I Am Not a Serial Killer: Кръв, убийци и ужас

Трилър жанрът от години се лашка между двете крайности на филмовото изкуство. От изключително силни и изненадващи сюжети до по-скоро предвидими и лековати мистерии от най-лошия тип на филмите, построени в схемата „кой е убиецът“. Най-лоши са онези филми, чийто отговор на този въпрос, зрителят знае някъде от 15 или 20 минута, но стои докрая, за да е сигурен, че е познал. Трилъри от този тип могат да бъдат сравнявани само и единствено с вълнението, което познаването на думата от кръстословицата на „Риск печели, риск губи“ предизвикwа в средноинтелигентния зрител.

Първенство на най-добрите в мистериозния жанр от модерното киноизкуство, засега държат добрите скандинавци. Просто си изберете които и да е от тях – от шведи до норвежци, чак през исландци дори – скандинавските мистерии са мрачни, тъжни, груби и минават като шило през гърбото на най-големия ви враг.

Не със същото може да се похвали другата част от световното кино. Последният наистина качествен комерсиален трилър, който се появи по кината, беше безкомпромисния „Не казвай сбогом“ на Дейвид Финчър по романа на Джилиан Флин. Никой не споменава „Мъжете, които мразеха жените“ по простата причина, че другият великолепен и мрачен филм на Финчър, отново в оригинала си е дело на скандинаци, тоест няма как да е лош. „Не казвай сбогом“ от друга страна, си е изцяло дете на най-доброто от комерсиалната трилър култура на Америка.

След доста дълга и неприятна пауза от добри истории с подчертано американско влияние в този жанр, на независимата киносцена се появява нещо, което може да върне блясъка му. Най-новият трилър, който ще предложи това, което толкова дълго отсъстваше от седмото изкуство и мистериите в частност, се нарича I Am Not a Serial Killer.

Гнусният и мистериозен трилър изглежда като бижу дори само от трейлъра си. Той вече получи хвалебствени реакции от отбраната публика, която успя да го гледа. Филмът на младия режисьор Бил О`Брайън мина по редица фестивали и донесе на своя екип положителни ревюта и възхвала и от страна на критиците.

Създаден по романа на Дан Уест със същото име, I Am Not a Serial Killer ни води в малък, мрачен, гнусен и потаен град, потопен в мъгла и мръсни, кафеви поляни. Безлюдното и лошо за живеене място е и дома на 16-годишния фрийк Джон Клийвър. Джони е социопатичен младеж, който има афинитет към серийните убийци. Като всяко по-странно и умно дете, той се пали по мистерии и различни страхотии. Докато един ден в града му не се появява истински садист, за когото Джони твърдо вярва, е сериен убиец. За да разреши мистерията, той трябва да се впусне в приключение, което изглежда като излязло от ума на Хичкок. В ролята за злия новодошъл влиза Кристофър Лойд, който безспорно е доказал, че може да е странен, страшен, смешен и мистериозен в различните си роли на екран.

Кристофър Лойд тази година трябва да навърши 78 години. Младият Макс Рекърдс е в ролята на Джони и е пораснал адски много от времето, когато се появи в „Там, където бродят дивите неща“ и вече е на 19 години. Комбинацията между двамата е като вкусна мрачна гурме вечеря, която може да си сервирате само и единствено на голям екран.

Стилът на Бил О`Брайън е всичко онова, от което един добър трилър се нуждае – обран, мрачен и остър. I Am Not a Serial Killer е независим филм, затова и не очаквайте да се появи по комерсиалните кина у нас, но за сметка на това, фестивалите са тук, именно, заради продукции като тази.

Самото име на филма съдържа в себе си оксиморон, който има за цел или да обясни по-понятно на зрителите какво могат да видят, или точно обратното – да ги обърка напълно. Вие си изберете от кои искате да бъдете и с какъв поглед ще гледате този филм.

Едно е сигурно обаче, I Am Not a Serial Killer е задължителен за гледане през предстоящия филмов сезон. Ако не вярвате, имаме трейлър, който ще ви даде по-голяма яснота в причините.

Не, в него няма кръв, нито убиец на фокус, само тих ужас. Защото „най-страшно е именно онова, което не се вижда“, както казва друг майстор на жанра – Стивън Кинг.

Или както пише на единия постер на филма: „Всеки град има своите чудовища“. Двата, може да видите в галерията ни горе.