През 1926 г. 19-годишната нюйоркчанка Гертруд Едерле влиза в историята като първата жена, преплувала Ламанша и то с по-добро време от петте мъже, които са успели да се справят с предизвикателството.
Когато обявява своето намерение, момичето е посрещнато от вълна от скептицизъм. Това обаче не я спира да постигне целта си и по този начин доказва на едни остарял свят, че полът не е от значение. От значение е човешката дисциплина, характер и желание.
Двайсетте години на миналия век са десетилетие, създадено за изследователи и приключенци.
След ужасите на Първата световна война светът се нуждае от герои, за да влезе в една нова, бляскава ера. И ги намира в хора като Чарлз Линдберг, Пърси Фосет, Джордж Малори и Амелия Еърхарт, чиито подвизи са актуални повече от 100 години по-късно.
Но една такава героиня е избледняла от паметта на историята. Гертруд Едерле, срамежлива 19-годишна нюйоркчанка, която през лятото на 1926 г. става най-известната жена в света.
Гертруд Едерле е първата жена, преплувала Ламанша. Нейното постижение е още по-впечатляващо поради факта, че тя достига брега на град Дувър по-бързо от предишните пет плувци, които са мъже.
Въпреки че това, което тя успява да направи, днес е нещо обичайно, тя заслужава признание за това, че вдъхновява цяло поколение млади жени.
Едерле е талантлива плувкиня, която представлява САЩ на Олимпийските игри в Париж през 1924 г.
Когато корабът на американския отбор плава обратно към дома през Ламанша, на Едерле ѝ хрумва да го преплува.
През предходната 1923 г. Хенри Съливан става първият американец, преплувал 34 километра Ламанша - от английския бряг на град Дувър до френския Кале.
Всъщност той преплува повече от 80 километра поради силните течения - фактор, който довежда до 1000 неуспешни опита на 200 плувци от историческото първо преплуване на Матю Уеб през 1875 г.
Има и други предизвикателства като изтощителната температура на водата и капризното време. Но основният проблем е фактът, че в протока приливът сменя посоката си на всеки шест часа.
Това означава, че всеки, който е достатъчно смел да се справи с канала, трябва да плува на зиг-заг, променяйки посоката си според прилива.
Едерле за първи път се опитва да преплува канала през 1925 г., но след девет часа е извадена от водата от екипа си.
Това се оказва горчив урок за младата американка, от който тя се зарича да си вземе поука.
Плуването се превръща в нейно лично предизвикателство, в борба между нея и канала, но в същото време Едерле осъзнава, че то представлява нещо повече от просто спортно предизвикателство.
През август 1920 г. е ратифицирана 19-та поправка към Конституцията на САЩ и правото на глас е официално разширено и за жените.
Това е исторически момент в американската история, който дава начало на едно динамично поколение млади жени, които са независими и по-нахъсани от своите предшественички.
Огромна част от женското общество в Съединените щати са вдъхновени от дръзките жени, представени в разцъфтящата киноиндустрия.
Едерле принадлежи към Великото поколението и "флапърките", чиято запазена марка е късата прическа, която е много по-практична за младите жени, които винаги са в движение.
Техните фотографии стават основна част от новите таблоидни вестници. Тогава и Едерле обявява, че ще направи още един опит да преплува Ламанша.
Тя подписва договор с вестниците "Ню Йорк Дейли Нюз" и "Чикаго Трибюн", който ѝ покриваше разходите и ѝ осигуряваше скромна заплата. Нейното задължение е да пише ексклузивна седмична рубрика.
Първата статия, написана от Едерле, се появява на 3 юни, 24 часа след като отплава за Франция.
"Не получавам половин милион долара за усилията си", информира тя американците. "Така че, ако реша да танцувам тазу вечер или взема да свиря на укулеле за удоволствие, не мисля, че това ще е скандална новина. Не искам да ме тормозят по време на тренировките. Искам да говоря за дрехи, шоута и чарлстон".
За пореден път Едерле се настанява на брега на Кале. Спомняйки си неуспеха си от предходната година, тя прекарва няколко седмици в тренировки, изучавайки теченията и аклиматизирайки се към студа.
Тя е под наблюдението на английския си треньор Бил Бърджис, който става вторият човек, преплувал Ламанша през 1911 г.
Междувременно, четири други плувкини, три американки и една англичанка, пристигнат, за да се опитат да победят Едерле в предизвикателството, но никоя от тях не успява да се справи с предизвикателния маршрут.
Техният неуспех само засилва убеждението във Великобритания, че жените са неспособни да преплуват разстоянието, което е победило десетки силни мъже, включително генерал Бърнард Фрайбърг.
Ако военен герой не може да преплува Ламанша, каква надежда има за една жена?
Едерле тръгва за Англия малко след 07:00 часа на 6 август, облечена в специално изработен бански костюм от коприна.
Той обаче едва се вижда под трите слоя мазнина, с които се намазва. Основният е слой от зехтин, след това ланолин, тежка жълто-бяла мазнина, отделяна от животни с вълна. И най-отгоре слой, съчетаващ свинска мас и вазелин. Всички тези мазнини са нанесени върху тялото ѝ с цел да я топлят.
Тя смело се гмурка в канала и бързо достига скорост от 28 греба на минута с мощния си кроул.
След два часа във водата, Едерле се намира на седем километра северозападно от началната си точка и се готви да завие на североизток по приливната вълна към средата на канала.
На поддържащата я лодка треньорът ѝ подава бутилка пилешки бульон в детска рибарска мрежа, докато сестра ѝ Маргарет пуска любимите ѝ плочи на грамофон.
След пет часа Едерле е изплувала 17 км, а Дувър е на 16 км северозападно.
Тя продължава да напредва стабилно през целия следобед, но около 17:00 часа времето се обръща срещу американката. В рамките на един час се разразява буря, вълните разклащат поддържащата лодка и удрят измореното тяло на Едерле.
Влошаващите се условия принуждават Бил Бърджис да промени курса, като отдалечи плувкинята от Дувър и я отправи на север по крайбрежието на Кент.
Следващите четири часа изправят Едерле пред изпитание на издръжливостта ѝ, докато се бори със силно вълнение и ниски температури.
Въпреки това в 21:48 ч. краката ѝ стъпват на каменистия плаж в Кингсдаун, 8 км северно от Дувър. Рекордното време, с което постига това е 14 часа и 39 минути.
Едерле не става просто първата жена, прекосила Ламанша, но и подобрява съществуващия рекорд от 16 часа и 33 минути, поставен през 1923 г. от аржентинския плувец Енрике Тирабочи.
Въпреки лошото време, около 4000 души я очакват, за да я посрещнат. Най-вече британци, които са привлечени на плажа от вълнението, за да станат свидетели на част от спортната история.
Няма значение, че Едерле е американка. И мъжете, и жените я посрещнат на брега. Те са там, за да отпразнуват триумфа на човешкия дух.
Когато на следващата сутрин Едерле се събужда в хотел в Дувър, тя вече е световна суперзвезда. Вестниците в САЩ, Великобритания, Франция и цяла Европа приветстват нейното постижение като историческо събитие.
По-късно е съобщено, че през 20-те години на миналия век над 60 000 жени са получили сертификати за плуване от Американския Червен кръст, като много от тях са посочили плуването на Едерле като свое вдъхновение.
Може би никой не изразява по-добре въздействието от подвига на Едерле от известния американски колумнист Хейууд Браун в статия за вестник "Ню Йорк Уорлд".
Той пише: "Когато Гертруд Едерле тръгна от Франция, тя остави зад себе си свят, който в продължение на много векове е вярвал, че жената е по-слабият пол. Голяма част от правителството, по-голямата част от законите и практически цялата морал се основават на това предположение. И когато пръстите на краката ѝ докоснаха пясъка на Англия, тя излезе от водата в един съвсем нов свят."
