В бежанския лагер в Харманли живеят 1 300 души. Местните хора не говорят с добро за тях. В същото време неколцина адвокати въртят бизнес с нещастието на бежанците, се казва в репортаж на германския журналист Щефан Ошват за Дойче веле.
Харманли е град с 18 000 жители. На 35 километра от тук е турската граница. На бензиностанцията виси надпис на турски „Добре дошли“. Хората тук не говорят с добро за бежанците. „Нямаме добро мнение за тези хора. Тук те имат добри условия, но разрушават всичко. По-лоши са от нашите цигани в гетото. Твърде много надойдоха. Да идват само сирийци. Никакви афганистанци или някакви други, които прииждат от Турция. Ние ли трябва да решаваме проблемите на Турция?“, пита една жена. А приятелката ѝ бърза да добави: „Имаме си достатъчно собствени грижи. Всички сме зле – и те, и ние. И за всички ще е по-добре, ако тези хора не са тук“.
Новата ситуация в Харманли тревожи и кмета на града Михаил Лисков: „Аз също бях против изграждането на бежански център тук. Не успях да го предотвратя, но настоях бежанците да нямат право да се движат свободно из града. Сега ще отворим един магазин в центъра и тогава бежанците ще си стоят вътре. Така хората тук няма да имат контакти с тях. И няма от какво да се опасяват“, казва Лисков. И отправя обвинения към европейските институции: „Проблемът е пред вратата на Европа. Тя помага на Филипините, а нас ни забравя“, оплаква се Лисков.
Бизнес с нещастието на хората
Пред бежанския център срещаме неколцина адвокати. Помощни организации ги обвиняват, че правят бизнес с нещастието на хората. Сириецът Даула е дошъл от Кьолн, за да прибере свои близки. Той също се оплаква от адвокатите. „Тези хора изкарват добри пари покрай безизходицата, в която се намираме. Всичко е само театър. Идва някой адвокат, казва ти „братко“, взима ти 100 евро и ти обещава, че ще те измъкне. Казва, че е уредил всичко, а на практика нищо не се случва. Хората си остават в лагера, но никой не си получава парите обратно“, разказва Даула.
Зад тежката метална врата, охранявана от полицаи, стотици бежанци са насядали край огъня. Из въздуха се носи миризма на фекалии. „Лагерът е изграден за 430 души. Понастоящем обаче в него живеят 1 300 души. Всеки ден пристигат по 40-50 нови. В някои дни съм имал и по 200 човека“, разказва шефът на бежанския център Жельо Желев и сочи към една кофа за боклук. Тя е почти празна, отпадъците са разхвърляни наоколо. По земята има дори хляб. При това тук е хубавата част на лагера – бежанците живеят в бели двустайни контейнери. Една млада афганистанка напира напред, за да се оплаче от условията в останалата част на лагера: „Това тук са белите къщи. Ако искате да видите истината, отидете при палатките. Живеем като животни“, казва жената.
От тоалетните се носи непоносима миризма. Повечето от тях са повредени. Шефът на бежанския център има обяснение за тази неприятна ситуация: „Това е саботаж. Те искат да ни дискредитират. Вижте как изглеждат тоалетните след само една седмица. Те нарочно запушват тръбите, нарочно разрушават всичко, защото се надяват, че заради непоносимите условия ще бъдат изведени от лагера“, казва Желев.