В края на 19-и век в руския двор се заражда една нова традиция.
През 1885 г. император Александър III подарява на съпругата си Мария Феодоровна великденско яйце, богато украсено със скъпоценни камъни. То е създадено от един от най-добрите бижутери - Петер Карл Фаберже.
Яйцето се разтваря в приказна изненада - вътре в него има златна кокошка, седнала на златна слама, както и миниатюрна диамантена реплика на императорската корона и рубинен медальон.
Императрицата се зарадва изключително много на подаръка и шест седмици по-късно Фаберже е назначен от Александър за "златар по специално назначение на императорската корона".
След това Фаберже получава пълна свобода да проектира бъдещи имперски великденски яйца и техните дизайни стават все по-сложни. Според семейните предания на Фаберже, дори императорът не знае каква форма ще приемат те - единствените изисквания към бижутера са всяко едно да съдържа изненада и всяко да е уникално.
След като Фаберже одобрява първоначалния дизайн, работата се извършва от екип от майстори-бижутери.
Това е началото на една от най-легендарните серии произведения на изкуството в историята - императорските великденски яйца на Фаберже.
Въпреки че съществуват подробни записи за 52-те яйца на Фаберже, които са създадени за кралското семейство през този период, местонахождението на само 46 от тях е известно. Мистерията около останалите 6 яйца вълнува търсачите на съкровища повече от век.
"Кокошката със сапфирения медальон" (1886)
Това е второто великденско яйце на Фаберже, подарено от Александър III на Мария Феодоровна.
Тъй като не съществуват фотографии или илюстрации, а описанията са неясни и неточни, не се знае какъв точно е дизайнът на "Кокошката със сапфирен медальон".
Според оскъдната информация подаръкът представлява кокошка, покрита със злато и розови диаманти, която вади сапфирено яйце от гнездо, покрито с диаманти.
До революцията яйцето е съхранявано в Аничков дворец в Санкт Петербург.
Последното документирано местонахождение на яйцето е от архива на инвентара на временното правителство през 1922 г., когато яйцето се съхранява в Оръжейната палата на Кремъл в Москва.
Какво се случва по нататък не е ясно. Някои смятат, че е продадено, за да се съберат средства за новото временно правителство, докато други твърдят, че може да е изгубено в хаоса след Руската революция.
Днес местонахождението му е неизвестно и липсата на конкретни подробности за яйцето означава, че е малко вероятно то да бъде открито отново.
"Херувим с колесница" (1888)
Яйцето "Херувим с колесница" е изработено през 1888 г. Как точно изглежда то не е ясно.
Съществува само една черно-бяла снимка, но на нея яйцето е в периферията и може да се забележи само едно неясно размазано отражение.
Краткото описание от самия Фаберже в неговите записки, както и в императорските архиви в Москва, подсказва, че това е златно яйце, покрито с диаманти и сапфири.
То се намира върху колесница, теглена от херувим. А изненадата, която крие яйцето е часовник.
След падането на династия Романови през 1917 г. яйцето е конфискувано от болшевиките и изпратено в Кремъл, където е документирано през 1922 г.
Някои смятат, че американският бизнесмен и любимият капиталист на Ленин Арманд Хамър купува яйцето. В каталог от 1934 г., който описва негови вещи в Ню Йорк е записано яйце, което може да е именно "Херувим с колесница".
"Несесер" (1889)
Смята се, че яйцето "Несесер" се намира в ръцете на частен колекционер. То е подарено от император Александър III на Мария Феодоровна през 1889 г. и е описано, че е покрито с "рубини, смарагди и сапфири".
През 1917 г. е евакуирано от Санкт Петербург в Кремъл заедно с много други императорски съкровища.
По-късно болшевиките го продават като част от така наречената инициатива "съкровища за трактори", която събира средства чрез продажба на вещи на императорското семейство, за да финансира политическите и икономическите цели на комунистите.
"Несесер" е придобито от лондонската бижутерия Wartski и е изложено като част от по-голяма изложба на Фаберже в Лондон през ноември 1949 г.
Яйцето е продадено от Wartski през 1952 г. Продажбата е записана в счетоводната им книга за 1250 британски лири, но купувачът е посочен само като "Анонимен".
Поради това се смята, че "Несесер" все още се намира в ръцете на анонимен частен собственик.
"Лилав" (1897)
Яйцето "Лилав" е изработено през 1897 г. и е подарено от император Николай II на майка му, императрица Мария Феодоровна.
Наличните описания на яйцето са изключително неясни. Във фактура на Фаберже то е описано просто като "лилаво емайлирано яйце с три миниатюри".
Миниатюрите са изображения на императора, съпругата му, императрица Александра, и най-голямото им дете, великата княгиня Олга.
Миниатюрите все още съществуват и се съхраняват в Санкт Петербург.
През 1962 г. те стават собственост на Лидия Детердинг, родена Кудеярова, руска емигрантка във Франция. Местонахождението на останалата част от яйцето е неизвестно, въпреки че то не е записано в инвентарните описи от 1917 и 1922 г., което предполага, че е премахнато преди революцията.
"Кралско датско" (1903)
"Кралското датско" яйце е създадено за вдовицата императрица Мария Феодоровна, която е всъщност е датска принцеса, докато не се омъжва за Александър III и не приема православието.
Яйцето е украсено със символа на датския Орден на слона.
Днес местонахождението на това яйце не е неизвестно.
Проучване на кралските съкровища в двореца Гатчина през юли 1917 г. предполага, че то е било там по това време и следователно вероятно е било успешно евакуирано на сигурно място.
"Александър III" (1909)
Направено през 1909 г., яйцето "Александър III" е подарък за вдовицата императрица Мария Феодоровна.
Трябва да се отбележи, че Александър III и Мария Феодорвна не са били просто двама съпрузи, но и са се обичали изключително много. След смъртта на императора Мария е неутешима и дълго страда за загубата на своя съпруг.
Вътре в яйцето се е намира миниатюрен златен бюст на Александър III.
Въпреки че има снимка на яйцето, няма никакви следи за местонахождението му и то не е записано в инвентарните списъци на болшевиките, което означава, че изчезва преди тяхното пристигане.
Не е ясно дали попада в частни ръце или е унищожено при разграбването на кралските дворци.
