Одри Хепбърн и холандската съпротива през ВСВ

Подобно на редица известни личности по онова време, Одри Хепбърн също помага в борбата срещу нацистите (заедно с Джими Стюарт, Иън Флеминг, Роалд Дал, Джеймс Дуън, Мо Берг, Ноел Кауърд, Джулия Чайлд, Лъки Лучано, както и други).

Тя е най-известна, разбира се, като актриса – от филмите „Sabrina“, „Funny Face“, „Breakfast at Tiffany’s“, „My Fair Lady“ и „Roman Holiday „. Но Одри има доста бурно детство. Майка й е холандска баронеса, а баща й – британски бизнесмен. В резултат на това ранните си години тя прекарва между Белгия, Англия и Холандия. През 1939 година, малко след началото на Втората световна война, майката на Хепбърн се мести със семейството обратно в Холандия, погрешно смятайки, че държавата, която остава неутрална по време на Първата световна война, ще запази тази неутралност и през Втората. Това обаче не е така.

Одри Хепбърн

Холандия е окупирана от германците през 1940. До 1944 те екзекутират чичото на Одри, единият от братята й е пратен в концентрационен лагер, а другият се укрива. Когато започва да помага на холандската съпротива, тя все още е млада тийнейджърка. На 14-годишна възраст вече е доста добра балерина и това, което прави, е да танцува и така да набира средства за съпротивата. По нейни думи: „Най-добрата публика, която съм имала, не издаваше нито звук на края на представленията ми.“ От време на време тя предава и тайни съобщения. Ако бъде заловена при изпълнението на което и да е от тези неща, чака я екзекуция.

Както повечето холандци, семейство Хепбърн също търпи глад по време на ВСВ. Самата Одри СТРАДА респираторни заболявания, едема и анемия през т. нар. Холандски глад от 1944. Когато хуманитарната помощ най-накрая идва, момичето вижда от първа ръка какво въздействие оказват световните хуманитарни агенции върху бедстващите. В резултат на това, Одри развива доживотна връзка с Детския фонд на Обединените нации – УНИЦЕФ и е назначена като посланик на добра воля през 1989. Получава Президентски медал на свободата през 1992, 4 месеца преди да почине.

Иън Флеминг

Подобно на Одри, Иън Флеминг, авторът на най-известния шпионин в света, Джеймс Бонд, също участва в борбата срещу Нацистка Германия – той служи на Британските разузнавателни служби. Под кодовото име 17F, Флеминг е отговорен за организирането на специални операции. Едни от най-известните му тактически постановки е да бъдат сложени подвеждащи документи в труп на британски войник и той да бъде оставен на място, където вражески войници лесно ще го намерят. Друга операция, наречена „Golden eye“, изисква Иън да създаде разузнавателна рамка в Испания. До 1942 година той вече води екип, който работи близо или зад вражеските линии, за да събира информация. Лесно е да си представим творческия ум зад „Casino Royale“, „On Her Majesty’s Secret Service“ и „The Spy Who Loved Me“ на такава работа.

Роалд Дал

Роалд Дал, авторът на „Чарли и шоколадовата фабрика“ и „Джеймс и гигантската праскова“ също работи като шпионин през Втората световна война. Неговата дейност обаче се развива повече в спалнята, отколкото в офиса. Както дъщерята на вестникаря Чарлз Марш казва: „Момичетата припадаха по Роалд. Мисля, че той спа с всички на изток и запад, които струваха над $50 000 годишно.“

Дал е бил ас в пилотирането на бойни самолети и се издига до командир в британската армия. Заради тежка катастрофа обаче е принуден да поеме дипломатическа позиция в британското посолство в Вашингтон през 1942, където бързо става известен сред заможните съпруги на властните мъже в столицата. Скоро след това участва в секретна британска мисия, която има за цел тайничко да вкара САЩ във войната. Освен че трябва да осигури общественото одобрение за военната намеса, Дал се занимава и с шпионаж като предава откраднати документи и засекретена информация.

Ноел Кауърд

Ноел Кауърд, известният драматург, казва за дните си като шпионин „известността е най-доброто прикритие“. Той е обучен в тайна база в Блечи парк заедно с Флеминг и други, а неговата оригиналност, известност и характерен стил му позволяват да предава информацията, която научава, през три континента. Ноел успява да убеди хората, когото шпионира, че е просто безобиден веселяк и плейбой – така той се сближава с херцога и херцогинята на Уиндзор (за които се знае, че симпатизират на нацистите), докато са в Париж. Голяма част от работата му обаче е неизвестна.

Чарлз Лучано

Този миловиден приятел е Чарлз „Лъки“ Лучано, мафиот и глава на фамилията Дженовезе. Дори и престъпник, той е нужен на Чичо Сам през ВСВ. Военните се притесняват да не би вражеските сили да нахлуят в САЩ с кораби по море – затова и имат необходимост от постоянно разузнаване по бреговата линия на Ню Йорк. За нещастие, нито властите, нито полицията имат пълен контрол върху това пространство. Там е Коза ностра. Така през 1941 Военноморският флот сключва сделка с Лучано, който по това време е в затвора. Той се постарава да предаде на флота най-доброто, което може, като информация за събитията и движението по брега, а в замяна получава спокойствие.