Китодар Тодоров: Страстта убива и тялото, и душата

Едни сини очи ме гледат над перфектна усмивка, която озарява целия бар Билкова. Седим с Китодар Тодоров, пием обедни напитки и си приказваме. Противно на скечовете му, той не смята, че майните са гадни и че трябва да се кара след употреба на алкохол. Смята, че страстта е болест и измества Бога.

С какво се занимаваш сега?

С „Петък, точно в 5“. Започнахме миналия петък и сега започва истерията – готови ли сме, не сме ли готови, паника.

А колко хора го правите?

Много хора. Към 8-9 човека и повече вече. Звукар, оператор, аниматор, режисьор, понякога той монтира видеата, понякога аз, той слага музиката, въобще всеки прави много неща. Един Пепи, който почна да намира някакви средства и ни води в тази посока, защото първи и втори сезон ги изкарахме изцяло на мускули. Един Ники Мутафчиев, на който ползваме студиото. Те са трима – Ники, Силвестър Силвестъров и Кулизайо, който прави анимацията. Ивето ни е грим. Една фирма ни спонсорира, Auxionize, и можем да си позволим повече.

В началото кое ви водеше?

Чистото удоволствие. Това е много стара идея, сигурно на 20 години, но започна да се реализира преди 3 някъде. Често сме си говорили как имаме възможност за техника, за много неща, а не се впрягат тия неща в някакъв труд. Можем да отделим 3 пъти на седмица да седнем по 2 часа да пишем. Все пак старанието води до някакъв резултат. Евентуално. В най-добрият случай.

Сами си пишете сценариите?

Да. Ползвали сме на Стратиев 4-5 неща в предния сезон. Също така операторът ни е написал поне 2 неща, той е много вдъхновен от целия проект. Силвестър е написал поне 2-3 и той.

За импровизацията да те попитам – как се импровизира добре?

Нямам идея. Според мен това дойде по-скоро от проблемът, че много трудно уча текстове, на мен ми трябва много време, за да науча текст. Под много време говорим – ако текстът е страница-две – ми трябва минимум 10-15 дни да го науча. И то е безобразно учене.

Тази седмица ТВ зрителите ще те видят с роля в сериала на bTV “Скъпи наследници“. Как се справи с ученето на ролята на мистериозния полицай Чавдар?

Целият екип реагира реагира добре, слава богу. Но аз предупреждавам всички, така че те си знаят. Плюс това аз не бягам от идеята на текста, просто си го правя мой. Импровизацията в крайна сметка е осмисляне на текст и преразказ с елементи на разсъждение.

Разкажи ни за персонажа ти в сериала.

снимка: “Скъпи наследници“, bTV

От самото начало с продуцента уговорката ни беше да бъде сериозен персонаж. На мен все повече ми се ходи в тази посока, леко мрачен, да не кажа доста. Първо, той е изключително педантичен човек, знае какво прави и иска, добър психолог, знае кога го лъжат. В крайна сметка обаче той си гони някаква негова си задача. Той стига до един момент, в който може да е принципен, може и да е безпринципен и това е приятна дилема. Там човек може рязко да промени отношението си към околния свят и това е много любопитно. Там може да изтрещи въпреки своите добродетели. Защото една добродетел в крайна сметка е добродетел, когато не вреди на другите.

На теб случвали ли са ти се такива неща?

Аз самият съм педантичен и се стремя да си завършвам нещата, което често е за сметка на други неща, на близки хора, и това дразни. (дълга пауза) Не знам дори дали трябва едно и също нещо да се нарича добродетел и зло, защото понякога едно и също може да е и добродетел, и зло. Ако, например, любовта е породена от страст, тя не е добро, докато ако любовта е чиста, тоест без задна мисъл и цел, тогава е добро. И те не са едно и също нещо. Но официално обществото е признало някакви неща за добродетели въпреки възможността те да не са. Например, гордостта – да ти построят паметник, военните паради. Пък гордостта като цяло не е добродетел. Благородната лъжа също. Лъжата си е лъжа.

Ти тогава, ако можеше да правиш каквото си искаш, какво би правил?

Бих станал добър християнин. Това ми е мечта.

Какво означава „добър християнин“?

„Добър християнин“ означава първо да си в общение с Бога, второ, да обичаш Бога и хората и трето, да се опитваш да не грешиш тук, на Земята. Тоест да се пребориш със страстите си. Тези три неща ни липсват много.

Как си в общение с Бога?

Чрез молитвеност, чрез постоянна молитва във всичко.

А как не се поддаваш на страстите си? И защо въобще е необходимо да не се поддаваш на всички страсти през цялото време?

Защото страстта убива и тялото, и душата. Страстите заместват Бога. Страст може да е и правилното хранене. Ако мислиш само за това, ти изместваш центъра, а центърът трябва да са Бог и хората. И това е проблемът на страстта – страстта е болест някак си. Ние можем да се спасим или да не се спасим.

Обичаш да играеш мрачни роли.

Много.

Защо мрачни и защо много?

Смятам, че няма лоши хора, има лоши постъпки. Затова винаги оправдавам лошите в киното. В някои от любимите ми филми персонажите на пръв поглед изглеждат зли, пък всъщност са добри. Наример, „Лошият лейтенант“ на Абел Ферара Харви Кайтел, който е лейтенант и се дрогираше нон-стоп, блудстваше, крадеше, залагаше на хазарт, каквото ти хрумне. В крайна сметка той прости на едни момчета накрая, даде им последните си пари и го убиха, защото дължеше пари от едни незаконни залагания. Но той им прости и така се изчисти. Тоест идеята е, че в крайна сметка във всеки човек основното, което има, е добро. Проблемът е, че ние се цапаме с лошотия. Но нищо не ни пречи да се върнем към доброто.