Великите битки, променили историята: Обсадата на Плевен (1877 г.)
Военната история е изтъкана от много епоси и легенди. Могъщи пълководци, величави армии, страховити империи и достойни бранители на отчаяни каузи. В тези легендарни епизоди от историята човешката трагедия, героизъм и саможертва се преплитат по уникален начин, който разкрива цялата пъстрота на нашата душевност. Наяве излизат героите, страхливците, достойните и недостойните.
Всяка битка е откровение. Всяка война е изпитание. Ала дори и сред пелената от кръв, чест и стомана, има имена на полесражения, които и до ден днешен грабват умовете на поколенията. Всяка битка е величава по свой начин, но сред куршумите, стрелите и остриетата на хиляди стълкновения изпъкват такива, които променят съдбата на народи, региони и континенти.
В продължение на близо 500 години Османската империя властта над българите, пречупвайки жестоко всеки техен опи за извоюване на свобода. Десетки хиляди загиват в неравните боеве, стотици хиляди се изселват от родните си места. Век след век, десетилетие след десетилетие, българския народ остава непримирим в борбата си, очаквайки онзи най-подходящ момент, в който да грабне съдбата си в ръце и да се освободи.
Дългоочакваният миг настъпва през пролетта на 1877 г., когато Русия обявява единадесетата подред война на Османската империя, заявявайки ясното си намерени да освободи българите от чуждата власт. Ентусиазмът на предците ни е огромен и за броени седмици над 12 000 души доброволци се събират в Плоещ, където е сформирано българското Опълчение.
Бойните действия започват през юни 1877 г., а дръзкия десант при Свищов хваща неподготвени османските войски в Мизия. В рамките на няколко съдбовни дни, руските войски преминават р. Дунав и се установяват в Мизия. Следвайки първоначалният замисъл, армията е разделена на три части. Западния отряд, начело с генерал Криденер, има за задача да настъпи към Плевен и да попречи на силния видински гарнизон начело с Осман паша да се изтеглят към София.
Предният отряд, начело с генерал Гурко трябва да превземе Търново, да форсира Стара планина и бързо да достигне до Одрин през Стара Загора и Ямбол, като по този начин застраши Цариград и донесе бърз край на войната. Източният отряд, командван от престолонаследника Александър Александрович, има за задача да прикове големите османски сили, съсредоточени в добруджанските крепости – т. нар. укрепен четириъгълник Русе-Силистра-Шумен-Варна.
В изпълнение на поставените задачи, генерал Криденер изпраща авангардни сили, начело с генерал Юрий Шилдер-Шулднер да влязат максимално бързо в Плевен и да се укрепят там. Междувременно, без да получи сигурни заповеди от своето командване, видинският командир Осман паша събира наличните си войски и бърза да ги придвижи към Плевен, за да запази отворен пътя за София и да не позволи разгръщане на руското настъпление в Мизия. Въпросът е коя от двете войски ще стигне първа. Османците успяват за шест дни да изминат 200 км, а руснаците – 40.
Поредица от лощастни забавяния и заблуди на разузнавателните отради, водят до изоставане на руските войски. Когато най-сетне достигат Плевен в началото на юли 1877 г., там вече ги очакват войските на Осман паша, добре укрепени и готови да се бранят. Находчивия османски пълководец бърза да събере налични гарнизони и набори от околните населени места и се заема да трупа припаси и муниции в града, подготвяйки се за дълга обсада.
Това, което не знае, е че в онзи начален момент, силите му превъзхождат руските войски и биха могли да ги разбият в случай на една дръзка контраатака. За радост на руснаците, Осман решава да е предпазлив и да пази войските си, съзнавайки че трудно може да се надява на някакви по-сериозни подкрепления.
В опит да не допуска укрепяване и окопаване на врага в Плевен, генерал Шулднер решава да рискува с директен щурм още на 8/20 юли. Наличните му около 8000 бойци са разделени в две основни колони. Срещу тях Осман паша разполага с около 17 000 османски войници. Вместо да концентрира силите си, Шулднер, който няма представа за числеността на врага, решава да атакува едновременно в две отделни направления. Последвалите сражения на 8/20 завършват катастрофално за руснаците.
Съвсем логично, техните по-малочислени сили са спрени и търпят постоянен превъзхождащ вражески огън, без да получат адекватна поддръжка от собствената си артилерия. Всички опити за пробив на вражеската линия а отбити от войските на Осман паша, които нанасят сериозни загуби на войските на Шулднер – ок. 1/3 от руснаците са убити или ранени.
През следващите 10 дни руснаците бързат да организират втора атака, тъй като научават, че британския флот е превозил войските на Сюлейман паша от Албания и те са се насочили към Тракия. Пристигането на нова, 40000-на османска войска сериозно обърква плановете на руското главно командване, което спешно се нуждае от разгром на силите на Осман паша.
За постигане на ключовата цел, основната част от Западняи отряд е придвижена към Плевен и е подсилена с части от резерва и Източния отряд. Генерал Криденер е поставен директно начело на операцията. Той обаче вярва, че османците вече са прехвърлили значителни подкрепления в Плевен и го превъзхождат като численост.
В действителност Осман паша няма повече войски от Криденер, но подкрепленията, които е успял да привика са увеличили числеността на силите му до 30000 души, като той успява да задели силен отряд, който да укрепи и заеме Ловеч, застрашавайки южния фланг на руските войски. Същевременно, в самия плевен и околностите се разгръща мащабна укрепителна дейност – строеж на редути, окопи, насипи, батареи и линии за комуникация и снабдяване. Осман влага цялото си майсторство в организиране на оптималната отбрана.
За зла съдба на Криденер, руското разузнаване отново не е проведено на ниво. Той продължава да няма ясна идея за броя на врага, нито къде са разположени най-силните му позиции. Генерал Скобелев забелязва пролука в османската отбрана по направление на пътя Плевен-Ловеч, но сигналите му са оставени без внимание. Криденер се фокусира върху пробив от изток-североизток, където всъщност са най-силните османски позиции. Армията отново е разделена на части – две основни пехотни колонии за атака, две за д аги прикриват и две кавалерийски колони, които да охраняват фланговете.
Битката започва на 18/30 юли, точно 10 дни след неуспешната Първа атака срещу Плевен. Войските от лявата руска колона минават в настъпление и успяват да пробият предните линии на османската отбрана. В ключовия момент обаче, Криденер и подчинените му не успяват да организират адекватно изпращане на подкрепления. Същевременно, Осман паша хвърля 2/3 от резерва си и успява да изтласка опонентите си, нанасяйки им сериозни загуби.
Доста по-вяло действа дясната руска колона, която след като преминава първата линия османски укрепления е отхвърлена и отстъпва. В рамките на няколко кървави часа се разиграва и Втората атака на Плевен, която завършва с над 7000 убити и ранени руски войници и офицери. Османските загуби се оценяват на по-малко от 1500 убити и ранени.
Става пределно ясно, че Плевен няма да падне с бърз щурм. Същевременно, подвизите на Осман паша привличат вниманието на военните кореспонденти в Европа. Изпратени са военни наблюдатели и журналисти, а Плевен или както е известен тогава – Плевна, се превръща в най-прочутото име в хода на цялата Освободителна война.
През следващия месец, вниманието и на двете страни се концентрира в Тракия, където армията на Сюлейман паша успява да разгроми Предния отряд на Гурко, да го прогони от Подбалкана и да го притисне при Шипка. Руските войски и българското Опълчение успяват да спасят прохода във френетични боеве между 7 и 11 август, в резултат от което заплахата от навлизане на османски войски в централна Мизия е избегната. Въпреки това, Подбалкана е опустошен, а положението на Дунавската армия съвсем не е розово.
Промяната в инициативата става очевидна на 19 август, когато Осман паша организира излаз на гарнизона си от Плевен срещу предните руски позиции. В последвалите кървави боеве османските войски са спрени с цената на доста усилия. В стремежа си да си върнат инициативата, руските сили, командвани от княз Александър Имеретински успяват да разбият османския гарнизон в Ловеч и да освободят града, прекъсвайки важна линия за снабдяване на плевенския гарнизон. В резултат от този успех е взето решение на 29 август да бъде опитан нов, трети щурм на Плевен.
Операцията е поверена на генералите Павел Зотов и Михаил Скобелев. Поради липсата на нови руски подкрепления, към Плевен е насочена румънската армия, командвана от княз Карол и генерал Александру Чернат. Всичко на всичко християните разполагат с около 83 000 души и над 400 оръдия. Срещу тях Осман паша, който непрекъснато гради нови отбранителни линии в дълбочина, има около 30 000 войници с около 60 оръдия. По всичко изглежда, че с постигнатия числен превес, съюзническите сили следва да постигнат решителен превес. Планът е града да падне на 30 август и да бъде подарък за именния ден на император Александър II.
Руската операция започва с масирана артилерийска подготовка на 26 август, чиято цел е да разруши османската отбранителна линия и да сломи огъня на предните вражески батареи. Руско-румънските части отново са разделни на три отделни компонента, които трябва да атакуват от североизток, изток и юг. Руското настъпление на десния (североизточен) фланг започва в 15 часа на 30 август.
След кървави четиричасови боеве, християните завземат два от трите османски редута в сектора и заемат позиция за тяхната отбрана, като през нощта отхвърлят три вражески опита за възвръщане на старите позиции. Далеч не така героично се развиват боевете в центъра (изток). Руските полкове извършват 4 последователни щурма на османските позиции, но бранителите отхвърлят с много загуби всеки един от тях. В крайна сметка над 4200 войници и офицери са убити или ранени, а с падането на нощта руските части се връщат на изходна позиция.
Единственият сериозен успех е постигнат на левия (южен) фланг, където командир е Михаил Скобелев. След кървави атаки, руснаците, водени лично от Белия генерал, успяват да разгромят отбраната на двата основни османски редута в сектора – „Кованлък“ и „Иса ага“ и де факто пробиват цялата вражеска отбрана.
В този ключов момент, генерал Павел Зотов и румънския княз Карол решават да не пращат подкрепления, с оглед на тежкото положение на останалите колони. През нощта на 30 срещу 31 август (11/12 септември), Осман паша хвърля резервите си в атака и в крайна сметка на 31 август Скобелев е принуден да отстъпи, изоставяйки двата заети редута.
Равносметката от третата атака на Плевен е над 13 000 убити и ранени руски и румънски войници, срещу до 3000 жертви от османска страна. Опитът за щурм е провал и новината за неуспеха скоро се превръща във водещо заглавие на европейските вестници. Русия има нужда от категорична победа при Плевен, иначе войната, оказала се до момента патова, може да завърши с нова намеса на Великобритания.
В този тежък час, за да довърши обсадата за командир на плевенските войски е назначен генералът от инженерни войски Едуард Тотлебен, прославил се на младини при обсадата на Севастопол. Тотлебен поема контрола на над 120 000 войници и няколко стотин оръдия. Заявява, че повече няма да щурмува крепостта и да пилее силите си. Той решава че е крайно време градът да бъде напълно блокиран. За целта са изпратени части, които да превземат селата западно от Плевен, както и да овладеят Враца.
Руснаците отхвърлят останалите османски сили на юг от Стара планина и прекъсват окончателно пътя Плевен-София, с което слагат край на снабдяването на Осман паша с припаси и подкрепления. В началото на ноември крепостта е затворена в плътен обръч, а за по-голяма гъвкавост, обсаждащата армия е разделена на шест сегмента от по 20-30000 души. Тотлебен хитро използва две малки реки, чийто води отклонява и използва за да разруши поредица от мелници, воденици и складове, използвани от османците за изхранване. Планът на Тотлебен е да прекърши Осман паша и да принуди силния плевенски гарнизон да се опита да пробие блокадата, напускайки удобните си отбранителни позиции.
На 28 ноември (10 декември), Осман паша организира всичките си налични сили за отчаян опит за пробив на блокадата в района на село Долна Митрополия. Над 26 000 османски войници участват в атаката, посрещната първоначално само от 9 сибирски полк. Руснаците се бият отчаяно и продават скъпо всяка педя земя, което дава възможност от съседните сектори да бъдат организирани подкрепления, които удрят османската войска по фланговете й.
Към пладне става ясно, че руските позиции няма да бъдат пробити. Осман паша опитва да вкара в боя и последните си резерви, но армията му е уморена, деморализирана и обхваната от хаос и паника. Към 14:00 ч. османския пълководец осъзнава безнадеждното си положение и капитулира.
Битката при Долна Митрополия завършва с 1700 убити и ранени руски войници и офицери срещу над 6000 жертви от османска страна. Капитулацията на Плевен, която забавя войната с половин година и държи Европа на нокти завършва. Само в рамките на месец и половина след това, руските войски превземат София, разгромяват Централната армия на Сюлейман паша при Шипка-Шейново и в крайна сметка достигат Одрид. Плевен се оказва ключът към спечелване на Руско-турската Освободителна война и към спасяването на българския народ от вековната чужда власт.
