Наталия Гергова
Ако наистина някъде в България преходът е приключил, то това е в цените. Там цари пълна свобода и ред. Всичко е пределно ясно, няма връщане назад. Движението е само напред и нагоре.
Ето например, токът ще поскъпне с 10% от 1 октомври. Обаче баничарниците вдигнаха цените преждевременно и вече работят по нови, с над 20% по-високи цени. Макар че токът формира някъде около 5% от цената на баничката. Ама ще кажат, че баничките се правят от брашно, а за да стане на брашно, житото се мели не между два камъка, а с ток. Да, ама новото жито, дето се вика, все още е на полето, а старото отдавна е смляно.
Това няма никакво значение. Защото каквато и надценка да сложат и производителите, и търговците – не 20, а 100, 200, 300%, все е законно, щото закона за спекулата отдавна го отмениха. Никой копче не може да им каже.
Ами да вземем цените на месото и колбасите. Регистрираната максимална цена в страната на свинския шол е 9,60 лв. А максималната цена на малотрайните колбаси е 10,30 лв.! Какво е свинският шол – чисто месо. А какво е малотрайният колбас? В кренвиршите например месото е не повече от 20%. Останалото е костен шрот (цената е ниска и затова се използва доста от производителите), соя, нишесте, оцветители. И да не забравяме т.нар. пълнители. Тяхната задача е да задържат повече вода и така повишават теглото на продукта. Изследване на „Активни потребители“ на всички видове кренвирши, които се произвеждат у нас, сочи, че съдържанието на вода в тях варира от 54,35% до 73,27%.
Дори прословутият стандарт „Стара планина“ за варено-пушени малотрайни колбаси разрешава съдържанието на вода в тях да е до 65%.
Излиза, че водата в кренвиршите и наденицата е почти колкото в краставицата с нейните 99%. В едно кило такъв колбас 650 грама е вода, и ако това кило ни го продават за 10 лева, от тях 6,50 лева е за водата!
Ей такива са парадоксите на ценообразуването в България. Ако щете!