Фантастичният свят на Спилбърг
Роден в семейство на американски евреи, Стивън Спилбърг е един от най-значимите режисьори на нашето време. Освен това, е един от най-печелившите и може да се похвали с една от най-богатите и разнообразните филмографии сред колегите си.
Ако съществува човек, който не е гледал поне един филм на Спилбърг, значи между него и доброто кино е зейнала непреодолима пропаст, която трудно може да бъде запълнена.
Спилбърг е от онези режисьори, които модерните киномани наричат образец на съвременното холивудско кино. Той може да разказва визуално еднакво добре, както комерсиални и бомбастични заглавия, така и да прави филми като „Списъкът на Шиндлер“ и „Спасяването на редник Райън“. В едно отдавнашно интервю журналист го пита как може да прави филми като „Челюсти“ и същевременно години по-късно да снима нещо като „Амистад“. Спилбърг спокойно отговаря: „Именно, защото снимам филми като „Челюсти“, после имам средствата да направя и такива като „Амистад“.
И е прав. Стивън Спилбърг е от режисьорите, които могат да срещнат комерсиалното кино с онова, което по-претенциозните зрители наричат изкуство.
Спилбърг решава, че иска да се занимава с кино още като дете, когато започва да снима кратки филмчета на 8-милиметрова лента и дори тогава има непогрешим нюх, както за визията, така и за продажбата. Иска пари на малкото зрители, дошли на неговите прожекции. Първият му пълнометражен филм се появява, когато е на 16 години и носи името Firelight – филмът е с бюджет 500 долара и не изкарва дори и половината от вложените пари.
Трябва да минат близо 7 години, за да може Спилбърг да започне да снима и това да му е работа. През това време той прави два късометражни филма – единият, от които не завършва – и получава два отказа от факултета по театър, кино и телевизия към университета в Южна Каролина.
Спилбърг започва работа в Юнивърсъл Студиос като неплатен стажант в монтажната, а няколко години по-късно снима и отделни епизоди на сериали. Именно така стартира кариерата на един от най-великите и значими режисьори на модерното кино.
Но идва и заветната 1975 година, когато на голям екран излиза „Челюсти“. Първата комерсиална и тотално бомбастична продукция на Спилбърг носи три Оскара, макар самият той да не е номиниран в нито една категория, и му отваря вратите към голямото кино. Следват филми като „Близки срещи от третия вид“, „Индиана Джоунс“, „Е.Т.“, „Пурпурен цвят“ и „Империя на слънцето“.
В началото на 90-те, когато излизат „Хук“, „Джурасик парк“ и „Списъкът на Шиндлер“ – тоталният пик и едно от най-добрите заглавия в кариерата на режисьора – Спилбърг вече е суперзвезда. Именно бруталният му разказ за Холокоста му носи първия реален „Оскар“. През 1987-а, след 5 номинации без нито една статуетка, Академията му дава награда Irving G. Thalberg Memorial Award, но чак през 1994-а Спилбърг е провъзгласен за „най-добър режисьор“. Награда заслужил години по-рано, заслужаващ и днес. Нещо, което е редно да се напомня на онези, които удобно забравят или спират да вярват в таланта му.
След „Списъкът на Шиндлер“, филмогафията на Спилбърг се пълни с кино бижута като „Джурасик парк: Изгубеният свят“, „Амистад“, „Спасяването на редник Райън“, „AI: Изкуствен интелект“ и тотално комерсиалния и подценяван от мнозина „Специален доклад“.
Към всички тези филми, отдавна превърнали се в модерни класики, не можем да не добавим и продуцентския му нюх. Спилбърг обича да залага на проекти, в които никой не би си вложил парите си иначе. Макар в продуцентското му портфолио да стоят заглавия като „Туистър“, „Трансформърс“, тоталната загуба на време „Супер 8“ и болезнено слабият „Джурасик парк 3“, то именно на неговото набито око, дължим значими за модерната поп-култура заглавия като „Завръщане в бъдещето“.
Проектът на Робърт Земекис и Боб Гейл така и не получава финансиране, тъй като предишните им няколко филма нямат особен комерсиален успех. Спилбърг е продуцирал някои от тях и въпреки скептичните прогнози на много хора в индустрията, все пак решава да застане зад Гейл и Земекис. Резултатът е един от най-добрите филми за пътуване във времето, правени някога на кино, и един от важните елементи в модерната комерсиална култура.
Спилбърг, един от най-богатите режисьори и продуценти в Холивуд в момента, влага парите си във всичко, което му се стори интересно – от сериали до игри. Понякога бърка, но по-често е на прав път. На него дължим заглавия като „Мъже в черно“, „Писма до Иво Джима“, „Шрек“, версията на „Непреклонните“ на братя Коен, както и прекрасния „Приключенията на Тинтин“ – първият му анимационен филм.
След като почива три години от режисьорското място – между „Линкълн“ и „Мостът на шпионите“ – тази година ще имаме шанса да гледаме и първата модерна приказка снимана от него.
Стивън Спилбърг е визионер, който може да разкаже почти всяка история, така че тя да се хареса и разбере почти от всеки зрител – от най-претенциозния до онзи, с най-малко изисквания към киното, като такова. Именно в това е неговата магия.
Тази година Спилбърг се завръща на голям екран, с нещо тотално различно от заглавията, които сме гледали от него в последните години – той ще снима адаптацията на „ГДВ“ на Роалд Дал. „Голям дружелюбен великан“, както е цялото име на книгата, разказва за приятелството между малко, странно момиче и великан, който иска да прави добро.
Роалд Дал, както и Спилбърг, могат да ви запалят по четенето и гледането на филми само с една своя творба. Затова е някак радостно, че двамата най-после се срещат.
„ГДВ“ се очаква да излезе у нас на 1 юли тази година, а първият му пълен трейлър излезе само преди дни. Ние вече се готвим за визуалното приключение, което ни предстои.
