6 лоши кино римейка

Oceans eleven бандата на оушън
Бен Хур 
За последната година нещастният кинозрител имаше шанс да види повече лоши римейкове на хубави филми, отколкото заслужава. Дали „Бен Хур“ под режисурата на руснака Тимур Бекмамбетов е най-лошият сред тях? Може да се обзаложите. Библейският епос на Уилям Уайлър от 1959 година е един от най-награждаваните филми в историята на киното. И един от най-дългите. Той преплита измислена история с реални събития и библейски митове. Той е епичен, дълбок и изследва връзката между хората, любовта и приятелството. Версията на Бекмамбетов просто облизва тези теми по повърхността, маскирайки безпомощността си под епохална визия.  Което е наистина жалко.
В ритъма на танца 
Оригиналният филм с Кевин Бейкън е истинска тийн-класика. Танцът, музиката и емблематичната песен със същото заглавие, са ярки акценти и важни случки в поп културния живот. Филмът е номиниран за два Оскара и Бейкън става звезда. Дори днес, 32 години по-късно, ролята на Рен, който попада в градчето, в което не се пее и танцува, е емблематична за кариерата на Бейкън, макар той да има много по-великолепни роли след това. През 2011-а Холивуд изважда от прахта тази готина класика и й прави нова версия. Която може да бъде описана кратко като: адски лош филм. В него няма нищо – нито песни, нито танци, а дори няма да обсъждаме актьорските изпълнения.
Кери 
Когато решиш да направиш римейк на филм на Брайън Де Палма, превърнал се в класика за киното въобще, по един от най-известните романи на майстора на страшното Стивън Кинг, то трябва да си добре подготвен. Една Джулиан Мур не може да ти свърши работа, независимо колко добра актриса е. Същото важи и за младата звезда Клоуи Грейс Морец. Двете – Мур и Морец, барабар с режисьорката Кимбърли Пиърс, научават този урок по трудния и скъп начин, като се впускат в направата на римейк на класиката на Де Палма и Кинг. Дали им се получава? Не. Дали новата версия на „Кери“ е нещо, от което киното има нужда? Двойно не. Дали Холивуд си е научил урока? Все още не е известно.
Хелоуин 
Джон Карпентър е майстор на хоръра. Той създава великолепната жанрова класика „Хелоуин“ през 1978 година, а Джейми Лий Къртис е неговата звезда и става емблема на така известния в момента персонаж на „момичето, което оцеля“. Благодарение на „Хелоуин“ киното открива нова ниша в хорър жанра и това е култ тийн-хоръра, благодарение на който днес може да гледате купчина кървави филми, в които тийнейджъри биват убивани по много изобретателни начини. Карпентър прави само един „Хелоуин“. След него се появяват още няколко, а години по-късно, когато жанрът вече е култов, да валят и римейкове. Никой не може да определи коя версия е най-лошата, но всички са единодушни – „Хелоуин“ след 1978-а не става и е грехота да се гледа дори.
Степфордски съпруги 
Айра Левин, човекът написал „Бебето на Розмари“, е създал и друга чудесна класика, а именно черния роман „Степфордските съпруги“. През 1975-а романът получава своя приятна, черна, хорър версия. Историята на прогнило общество, което програмира своите жители, за да изглеждат перфектни, е четим и актуален дори и днес. През 2004-а романът и филмът съответно, получават нова версия. Нова лоша версия, в която дори напъните на Никол Кидман не са достатъчни. За да бъде римейкът малко по-модерен и различен от първата си версия, гледните точки са сменени, но дори това не спасява бозавия резултат. Единственото нещо, заради което този филм си заслужава е 2-минутната оценка на Никол Кидман в началото на филма, в която тя изразява ярост, гняв и опит за убийство само с един поглед.
Психо 
Алфред Хичкок е един от най-великите творци в седмото изкуство. Когато Хичкок прави кино, останалите хора просто мълчат, слушат и се учат от него. Много режисьори са се вдъхновявали от майстора на съспенса, много са се опитват и да го копират в годините. Никой не успява. Неговото кино е толкова ембелатично, че всеки от похватите му се използват и до днес, за да каже някой „правиш Хичкоков филм“. Алфред Хичкок е майстор и прави кино с вкус, желание и различно виждане за света. „Психо“ пък е един от най-известните му филми. Сам по себе си филмът е ембелатичен за трилър жанра. С кървавите си сцени, с изненадващия си финал, с факта, че Хичкок си позволява да убие голямата си звезда – Джанет Лий, в първите 30 минути на филма. При това по брутален начин. Освен, че „Психо“ има втора и трета част, направени след смъртта на Хичкок, Гюс Ван Сант решава да му направи и римейк. С Винс Вон като Норман Бейтс и Ан Хечи като Мариън Крейн. Фатална грешка и много лошо кино е онова, което е резултатът от тази безумна филмова колаборация.
Споделяне
Харесва ми
Споделяне