Минирана държава

Иван Куцаров, http://kutzarov.wordpress.com/

Скачащата мина има вграден заряд, чрез които се избягва възможността противникът да вземе предпразни мерки и, вследствие на което, силно се увеличава зоната на поражение. Последните години цялата ни държава е зарината със скачащи мини с детонатор със закъснително действие. Дано си вземем поука от последната избухнала. Буквално и преносно.

Знаете ли какво е да станете баща или майка на 24? Предполагам – да. Едва ли има по-голямо щастие. А какво ще кажете да станете баща на 24 на вашето малко 5 годишно братче, тъй като и двамата ви родители са изпарени от взрив в завод за обезвреждане на мини? Изпарени! Едва ли. Пожелавам ви никога да не разбирате. Но на 24 годишния Павел му се наложи да разбере – от два дни той е баща на малкия Иван и няма време дори да осъзнае трагедията, която споходи семейството му. Защото трябва да е силен за 5 годишния си брат. Защото с брат му ще трябва да живеят с мисълта, че в следващите 5 години няма да могат да погребат майка си и баща си, от които няма дори останал косъм. Родителите им, които са работили за по 270 лева на три смени, включае и нощна. Иван и Павел изгубиха своите родители за 540 лева на месец. За сметка на това, някой ден, евентуално, ще получат компенсация от около 5000 лева. Да благодарим на Създателя – без значение дали го наричате Аллах или Господ, че 24 годишния Павел, който също е работил във фабриката за обезвреждане на мини, където се изпариха петнадесет живота, си е намерил друга работа. И е жив. Жив, за да гледа малкото си братче като син.

И после кажете, че всеки живот в нашата шибана държава си няма цена! На малката Красамира – да, ще ви я напомням! – животът й струваше един легнал полицай. Животът на едно бебе беше оценен на около 700 лева. Животът на един зрял човек, с отговорност за две деца е оценен на 2500 лева. И нито цент повече. Дори в смъртта не сме равни по цена. Майната й на държава, в която нещо безценно, като един детски живот, струва колкото седмица Ол Инклузив в Албена. Майната й на държава, в която животът на един родител, грижещ се за две деца, е оценен на седмичен круиз с кораб.

Най-грозното във всяка една трагедия, след невинно загиналите, е използването й за политически цели. Особено в този момент, точно преди избори. Нашите политици, като последователни идиоти, го направиха за пореден път – упражниха се върху човешката трагедия. Честито. В неделя пак ще бъдат избрани същите, освен ако, съвсем случайно, не решите да промените нещо и да поемете отговорност като гласувате. В противен случай заслужавате животът ви да бъде оценен на цената на обикновена кола втора ръка. Или холна гарнитура. На колкото беше този на родителите на Павел и Иван.

Дали ще ни пука вдругиден? Не мисля, всичко ще продължи както преди – някой ще живеят в къщи за милиони, докато техните работници бачкат нощна смяна за 270 лева на месец. Но такава сме позволи да остане шибаната ни държава. Защото гледаме години наред, безучастно, как се разпродава за скрап цялата,
в комплект с морала и последните останали капки човещина. А държавата ще остане на новите-стари политици болшевки, неграмотните и Атанаските.