Аз съм Роки Балбоа
Животът на Майк Кунда се променя из основи на 4 февруари 1979, деня, в който по CBS се излъчва спечелилият Оскар филм „Роки“. Тогава едва 11-годишно момче, той седи със семейството си пред телевизора в Скрантът, Пенсилвания и вижда за първи път как Роки Балбоа тренира за мача срещу шампиона Аполо Крийд.
Но не най-запомнящите се сцени оставят следва в Майк, ами тази, в която Роки отказва заповед на шефа си да размаже пръстите на клиент., който не си е платил сметката. Тогава работещият като бияч главен герой е изгонен от шефа си. „Трябваше да размажа твоите пръсти!“, крещи Роки.
„Това беше моментът, в които осъзнах колко е важен Роки за мен“, споделя Кунда. „Той е отхвърлен от приятелите и работодателите му и ходи по улицата, като саундтракът му е тъжна музика“
През изминалите тридесет години са заснети още пет филма „Роки“, събрали обща печалба от над един милиард долара. Милиони зрители по света обикват героя на Силвестър Сталоун. Феновете на поредицата са много отдадени и страстно защитават филмите. Но Кунда най-вероятно е най-ангажираният от всички.
Майк изчислява, че е гледал филмите за „Роки“ около 600 пъти, без да включва безбройните пъти, в които си е пускал откъси, които да му помогнат в трудни моменти. При това положение не е изненадващо, че той е ходеща енциклопедия за факти и диалози от поредицата. Всичко, от това къде се намират в момента Къф и Линк, костенурките от филма, до мимолетни детайли от декора (например, че в една сцена се вижда как мистериозно виси пушка на стена в апартамента на Роки).
Кунда и съпругата му дори прекарват голяма част от живота си в търсене на точните места, където са снимани филмите. Това се случва много преди да съществува Google Maps, през 90-те, което прави задачата им много трудна.
„Снимахме сцена от филма, след това проявявахме снимката и започвахме да караме в търсене на точното място. Веднъж с жена ми прекарахме 15 часа в колата, преди да се приберем“
Отвъд събирането на любопитни факти, Майк Кунда успява да усвои „Роки“ и като професия. През 2006 той печели конкурс за двойник на героя във Филафелфия. Към момента има на 300 участия и не мисли скоро да спира.
Кунда е наполовина италианец, с кафява коса, хлътнали очи и мускулеста постойка, подобна на тази на героя му. Сталоун може би е малко по висок и с по-широки рамене. Въпрески това, с помощта на малко грим, насинено око и гърлен глас приликата е удивителна. В това няма нищо случайно, все пак Кунда играе роки от дете. Скоро след като гледа филма за първи път той започва да се облича като Роки, с кожено яке и гуменки, както и с подобна шапка. В книгата му „Пригответе музиката от Роки“, Майк споделя, че в училище много от децата му се подиграват за постоянното имитиране на героя и го преследват, опитвайки се да му вземат шапката. Той се опитва да играе американски футбол и да се научи да се бие, но в нито едното от двете не му провървява.
В тийнейджърските му години временно се отказва от Роки и започва да се облича като Рамбо, но не след дълго се завръща към идола си.
„Трябва да имате предвид, че това се случва през 80-те, когато повечето хора се обличаха като MC Hammer. Никога не съм следвал модните тенденции, не съм имал стил. Просто исках да се преструвам на Роки“
В младежките си години Кунда сменя често работното място. Работи като полицай, пиколко и по-задълго като управител на магазин за очила. Споделя, че е уволняван от над 25 работи и то не защото е бил лош служител, а защото се чуства изгубен и неспособен да е щастлив.
Всичко това обаче се променя през 2006, когато приятелите му го убеждават да се включи в конкурс за двойници на Роки във Филаделфия. Претендентите се нареждат пред хиляди наблюдаетли с шанса да спечелят билети а премиерата на шестия филм от поредицата. Във финалния кръг Кунда излиза на сцената и отговаря на съдиите по начин, по който Роки би отговорил, което му спечелва конкурса.
Кунда не приема победата на сериозно и не очаква драстична промяна в живота му. Оказва се обаче, че спечелването на конкурса му спечелва много почитатели. Скоро получава обаждане от детски лагер, с предложението да отиде облечен като Роки да поздрави туристите. Това е първия път в живота на Майк, в който му се плаща да бъде героя на Сталоун.
Крис Уайзмен, също голям фен на Роки, бързо се намества като мениджър на Майк. Двамата се срещат във Victor Cafe, кафенето, което се превръща в „Адриан“ за филма „Роки Балбоа“. Една вечер и двамата чакат място на бара се заговарят и бързо се сприятеляват.
Уайзмен ръководи компания, която представлява основно музиканти, но е толкова впечатлен от имитаторските умения на Майк, че решава да го представлява.
„Той е усвоил и най-малките детайли“, споделя Уайзмен. „Аз му казах: Виж, ако си заинтересован бих искал да ти помогна. Не само, че ще спечелиш пари но това ще ти донесе и щастие.“
Кунда до такава степен обръща внимание на детайлите, че дори успява да открие магазина, от който е закупена шапката за филма. Понякога е облечен със сивото горнище, видяно във филма. Да намери всичко му отнема над пет години.
„Искам да съм колкото се може по-близко до оригинала“
Клиентите му обикновено искат да разговарят с него и да се снимат, независимо дали става дума за тесен ресторант или конгресен център. Понякога искат да вземат шапката му или да го притиснат с хватка. Често трябва да е бърз с реакциите си, когато някой му каже „Ела тук, кажи нещо на жена ми“.
С течение на времето Майк се научава да влиза в роля във всякакви ситуации и да дава отговор, очакван от филмовия герой. Около тридесет процента от работата му се повежда на небезисвестното стълбище пред музея за изкуство във Филаделфия, който Роки изкачва във филмите. Туристите го чакат в началото и заедно изкачват всички седемдест и две стъпала. Често се включват и случайни минувачи, заинтригувани от случващото се.
Най-голямата тълпа, пред която се е изправял Майк е била от 60 000 човека – по време на градският маратон преди две години.
„Не бях подготвен и импровизирах. Реших да покажа на всички гимнастиката на Роки от филма и на всички много им хареса“
В други случаи Майк присъства на приятелски събирания в нечии заден двор. Освен че му се плаща получава хот дог и бира.
Веднъж му се случва да му се обади целият хокейен отбор Фиалделфия Флайър с молба да отиде в главния офис на хокейната асоциация заедно с имитатор на Бен Франклин и да почука на вратата на президента на лигата, за да го помоли мачът на звездите да се проведе във Филаделфия. В крайна сметка не се получава, но шефът остава очарован от случилото се.
Едно от нещата, които е научил Майк през годините е да избягва много дълги събития. Макар и гласа му да е близък до този на Сталоун, му се налага да го снижи малко, за да е максимално близо до истината, което е изморително на моменти.
Майк в момента има достатъчно участия и е способен да издържа семейството си без да работи да друго място. Жена му работи в оптиката, от която той е уволнен преди години. Живеят заедно с немската си овчарка в Кемп Хил, Пенсилвания и често пътуват из Щатите за участия.
Повтаряща се тема в живота на Майк е тази за изкуплението, нещо, което е научил за първи път именно от филмите.
„Най-важното е да вярваш в себе си и да не спираш да се опитваш. Знам че е много клиширано и го чуване всеки ден, но колко хора всъщност вярват в себе си?“ – казва Майк Кунда
Хората забравят, че има паралел и между сценария на филма и живота на Сталоун. Сценарият за първия филм е написан от него, още преди целия свят да знае името му. Холивудските студия харесват идеята, но искат по-известен актьор да играе главната рола. В крайна сметка Сталоун се бори докрай и успява да убеди студио да отпусне бюджет от един милион за заснемането на филма.
Макар и да е гледал филмите над 600 пъти Майк споделя, че всеки път открива по нещо ново, което го вдъхновява да продължи да се занимава с професията си.
„Постоянно съм в очакване някой да ми каже, че не съм достатъчно добър в това, което правя, за да мога да им докажа, че съм най-добрия.“
От няколко години Майк провежда ежегодна обиколка на местата, където е сниман филма, събрани с помощта на жена му преди двадесет години. Обикалят се множество места, а накрая се сяда за вечеря във Victor Café. Също така предлага и лични обиколки за желаещите, сред които до сега е имало гръцки боксьр и английски водопроводчик.
Майк Кунда е щастлив с факта, че е добър в едно нещо.
„Хората постоянно ме питат кога ще спра да се занимавам с това. Професионално съм Роки вече седем години, като всяка година бизнеса ми се удвоява. Сталоун снима Роки Балбоа на 60 години. Ако успея да задържа професията си още десет години ще съм много доволен“
