Българският Федерер, Маша е наша или просто Гришо

Александър Николов и огромен колектив

Този текст бе публикуван малко след отпадането на Григор Димитров от US Open през миналата година. Днес го припомняме за рождения му ден, а на Вас оставяме да прецените какво се е променило оттогава. Гришо израстна личностно и игрово, спечели първия си турнир и още един… и влезе в ТОП20 и в ТОП15… Посоката е добра. Enjoy!

Отдавна се каня да напиша един такъв пост. Имам много и най-различни неща за казване по темата. Реших да не ги казвам сам обаче. Затова събрах мненията на още 7-8 човека. Странното е, че най-често срещаната реплика към мен беше “Сигурно не очакваш точно това”… Още по-странното е, че в 100% от случаите очаквах точно това. Съгласен съм с една много голяма част от написаното, колкото и мненията да са различни.

Българският Федерер

Винаги съм казвал колко много се дразня от това етикетиране на младите спортисти. А у нас е толкова модерно : имаме си пернишкият Роналдо, от скоро си имаме и българският Гарет Бейл… Но за нито един от успелите ни спортисти – Стефка Костадинова, Кубрат Пулев, Бербатов, Стоичков, Веско Топалов, Станка Златева и т.н. нямам спомен да са били ‘Българският…’.

Модерно е и в тениса. Не знам дали знаете, но Гришо не е единственият Федерер. Аз познавам френският такъв – Джонатан Ейсерик. Млада надежда, Номер 1 в младежката ранглиста през 2007… Днес Джон е някъде в ТОП 300, по близо до 300 отколкото до ТОП. Мога да дам още 4-5 примера за тенисисти сравнявани с големите трима, за които съм сигурен, че това е дало отражение на играта им. Фернандо Вердаско, наречен вторият Надал, след страхотното му представяне на Australian open през 2009. От номер 7 тогава, в началото на годината Фернандо е номер 34. Французите си нарочиха Ришар Гаске, с факта, че не просто са играли заедно с Надал във фюджърсите, но французинът дори го е победил. E, когато от теб се очаква да победиш пак, а резултатът от срещите помежду ви е 0 на 10, това няма как да се отрази на цялостната игра. Мога да дам още 2 имена : Стан Вавринка и Виктор Тройцки, дори бих добавил Давид Ферер. Да си номер 2 в страната си след Джокович, Федерер и Надал и да ти се повтаря постоянно, че си далеч от класата им, надали е най-стимулиращото нещо.

/E, и Вавринка върви в правилната посока оттогава, бел.авт./

Наскоро видях пост със снимка сравняваща различни удари на Гришо и Надал, с текст на френски “Талантът е по рождение, самочуствието се учи.”

Затова се моля най-сетне да се забрави за baby Federer, Българският Федерер и всички други сравнения, с когото и да било. Гришо си е Гришо. Има талант и потенциал, трябват му само постоянство и спокойствие, за да успее наистина. И ако първото зависи изцяло от него, за второто можем да допринесем всички ние. Една победа над Джокович не прави Гришо най-великият българин, така както една загуба от неизвестен за някого тенисист не го прави лузър (не намерих по-подходяща дума, колкото и да не харесвам тази). Покрай работата си във France télévisions преди години имах честта да видя отблизо една голяма част от ТОП 100 на Ролан Гарос или Монте Карло. Не мисля, че Гришо ще бъде от нивото на Федерер, Надал и Джокович. Те са от друга планета. Но на нивото на Ферер, Мъри, Дел Потро, Бердих има шанса да бъде със сигурност. Само да бъде оставен да го постигне и да вложи максимума от себе си. Медийният интерес към него за връзката с Маша, готовите да му скочат при всяка загуба “фенове” и разхождането на кучето из Ню Йорк засега по-скоро не работят в негова полза. Но времето ще покаже.

Колкото до българските медии често ми се иска да набия поне един жОрналист. Не може да пишеш за тенис, ако познаваш само Надал, Джокович и Федерер. И Гришо щото си е наш. В тениса има редица невероятни, добри, не толкова добри, нахъсани, във форма или извън форма тенисисти. И това прави тази игра толкова интересна. А, и за справка Робредо не е каталунски селянин. Да, знам, че не сме тенис нация. И @tennisfanbg мисли така.

Ние не сме тенис нация

Като запалянковци и медии преди се интересувахме единствено, когато играеха сестри Малееви, а сега когато играят Цветана Пиронкова или Григор Димитров. Тогава стискаме палци, вдигаме джангър до небето, ако бият, или проклинаме (казано литературно), ако паднат. И да, не пропускаме да пълним жълтите хроники с действителни и, основно, измислени факти и най-вече разсъждения. Но това последното е за всички спортисти и не само за тях.

Като занимание с тенис основно си начесваме снобските страсти, своите и на децата ни. Ходим и си показваме екипите, водим децата по същите снобски причини, а не с мисъл децата да спортуват за здраве. Тези родители, които насочват децата си да тренират с цел да постигнат нещо, или са свързани по някакъв начин с тениса, или мислят за него като възможност за проспериране. Обикновено успяват и оцеляват само първите – спортът не е евтин и да оптимизираш разходите, тренирайки детето си самостоятелно, се рентира повече.

И ето го резултатът. Даже Юлия Берберян не направи школа – нямам предвид търговското предприятие. Цвети Пиронкова, според мен, премина върховата точка в кариерата си. А Григор – виж, това е все още предстоящо събитие. Въпросът е кога и по какъв начин ще се случи.

Гришо с кучето на Маша

Преди всичко е важно какво прави той самият с кариерата си. Защото вече тя зависи от него, а не от баща му. Някак докато зависеше от баща му тя вървеше по-постоянно нагоре. Не е лесно да останеш фокусиран върху целта си, ако изведнъж ставаш свободен в действията си и нямаш достатъчно характер. По мое скромно мнение точно “тук е заровено кучето“. (това е написано преди снимката с кучето на Маша в Ню Йорк). Всичко има това момче: физически данни, брилянтна подготовка в детството, върхови постижения като юноша, постоянен възход в ранг-листата при мъжете. До преди около половин година. И после изведнъж – застой, както в ранг-листата, така и в постиженията му в турнирите. Да, от време на време идва някоя шумна победа, но – от време на време и почти винаги суперлативи за невероятни отделни блестящи разигравания. Факт – играта му е много атрактивна и действително красива. Но няма постоянство, няма прогрес – максимум 3-ти кръг в турнирите от Големия шлем. Да, там вече са първите 8, но нали целта е точно това ?!

Какво задържа развитието му? Специалистите не спират да твърдят, че е необходимо да подсили краката си. Не знам, не съм специалист, вероятно са прави. Не съм склонна да мисля, че чувствата му пречат. Те не пречат на Шарапова, на нея ѝ пречат други неща. Тогава?

Характерът. Той е този, който те кара, след като целия ти съзнателен (а и несъзнателен) живот са те водили в тази посока, да продължиш със същата страст и упоритост, когато зависи само от тебе. Характерът е този, който позволява да реализираш (или не) максимума от целите си. Те се постигат сами, дори да ги осъзнаваш и искаш. Необходими са и ежедневни адекватни и физически, и ментални усилия. За първите се грижи треньорът му, а за вторите, дори и да се грижат и други, техните грижи са съпътстващи. Винаги зависи от теб самия дали ще останеш фокусиран върху кариерата си като твой неподменим от никакви други дразнители приоритет.

Какво очаквам от Григор в близко бъдеще? Оптимистичният сценарий е да успее докъм април следващата година да е влязъл в 16-ицата и до края на сезона през следващата активна година – в 10-ката. Това би бил заслужен и напълно реалистичен сценарий. Има целия потенциал за това. Песимистичният сценарий – да остане на това ниво за същия този период, вероятно и известно време след това, дори е възможно малко да понапредне в ранг-листата, да настъпи леко 20-ицата в някакъв момент и дотам.

Кой е възможният сценарий според мен – за момента, на база последните 3-6 месеца, повече са индикациите за песимистичния вариант.Искрено се надявам и ще се радвам да видя в следващите 2 месеца опровергаващи индикации. За това ще е потребно Григор да се отдаде доста на аскетизъм – най-вече социален. Да хвърли едно око върху кариерата на Надал и Федерер и да види например: кога бизнесът успя да ги „натисне“ достатъчно, че да отделят доста повечко време за реклами; как съхраняват личното си пространство и с какво уважение се отнасят към него и т.н.

А пречи или помага връзката с “Маша е наша”. Да видим какво мисли Таня Иванова @Boomer_8.

Консортът и Кралицата

Той загуби в първи кръг, тя не игра, но разходката си е разходка…

Първо беше скрийнтестът в Милано.
Невинна разходка на приятели, той 10 метра след нея, но все пак на светофара са заедно и той и подава с обигран жест от нейните бонбонки…

След това нищо… до неговата първа голяма победа…
На сутринта след нея всички медии бяха засипани със снимки на красивите млади влюбени заловени в идиличен момент, той облечен напълно невинно с анцуг на основния си спонсор.

И двамата обясниха как личния живот си е личен…
След което тя написа на камерата „Как ни хванахте?“.

И така в шеги и закачки ПР кампанията продължи…
В историята имаше и отрицателна героиня, която го обвини как имал „черно сърце“, любимата го защити геройски, но някак не стана ясно кой е рицарят в тази история.

Дали ролята на втори главен герой в утвърждаването на един глобален бранд е достатъчна? Вероятно да, за момчето родено в Хасково.

Тя беше в бокса на 2 негови мача, подкрепяше го всеотдайно, но играта му точно тогава някак не вървеше. В интервю той каза точно обратното…

Помага ли ПР-ът на кариерата му? Със сигурност му осигури хиляди нови фенки за една нощ. Със сигурност осигури и хиляди мъже които да му завиждат,защо ли?. 😀
Вече всеки негов мач е в програмата на Тенис ченъл, нещо да което други по-успешни състезатели от неговото поколение могат да мечтаят. Но след рекламата, трябва да дойдат и успехите, тук вече дори ПРът не може да помогне много.

Всички така внимателно подбрани моменти и подхвърляни реплики… Любовните истории не са това което бяха, отдавна сме далеч от несбъднатата мечта за Евърт и Конърс или от наивната романтика на Клийстерс и Хюит.
Времената са други, през 21 век, ПР-ите представят новините направени по поръчка на клиентката.

За да спечелиш е важно да играеш… Дори и с белязани карти.

A как играе Григор с Маша и без Маша. Няколко изречения и от Христо Топузов @htopuzov

Григор Димитров – всички го обичат, ние

Вече навлязъл в дълбоките води на големия тенис Григор Димитров няма време за губене, ако иска да постигне половината от това, което е направил най-великия в този спорт и тенисиста с който постоянно го сравняват – Роджър Федерер. На 22г. швейцарецът спечели първият си турнир от големия шлем и от тогава до сега 17 (седемнайсет). Това го прави и най-великият играч в този спорт. Но за стойностите за Фед знаем, към края на кариерата си той е спечелил всичко, можеше да спечели и още, но се появи Рафа Надал, а той може да разваля купона.

Безкрайно надарения Григор, с красив бекхенд, страхотно движение по корта, винаги с идея за красива игра на корта. Във всеки един от турнирите в които участва има негов удар в топ 10 на най-красивите отигравания – това е признание. Григор е наблюдаван от специалистите много преди да бъде забелязан у нас. Като юноша печелени Wimbledon и US Open и това събра върху него нечовешкото внимание на световните медии. Тук не, а и по-добре, българските медии могат да погубят таланта на всекиго!

Григор оправдава очакванията, но за сега повече извън корта, връзката с Шарапова, разходките с Уилямс и снимките на страниците на модните списания. Чарът му и откритостта го правят атрактивен за журналистите, което е само в негова полза. Спомням си един турнир в Queens преди година, едно от момичетата, които подават топката му поиска автограф и двамата си поговориха за няколко минути, малката изглежда се влюби в него, защото това лято на същия турнир, тя вика за него с агитка, която беше събрала от училището. За камерите тя беше по-атрактивна от мача с Лейтън Хюйт, за статистиката, Григор загуби тази среща!

За очакванията няма да говоря…има потенциал да направи нещо много голямо, може би някой ден ще бъде и номер едно, за кратко! Аз го виждам в топ 10 догодина!

България в лицето на Григор има страхотен посланик, страхотна реклама, страхотен чар! Държавата трябва да се съобрази с потенциала на това момче и доверието, което има целият Тур в него, той може да бъде полезен, той може да гради имидж, за сега го прави успешно, вмъквам тук и Кубрат Пулев и Димитър Бербатов. Именно футболистът на Фулъм, чрез неговата фондация, даде на Димитров диплома и „малка стипендия“, както той се изрази, за това че има обещаващо бъдеще, като тенисист.

Григор е богатство за страна като България, държава, която няма един тревен корт! Страна в която има един стадион, който отговаря, с хиляди условности, за мачове от Шампионската лига. Страна в която Гришо е станал световна звезда въпреки държавата, а не с нейна помощ! Ние трябва да го пазим!

Да, Григор е богатство за страната. Такова е мнението и на Константин Вълков @коssyo. В статия за предишния брой на Мениджър, посветена на туристическия ни продукт, Косьо говори за рекламата :

Междувременно Гришо грее от кориците на списанията, без това да носи нищо на страната. А как гледа на Гришо един главен редактор на списание, реших да попитам Мария Георгиева @МGeorgieva_Elle :

На кориците на женско списание, защо не?

За хубавите жени или нищо, или само хубаво! Тези думи ги чух от един приятел преди няколко месеца, докато му разказвах за един експеримент на ELLE, с който доказвахме, че на грозните им е по-лесно в живота. Тезата ни беше подкрепена от психолози и HR-и, а доказателствата – толкова очеизвадни, че никога не сме им обръщали внимание. Като например фактът, че не очакваме от невзрачна женица, която не носи ярко червило, защото няма и защото не си е махнала мустаците, да доказва, че е умна, прилежна и упорита. По дифолт ѝ е, много ясно! Но ако е метър и осемдесет, с червени обувки на токчета и скъп парфюм, дори и без ярко червило ще ѝ се наложи упорито да се бъхта, за да покаже, че диоптричните ѝ очила не са маска на невежеството ѝ.

Така е у нас – красотата повече пречи, отколкото помага и това важи не само за жените. Ако визията им моментално ги поставя в категории като “кифла” или “манекенка”, то при мъжете се започва от “на тоя само мускули и жени са му в главата” до “гаранция, че е гей”. А не дай си Боже да е цъфнал в някое женско списание – “манекенче”. Точка. Не се разсъждава. Щом е симпатичен и го харесват каките от женските списания, значи е позьор и не става за друго. За Гришо говоря.

Но с пълна сила важи и за Бекъм, когото миналото лято сложихме на корица. Леко неуспешен опит, защото “манекенчетата” не са по вкуса на българката, изтъкан от предразсъдъци. А за британския ELLE това беше най-продаваната корица за последните години. Защото в някои общества красотата не е порок и не се робува на правилото “щом си хубав, значи си адски тъп и некадърен”.

Та за Гришо или нищо, или само хубаво! С предварителната уговорка, че тенис не гледам, но следващия път, когато го направя и когато Григор Димитров е на корта, няма да търся “манекенчето”, което да ме убеждава в добрия си сервис.

А трябва ли Григор да убеждава? Или харизмата му е достатъчно силна. Какво мисли Сибина Григорова (@SibinaK)

Ще разбие ли порочния български модел?

Мнението ми за Григор е като на човек, който гледа тенис и играе непрофесионално, т.е. без да имам някаква специална експертиза.

Намирам го за талантлив и харизматичен, с много небългарско излъчване (в добрия смисъл на това). Когато го забелязаха световните коментатори, беше в период силно да копира Федерер, но постепенно започна да си формира собствен стил, предполагам за това допринасят и шведите, при които тренира. Харесва ми, че говори с лекота с журналисти, има чувство за хумор и въобще добро поведение пред камера. Със сигурност има още много какво да учи, все още е непостоянен, предполагам, че трудно се справя със славата. В този ред на мисли намирам връзката му с Шарaпова за грешка – надявам се да не съм права. Шарапова е изграден играч, известна с дисциплината си, абсолютно утвърдена в тениса. На този фон Григор е изгряващ играч с потенциал, който обаче е в период от кариерата си, когато не трябва да се разсейва, нито да се главозамайва и трябва много здраво да работи. Мачът в Куинс, когато за първи път Шаропова се яви в публиката, беше страшна драма. Григор за малко не загуби. Пак на същия мач операторите се забавляваха да показват девойките, които събират топките – всички фенки на Димитров. Трябва да отдадем заслуженото и на екипа около него – за разлика от другите по-нови български тенисисти, Григор и семейството му не следват обречената на провал схема баща му да му е треньор, а той да се готви за турнири на кортове на Хасково например. Мисля, че това са големите грешки и на Сесил Каратанчева и на Цветана Пиронкова.

А като казахме Хасково как да не се обърнем към @JeniKoleva. A тя извади едни спомени от тефтера, че…

“Искате ли да ми дойдете на гости и да ви сготвя нещо. Много хубаво готвя, пък моето момче пак го няма”. Няколко пъти в гимназията чувахме тази реплики от госпожата по физическо. Синът ѝ играеше тенис упорито и от малък (тогава 12-13-годишен) обикаляше с баща си турнири по света. И въпреки че ѝ липсваше, не се оплакваше, а с усмивка обясняваше, че в крайна сметка става въпрос за неговото бъдеще. Пък когато се върнеше в Хасково, малкият Гришо често висеше във физкултурния салон при майка си, а ние мааалко му се подигравахме, че се прави на важен. Кой да предполага, че един ден ще се радваме на победите му и, че ще се ядосваме за загубите.

Тази снимка се появи с надпис “The future of tennis #Dimitrov #Janowicz“. Е, бъдещето отпадна едновременно…

А Гришо се старае да ни радва и ядосва по равно. На Аделина Марини успя почти да развали ваканцията 🙂

Поредното разочарование. Защо?

Григор Димитров отново отпадна рано на турнир от Големия шлем. Точно там, където дори и на най-убедения емигрант, чийто гръб винаги стои обърнат към родината, чувството за патриотизъм сработва. Чувство, което те кара да си мислиш, че след като веднъж си победил Ноле, всичко е възможно. Уви, за Григор не е. Защо? Ето този въпрос ме мъчи постоянно. И ме мъчи като човек, който е играл тенис, при това с апетит за състезания. Аз съм хъсна натура. Не правя нищо, ако нямам хъс. Ако нямам, си намирам. Проблемът с Гришо, според мен е точно този. Той е част от големия български комплекс – да се задоволяваме с малко. Ето на, нали веднъж победихме Ноле. Играли сме с Рафа. Изобщо, ходим по големи турнири. Гадже ни е Маша Шарапова. Е, тя дълго време не искаше да казва, но най-накрая каза. По принцип не обичам тази гледна точка. Много ми е провинциална. Но за съжаление не мога да избягам от това мислене, когато гледам Гришо. Единия сет играе на световно ниво. Неузнаваем. Но напрежението в червата е голямо. Кога ще се наредят лошо планетите и сервисът няма да влиза? А врачката на Берлускони май каза нещо по въпроса?! Или пък не нещо джетлага? А може и температурите да не му понасят. Междувременно, Роджър, Рафа, Ноле, дори доскоро неизвестният австралиец от сръбски произход Раонич продължават напред. Не изглежда да им влияе каквото и да било. Защо? Защото имат хъс. Защото имат цел. Защото знаят как да я постигнат. Защото стъпването на кортовете на Ролан Гарос, Уимбълдън или Ню Йорк не им носи гъдел в слабините. Преди време научих, че бившата вече зам. министърка на финансите Боряна Пенчева изпаднала в амок на първия си Екофин. Споделила в захлас, че е седяла не другаде, а между Шойбле и Лагард (тогава тя още беше финансов министър на Франция, а сега е МВФ шеф). Как да очакваме от такъв човек да защити националните ни интереси на ниво ЕС и изобщо да формулира национални интереси, след като тя е прекалено заета да въздиша по това, че изобщо седи до “величия” като Лагард и Шойбле?! Не бих се учудила, ако гледа с вдъхновение вратовръзката на Шойбле или чантата на Лагард. Подозирам, че същите сили водят и Гришо. Той има целия необходим телесен и спортен потенциал да бъде играч от топ 10. Единственото, което му липсва е психика на победител. На него му стига да се тагне някъде. Това ми е мнението. Знам, че е разочароващо. Знам, че е обидно, но който се обижда, значи съм на прав път. Жалко. Надявам се след няколко стотин години да можем да се радваме на способностите ни, а не на възможностите ни. Гришо и този път отпадна преди да достигне втори кръг. Вече не ми е интересно да го гледам и избягвам. Но пък викам за Ноле. Само не когато играе с Рафа. Играчи, които носят не само победи, но и достойнство в тениса. Аристократизъм дори. Играчи, които могат да станат кумири. На които си носиш снимка в портфейла или пък си слагаш ковър фото. Може даже профилна да си сложиш. Защото носи нещо. Гришо носи само разочарования. Защо? Докога? Докато не спрат да му казват “евала” за това, че е стигнал до втори кръг, защото никой българин досега не е успявал. Ми не, това не е успех. Успехът винаги трябва да е първото място. Всичко под него е провал. Това е печелившата нагласа. Това е хъс. Това е мислене на победител.

Да, и това е така. Една победа не го прави велик, трябват много повече, една след друга ако може. И удар на деня, седмицата, турнира, годината не е да влезеш в ТОП 10.

А можем ли да научим нещо от мачовете на Гришо. За финал мнението на Радослав Неделчев @radoned, защото част от това, което казва е най-близо до това, което исках да кажа. За да е ясно ще го удебеля.

Вместо заглавие едни мои думи от онзи ден.

А кретена от Блиц написал заглавието: “Срам! Слабак прати Гришо да разхожда кучето на Маша” дали е ударил една топка поне през живота си? Айде да се пробва да бие слабака, а?

Не съм спортен фен в пълния смисъл на тези думи. Не следя внимателно резултатите, двубоите, кариерите или пропаданията на спортистите. Не разбирам от тенис, футбол или волейбол. Не се и паля много, даже почти никак. Гледам на спорта и спортистите като на забавление, което мога да си позволя. И от тази ми страна имам мнение, което Сашо ме накара да споделя. Поводът бе Гришо.

„Ще събера гледните точки на няколко човека“, каза той, „искам и ти да напишеш своята“. Да се знае – не мога да коментирам мачове, както всички останали правят по-добре от коментаторите; не виждам грешките, които всички виждат по-добре и от треньорите; не познавам и успеха, както повечето, позволяващи си да омаловажават този на спортистите само след един по-лош мач или турнир.

Това, което виждам off и on-line:

Спортистите и как ги псуват хора, които не са мръднали гъза си, за да свалят 1-2-5 кила. Политиците също си го отнасят, но „и ние ще крадем, ако сме на тяхното“. За жени няма да отварям и дума, че трите теми съберем ли ги, явно пак сме на маса само с българи.

Какво мисля аз ли?

Аз уважавам повече онези от вас, които се грижат за себе си – за тялото си, за здравия си дух, за това да научат и децата си да обичат спорта.
Аз го харесах едва на 30. Още не мога да кажа, че съм влюбен, но поне тръпката я има. Поддържам я и пламъкът бавно гори все по-добре.

Радвам се на всеки спортист, който успява. За тях това е и кариера. Знам, че аз се боря за моята страшно много, знам си проблемите и причините. Знам, че с моята няма да дойде и славата. Това е хубаво. Защото славата е една от най-трудните части за всеки спортист. А личният живот, който те нямат? Трябва да са дяволски добри спортисти, за да тренират, печелят, и успяват с всичко останало.Затова само едно – Браво!

Благодаря, че ме радват, дори и да губят. И колкото и да се бъзикаме, аз се радвам на всичко, което Гришо постига. Той си знае до кога и къде може да стигне. Той си знае дали Маша му пречи или помага. Той си знае парите, и как най-добре да ги харчи. Той си играе живота, както всеки от нас. С разликата, че го прави по честния начин – пред всички, всеки ден, на открито. Мачът е негов. Урокът – за нас.

Е, 99.9% от нещата са валидни и днес, нали? Само някои цифри подлежат на промяна. А Гришо ще продължава да напредва, да побеждава и да губи. Да бие първият в света и да губи от сто петдесет и първия. Защото това е спорта. Ние му желаем успех. И честит рожден ден. Здраве и любов, всичко останало може да постигне и сам!