Банковата криза беше политическа, а не финансова
Тома Биков, 5corners.eu
През последната седмица България беше доведена до ръба на банкова криза, въпреки че икономическите показатели на страната и на банковата й система не предполагат такава. Поуката от тази история, е че икономическите показатели нямат никакво значение, когато на сцената излязат влиятелните политици и техните бизнес кръгове и през държавата започнат да решават икономическите си спорове. Още в началото ще кажа, че България престоя на ръба на пропастта, защото се води война между двете управляващи партии БСП и ДПС и техните икономически групировки.
Всичко започна след като шефът на Корпоративна търговска банка Цветан Василев и лидерът на ДПС Ахмед Доган решиха да разделят общия бизнес, който въртяха в продължение на години. Това се превърна в причина за конфликта между БСП и ДПС. Цветан Василев заигра със социалистите, а Доган реши да го унищожи заради опита му да се еманципира от него. Общият бизнес на политика и банкера е структуроопределящ за българската икономика и когато разприте между партньорите достигнаха политически измерения беше въпрос на време да се стигне до силен трус. Затова икономическите анализатори са объркани от ситуацията. Те един след друг повтарят, че показателите на икономиката и на банковата система са добри и в опашките пред банковите клонове няма никаква логика, но не анализират политическия конфликт. А именно политическият конфликт е основната причина за сътресението, което преживяхме през последната седмица.
Само за няколко дни от четвърта по големина банка в България, КТБ беше национализирана, шефът й избяга от страната, а империята му спря да съществува. Това е силата на властта. Няма бизнес, който да е в състояние да се противопостави на политическата власт, особено когато този бизнес е изцяло зависим от нея. КТБ беше атакувана от всички възможни институции – прокуратура, ДАНС, МВР, БНБ, медии, крупни вложители, които изтеглиха всичките си пари за няколко часа и капитулира в рамките на две денонощия. Паниката около Първа инвестиционна банка дойде няколко дни по-късно. Вариантите за нея са два – или опашките пред банковите клонове бяха верижна реакция от срива на КТБ или отмъщение на кръгове близки до БСП за срива на Цветан Василев. Арестите на хора, които са организирали атаката по ПИБ показва, че става въпрос по-скоро за второто.
Този път банковата система не фалира. Лошото е, че фалира политическата система. Отговорността за разклащането на банковата система е изцяло на управляващите партии. Защото, когато си на власт носиш отговорност дори за действията на враговете си. Когато си сформирал правителство с лишени от политически усет експерти, които всеки ден чакат да им бъдат поставени задачи, а задачите са разнопосочни заради неуредиците между коалиционните партньори настъпва хаос. Когато си решил да управляваш, въпреки че дори не можеш да организираш кворум в Народното събрание, тогава политическите баланси се разрушават и те удрят по главата. В подобни ситуации икономиката следва политиката, а политиката я води към пропастта.
Докато гледах опашките пред банките си мислех: „Как пък все на БСП им се случва някой да ги прецака и баш докато те управляват да вземе да събори банките”. Естествено, че социалистите не са сътворили всичко сами, но по всички правила те носят най-голяма отговорност за това, което се случва докато държат мандата за управлението. Днешната криза има малко общи неща с тази от 1996 година. Едно от тях е БСП. И Румен Гечев, който както тогава, така и сега обяснява, че всичко е наред. Да те успокоява човек като Румен Гечев, докато пред банките се вият опашки от паникьосани хора си е истинско предизвикателство. Крайно неадекватно беше и медийното поведение на премиера Пламен Орешарски, чиято некомуникативност в ситуация на обществена паника, само усложни нещата. Това, че БСП е прецакана винаги, когато управлява България, говори че тази партия непрестанно се управлява или от глупави хора, или от мошеници. А може би тези две групи са разпределени квотно в Изпълнителното бюро на партията.
Така стигнахме до Консултативния съвет по национална сигурност при президента, на който всички партии застанаха зад банките и насрочиха предсрочни избори. Трябва да сме благодарни за този жест, защото при проява на по-голяма политическа смелост можеха и да ни бутнат в пропастта. Едно от най-добрите качества на българските политици е тяхната страхливост. Това е единствената причина в България да няма гражданска война през последните 25 години. Не на традиционната толерантност, а на традиционния страх се дължи българският мир.
Добре е да си направим изводите от сегашната ситуация, а те са:
1. Концентрирането на икономическа власт в едни ръце неизменно води до тежки кризи, които засягат всички – дори и ръцете, които държат икономическата власт.
2. Формулата „експертно правителство” винаги звучи добре преди да се случи, но когато се случи, става ясно, че правителство, което носи ясна политическа отговорност е много по-малко зло.
3. Не е възможно да сформираш демократично управление, когато нямаш мнозинство в парламента.
Тези три извода са много важни за това, което ще се случва оттук нататък. Ако политическият елит е стигнал до тях, в следващите месеци трябва да направи следното:
1. Да сформира служебно правителство, в което участват основно политически фигури, а не анонимни експерти.
2. След предсрочните избори, в Народното събрание да бъде сформирано стабилно мнозинство, в което да участват най-малко 130 депутати. Това е основното условие, че ще имаме четири години на политическа стабилност, която единствена ще ни позволи да излезем от тежката криза, в която се намираме.
3. Редовното правителство да бъде чисто политическо и да не включва ДПС. Защото това е единственият начин икономическата власт, с която разполага Доган да бъде разконцентрирана и разпределена равномерно.
Дали българският политически елит си е взел поука от многото кризи, в които вкара страната през последните години предстои да видим в следващите месеци. Както пише в Библията: „По плодовете ще ги познаете”. Ако плодовете и след една-две години са горчиви, то значи напразно сме изживявали кризите.
