравнително млади мъже, които издържат яко на пиене, си го гледаме по цяла година: в крайна сметка това е печелившият стандарт у нас.
В другата крайност обаче, гордо изпъчени в новите си дрехи, са застанали всички онези патриоти, които от цивилизования край на чужбина коментират ритуала, принизявайки го до свинщина и простотия.
От дистанцията на прелетените със самолет граници е лесно да се отрече традицията. Ако тя е пример за примитивното, въпросът е дали отричането й е възвишено. Скачането за кръста не е тричането на кучета, то е доброволен акт, не изисква насилие, нито носи със себе си задължения. Това дали е възвишен или примитивен зависи от гледната точка – дори и най-възвисшеното може да остане неразбрано така, както от примитивен акт може да се достигне висок извод.
Ритуалът е част от традицията. Ако някой е щастлив да скача в ледената вода, нека скача. А ако си спестим „Осанна“ и „Разпни го“ може и да намерим време да се позабавляваме.
