Чушки, боб и геополитика

Автор : Елица Златева (http://eumyths.wordpress.com)

„Нов еврорегламент застрашава родните ни сортове, защото Брюксел реши да забрани отглеждането на плодове и зелунчуци, които са извън определен списък. Така от трапезата завинаги може да изчезнат куртовската капия, смилянския фасул и розовите домати, познати като биволско сърце, алармират земеделци. Ако новата нормативна уредба бъде приета, любителите градинари няма да могат да разменят семена и разсад помежду си. Характерната за страната ни търговия със семена и корени също няма да бъде разрешена. От Института по растителни и генетични ресурси в Садово казват, че сертифицирането и пускането на пазара на родни сортове, които са одобрени от Брюксел изисква значителни инвестиции и време, през което ще сме задължени да садим пластмасовите зелунчуци на Европа.Затова учените призовават българските представители в Европарламента да защитят интересите на страната ни и родното производство.“

Тази кратка публикация (запазила съм оригиналния правопис) със сърцераздирателно заглавие „Брюксел посегна на чушките и боба“ вчера цял ден циркулираше във формат copy-paste из българското интернет пространство, а днес си проби път до централните новини на една от най-гледаните телевизии.

Понеже никой не си направи труда да потърси мнението на опонента – в случая, на Европейската комисия като вносител на законодателното предложение, реших да й дам думата тук като ви предложа извадки от спорния проект.

„С проектопредложението се консолидира и актуализира законодателството относно търговията с растителен репродуктивен материал, като се отменят и заменят следните 12 директиви…“(следва изброяване)

„Оценката на въздействието на настоящото предложение се основава на резултатите от прегледа на законодателството на ЕС в областта на търговията със семена и растителен размножителен материал (сега „растителен репродуктивен материал“), осъществен през 2007 — 2008 г. от Консорциума за оценка на хранителната верига (Food Chain Evaluation Consortium — FCEC) въз основа на проучване на регистрацията на сортове растения, проведено от същия консорциум през първото полугодие на 2010 г. Тя се основава също така на широкообхватно допитване до всички заинтересовани страни, по-специално до компетентните органи в държавите членки, представители на частния сектор на равнището на ЕС и на национално равнище, съответните международни органи по стандартизация, неправителствени организации и Службата на Общността за сортовете растения (CPVO). В периода 2009 — 2011 г. бяха проведени редица заседания на хоризонталната работна група на Комисията. През май 2011 г. четири експертни групи, създадени по време на унгарското председателство, работиха по конкретни теми. Освен това Комисията многократно се консултира с работната група „Семена и размножителен материал“ на Консултативната група по хранителната верига и здравето на животните и растенията в периода 2009 — 2011 г. На 18 март 2009 г. бе организирана открита конференция „Ensuring Seed Availability in the 21st Century“ („Гарантиране наличието на семена през ХХІ век“), за да се представят и обсъдят резултатите от оценката с различните заинтересовани страни. И не на последно място, от 19 април до 30 май 2011 г. бе проведено онлайн допитване до заинтересованите страни чрез въпросник за „интерактивно създаване на политики“ (Interactive Policy Making — IPM), за да се получат коментари по документа „Варианти и анализ“. Получени бяха 257 отговора от много широк кръг от групи заинтересовани страни.

Основната цел на консултациите бе да се потърсят мнения относно разпоредбите и прилагането на съществуващото законодателство и относно необходимостта от промяна. Като цяло заинтересованите страни изразиха задоволство от заложените в съществуващите директиви принципи, но подкрепиха намерението на Комисията да преразгледа законодателството. Възможности за усъвършенстване бяха набелязани по-специално във връзка с опростяването на правните разпоредби, намаляването на разходите и повишаването на ефикасността, въвеждането на повече гъвкавост за професионалните оператори, повишаването на степента на хармонизиране между държавите членки, определянето на ролята на пазарите с нищожен дял и новопоявяващите се пазари и съхранението на биологичното разнообразие в селското стопанство и на растителните генетични ресурси.“

„С цел да бъдат взети предвид потребностите на производителите и изискванията за гъвкавост и пропорционалност, регламентът няма да се прилага за растителен репродуктивен материал, предназначен за изпитвания и научни цели, както и за материал, предназначен за селекционна дейност. Той следва също да не се прилага за материал, предназначен за или поддържан в генни банки, организации и мрежи за съхранение на генетични ресурси ex-situ и in-situ или в естествената им среда във ферми или домашни градини, съгласно национални стратегии за съхранението на генетични ресурси. Освен това от обхвата на регламента е изключен растителният репродуктивен материал, обменян в натура между две лица, които не са професионални оператори.“

„Съществуващите постоянни дерогации за предлагане на пазара в ограничен мащаб на все още нерегистрирани сортове с цел изпитване във ферми и на материал, който не е окончателно сертифициран, както и оправомощаването за приемане на по-строги национални изисквания следва да се запазят. Това следва да се отнася и за важните временни дерогации във връзка със спешни мерки, временни затруднения при снабдяване и временни експерименти.

В допълнение следва да се установят пропорционални и устойчиви правила за дейности от малък мащаб във връзка с растителен репродуктивен материал, който е адаптиран към местните условия и предлаган на пазара в малки количества. Такива сортове следва да са освободени от изискванията във връзка с регистрацията и предлагането на пазара. За този материал е въведено определение „растителен репродуктивен материал с нищожен пазарен дял“. Освобождаването следва да се отнася напр. за селскостопанските производители селекционери или градинарите селекционери, независимо дали са професионални оператори или не. При все това следва да се установят някои основни правила относно етикетирането и проследимостта на материала. С цел да не се допуска злоупотреба с освобождаването, материалът следва да се предлага на пазара само в опаковки с определен размер.“

„За старите сортове, като сортовете за съхранение (включително местни сортове) или т.нар. сортове за отглеждане от любители, следва да се запази прилагането на по-малко строги изисквания с оглед на съхранението и използването на тези сортове в естествената им среда във ферми или домашни градини им, както понастоящем това е уредено с Директива 2008/62/ЕО и Директива 2009/145/ЕО. Сортовете обаче ще продължат да се регистрират въз основа на „официално признато описание“, което ще бъде признавано — но не и изготвяно — от компетентните органи. За такова описание вече няма да е задължително сортоизпитването за РХС. В официално признатото описание за растенията или частите от растения само се посочват специфичните признаци, които са представителни за съответния сорт и позволяват неговото идентифициране, вкл. района на произход. Това описание може да се основава на старо официално описание на сорта — описание, изготвено в миналото напр. от научен академичен орган или организация. Точността на съдържанието му може да е потвърдена от предходни официални инспекции, неофициални сортоизпитвания или знания, придобити въз основа на практическия опит при отглеждане, размножаване и използване. Съществуващите понастоящем количествени ограничения се премахват. Ползвателите се информират за вида на материала чрез етикет с обозначение, че този сорт е идентифициран въз основа на официално признато описание и на района на произход. Растителният репродуктивен материал, принадлежащ към тези сортове, следва да се предлага на пазара само като стандартен материал.“

Не съм експерт по селско стопанство, но предполагам, че четейки горните пасажи, разбирате същото, което и аз.

А именно, че не става дума за нови правила, а за опростяване на сегашните, тъй като предложението за регламент всъщност обединява в един акт съществуващи в момента разпоредби. Срещу тези разпоредби заинтересованите страни, оказва се, не възразяват.

Брюксел освен това по никакъв начин не застрашава нашенските сортове чушки, боб и розовите ни домати. Точно обратното – създава условия за опазването им тъкмо в естествената им среда – на селските дворове, на натуралната размяна, на домашната селекция.

Сещам се за няколко въпроса, които могат да бъдат зададени на подходящ събеседник следващия път, когато „сериозна“ медиа се заинтересува от темата:

– Запознат ли беше в качеството си на национална заинтересована страна Институтът по растителни и генетични ресурси в Садово с ревизията на еврозаконодателството за семената, по която в ЕС се работи още от 2007 г.? Ако не, защо?

– Участва ли Институтът в консултациите по подготвяните промени между 2007 и 2011 г.? Ако не, защо?

– Има ли сред 257-те отговора в европейското онлайн допитване до заинтересованите страни мнение на Института или на негов представител? Ако не, защо?

– На какво се дължи несъответствието между това, което представители на Института твърдят, че пише в предложения еврорегламент и действителното съдържание на проекта?

– Какво мислят по темата Министерството на земеделието и храните и останалите заинтересовани страни в България?

Накрая, да ви кажа защо виждам връзка между чушките, боба и геополитиката.

Заради съдържанието на коментарите под десетките възпроизвеждания онлайн на „новината“, че ЕС посяга на чушките и боба. И заради съдържанието на коментарите под десетки други подобни „новини“, от които става ясно, че ЕС забранява детските приказки, канелата, тоалетните казанчета, електронните цигари, задължава ни да живеем в кръвосмешение и се готви да даде Тракия на турците.

Заради разкритията за „троленето“ в интернет.

Заради събитията в Украйна.

Заради предстоящите след по-малко от два месеца евроизбори, на които вдъхновителите на подобни „новини“ и авторите на предизвиканите от тях коментари ще трябва да дадат гласа си за бъдещето на Европа.

Заради това, че в ЕС все по-упорито се говори за изграждане на Европа на две или повече скорости, а в България основно поради невежеството на по-голямата част от населението се изпълнява нечий дневен ред, който изисква да се отдръпнем колкото може по-далеч в периферията на Съюза.

Включително и заради това, че днес в един от най-отворените и космополитни български градове – Варна, се проведе шествие с лозунг „България в Евразийския съюз“.

На тази целенасочена кампания трябва целенасочено да се отговори, защото под заплаха са не само чушките и боба.

И заплахата съвсем не идва от Европейския съюз.

Пълния текст на предложениет на ЕК за регламент относно производството и предлагането на пазара на растителен репродуктивен материал можете да прочетете на български език тук.