Великите военни изцепки: Румънският опит за десант при Ряхово (1916г.)

Военната история на света е изтъкана от множество подвизи, дръзки атаки и отчаяни отбрани. Геройство, дързост и непреклонност в лицето на сигурната гибел са сред онези елементи от разказите за воинските подвизи, с които сме свикнали да обвързваме спомените за отминалите конфликти.

Войната има и други лица.

Има една страна на военното дело, която най-често може да се нарече трагикомична. Както при всяко друго човешко начинание, в хода на войните нерядко се случват непредвидени куриози, които изумяват както съвременниците, така и идните поколения.

Истината е, че те са не по-малко ценни за опознаването на нашето минало. В поредица от няколко текста ще ви представим някои от най-грандиозните издънки във военната история. Тези събития без съмнение ще ви накарат да погледнете на историята от един по-нестандартен ъгъл.

Годината е 1916-та. България вече от няколко месеца участва успешно в Първата световна война. Предците ни нанасят разгромно поражение на сърбите, окупирайки западната ни съседка, а след това разбиват и англо-френските войски в Македония и ги изтласкват на гръцка територия.

В тази ситуация, Антантата търси начин да продължи ефективното си присъствие в Югоизточна Европа. Опциите са само две – Гърция и Румъния. Гърция вече е обявила неутралитет и поради тежките политически спорове между крал Константинос и премиера Венизелос, политическия елит на страната е парализиран и решение по въпроса за участие на страната в Голямата война не може да се вземе. В Румъния, бездетният крал Карол I е наследен от своя племенник Фердинанд. Макар и роден в Германия и принадлежащ към императорският род на Хоенцолерните, Фердинанд е склонен да се обърне срещу родствениците си и да заложи на Антантата. Румънците се надяват с руска подкрепа да успеят да нанесат сериозен удар на Австро-Унгария и да се справят и с България, чийто основни сили са концентрирани в Македония. Самите руснаци далеч не са ентусиазирани. По думите на техния висш генералитет, присъединяването на Румъния към войната само ще удължи Източния фронт с няколко стотин километра. Румъния, казват те, е по-ценна за нас като буфер. Въпреки това, силното френско лоби си казва думата и на 17 август, 1916

г., Румъния се присъединява към Антантата, а десет дни по-късно обявява пълна мобилизация. Същият ден – 27 август, Румъния обявява война на Австро-Унгария и с три армии напада Трансилвания. Планът на Антантата е тази офанзива да се координира с битката за Сома на Западния фронт и голямата офанзива на Брусилов в Полша. Първоначалната инерция на атаката позволява на румънците да напреднат в Трансилвания, но само 5 дни по-късно, България, Германия и Османската империя се включват във войната, сформирайки т.нар. Група армии Макензен. Българската

ген. Стефан Тошев

Трета армия, начело с ген. Стефан Тошев извършва бърз пробив в Добруджа и в рамките само на няколко дни, големи части от Южна Добруджа са освободени от българската армия. Настъплението на българите е временно спряно при Кубадин на 19 септември и румънското командване замисля голяма контраатака, която да се развие чрез контраофанзива в Добруджа и прехвърляне на румънски части през Дунав в тила на Централните сили. За целта са заделени 3 дивизии, артилерия и инженерни части начело с ген. Александру Авереску.

Първоначално, нещата изглеждат добре за румънците. Въпреки донесенията на авиоразузнаването, Макензен не отделя достатъчно внимание на вражеската концентрация. Румънците започват офанзивата си на фронт от ок. 80 км от вливането на р. Арджеш в р. Дунав до Зимница. В района на Ряхово действа 10-та румънска дивизия. След като опита за десант в района на Фламънда е контриран от австро-унгарския дунавски флот, румънците успяват да прехвърлят реката при Ряхово и завземат три села – Сливо поле и вече несъществуващите Кая махле и Пара махле (днес част от Сливо поле и Борисово). Срещу цялата дивизия, българите разполагат само с един опълченски (доброволчески) полк и една дружина (батальон) граничари. По всичко изглежда, че за румънците не би следвало да е проблем да се справят с набързо събраните български части, които дори не се състоят от редовни войници.

Колона от 10-та румънска дивизия прекосява Дунав при Фламънда

Нещата обаче се развиват в коренно различна посока. Българските опълченци атакуват превъзхождащите румънски части и с помощта само на две роти успяват още в деня на десанта да си върнат Кая махле. Същата нощ, граничарската дружина атакува основните румънски позиции при построения потонен мост и дори леко повреждат моста след взрив на мина. На следващият ден, румънците получават втори шанс за категоричен успех, след като към авангарда на 10-та дивизия са добавени още пет пехотни полка от същата войскова част и още два полка от 21-ва румънска дивизия. Те успяват да разгърнат по-сериозно настъпление, изтласквайки българските части от предмостието, но дори и с това значително предимство, силите им са задържани от граничарите и опълченците, които се изтеглят на по-добри позиции и заемат твърда отбрана. Същевременно, германски самолети постоянно обстрелват румънските позиции и потонния мост, нанасяйки допълнителни загуби на силите на Авереску.

На 3-октомври, румънската ситуация става доста сложна. В Трансилвания, германо-австро-унгарските сили започват контраофанзива, а в Добруджа, опитът за контраофанзива срещу българите се проваля напълно. В тази ситуация, Авереску заповядва на своите полкове да започнат изтегляне на север от р. Дунав с цел прехвърляне на наличните сили към Трансилвания. На 4-ти октомври, българските опълченци и граничари атакуват и разбиват румънските ариергардни части с което се слага окончателен край на опита за десант при Ряхово. При огромно превъзходство в жива сила и артилерия, румънците се провалят напълно в опита си за десант в тила на основните български сили. На доброволческите български части и граничари се пада славата от това да защитят родината с цената на по-малко от 320 убити и ранени срещу над 3 000 убити противникови войници.