„Бандата на Оушън“ навършва 15 години този декември. Самият филм е римейк на криминална комедия от 1960 година и очаква своя нова версия с женски състав. По този повод ние ви даваме лоши версии на римейкове на известни кино класики.

В ритъма на танца
Оригиналният филм с Кевин Бейкън е истинска тийн-класика. Танцът, музиката и емблематичната песен със същото заглавие, са ярки акценти и важни случки в поп културния живот. Филмът е номиниран за два Оскара и Бейкън става звезда. Дори днес, 32 години по-късно, ролята на Рен, който попада в градчето, в което не се пее и танцува, е емблематична за кариерата на Бейкън, макар той да има много по-великолепни роли след това. През 2011-а Холивуд изважда от прахта тази готина класика и й прави нова версия. Която може да бъде описана кратко като: адски лош филм. В него няма нищо – нито песни, нито танци, а дори няма да обсъждаме актьорските изпълнения.

Кери
Когато решиш да направиш римейк на филм на Брайън Де Палма, превърнал се в класика за киното въобще, по един от най-известните романи на майстора на страшното Стивън Кинг, то трябва да си добре подготвен. Една Джулиан Мур не може да ти свърши работа, независимо колко добра актриса е. Същото важи и за младата звезда Клоуи Грейс Морец. Двете – Мур и Морец, барабар с режисьорката Кимбърли Пиърс, научават този урок по трудния и скъп начин, като се впускат в направата на римейк на класиката на Де Палма и Кинг. Дали им се получава? Не. Дали новата версия на „Кери“ е нещо, от което киното има нужда? Двойно не. Дали Холивуд си е научил урока? Все още не е известно.

Хелоуин
Джон Карпентър е майстор на хоръра. Той създава великолепната жанрова класика „Хелоуин“ през 1978 година, а Джейми Лий Къртис е неговата звезда и става емблема на така известния в момента персонаж на „момичето, което оцеля“. Благодарение на „Хелоуин“ киното открива нова ниша в хорър жанра и това е култ тийн-хоръра, благодарение на който днес може да гледате купчина кървави филми, в които тийнейджъри биват убивани по много изобретателни начини. Карпентър прави само един „Хелоуин“. След него се появяват още няколко, а години по-късно, когато жанрът вече е култов, да валят и римейкове. Никой не може да определи коя версия е най-лошата, но всички са единодушни – „Хелоуин“ след 1978-а не става и е грехота да се гледа дори.

Степфордски съпруги
Айра Левин, човекът написал „Бебето на Розмари“, е създал и друга чудесна класика, а именно черния роман „Степфордските съпруги“. През 1975-а романът получава своя приятна, черна, хорър версия. Историята на прогнило общество, което програмира своите жители, за да изглеждат перфектни, е четим и актуален дори и днес. През 2004-а романът и филмът съответно, получават нова версия. Нова лоша версия, в която дори напъните на Никол Кидман не са достатъчни. За да бъде римейкът малко по-модерен и различен от първата си версия, гледните точки са сменени, но дори това не спасява бозавия резултат. Единственото нещо, заради което този филм си заслужава е 2-минутната оценка на Никол Кидман в началото на филма, в която тя изразява ярост, гняв и опит за убийство само с един поглед.

Психо
Алфред Хичкок е един от най-великите творци в седмото изкуство. Когато Хичкок прави кино, останалите хора просто мълчат, слушат и се учат от него. Много режисьори са се вдъхновявали от майстора на съспенса, много са се опитват и да го копират в годините. Никой не успява. Неговото кино е толкова ембелатично, че всеки от похватите му се използват и до днес, за да каже някой „правиш Хичкоков филм“. Алфред Хичкок е майстор и прави кино с вкус, желание и различно виждане за света. „Психо“ пък е един от най-известните му филми. Сам по себе си филмът е ембелатичен за трилър жанра. С кървавите си сцени, с изненадващия си финал, с факта, че Хичкок си позволява да убие голямата си звезда – Джанет Лий, в първите 30 минути на филма. При това по брутален начин. Освен, че „Психо“ има втора и трета част, направени след смъртта на Хичкок, Гюс Ван Сант решава да му направи и римейк. С Винс Вон като Норман Бейтс и Ан Хечи като Мариън Крейн. Фатална грешка и много лошо кино е онова, което е резултатът от тази безумна филмова колаборация.