Най-кратките войни в историята
Никой не желае война, особено когато тя продължава толкова дълго, че да бъде наречена Стогодишната война (конфликт между Франция и Англия, който започва през 14 век и завършва през 15 век и всъщност продължава 116 години).
Но ако битката е неизбежна, най-добре е тя да приключи възможно най-бързо.
Ето 4 битки, които приключват за рекордно кратко време.
Султанският дворец в Занзибар след обстрела
Англо-занзибарската война – между 38 и 45 минути
През 1896 г. Занзибар е нападнат от Британската империя, която иска архипелагът да стане изцяло под британско управление. Действието се ускорява от факта, че относително дипломатичният султан Хамад бин Тувайни току-що е починал (някои подозират, че е бил отровен), а по-злобният Саид Халид бин Баргаш Ал-Бусаид се обявява за владетел на негово място – въпреки че британците е трябвало да бъдат консултирани за всяко подобно решение.
Когато султан Халид отказва да предаде сраната, британците преминават в настъпление. Целият процес от забележително лесен: Занзибар се намира близо до водата, така че британските сили трябва само да изпратят лодки, за да обстрелват безпомощните си противници. „Конфликтът“, който довежда до около 500 жертви от страна на Занзибар, продължава между 38 и 45 минути, което го прави най-кратката война в историята (Точното време може би никога няма да бъде известно, защото едно от първите неща, които британците свалят, е часовниковата кула…)
Нахлуването в Анжуан – 1 ден
През 2008 г. войници от Коморските острови, архипелаг в Индийския океан, превземат остров Анжуан за по-малко от ден – събитие, описано от един наблюдател като „надиграване“ на слаб противник. С помощта на силите на Африканския съюз (55-членна асамблея на държавите от африканския континент) Коморските острови принуждават незаконно избрания Мохамед Бакар да напусне острова, на който живеят около 300 000 души. Критиците твърдят, че Африканският съюз е искал да засили международния си авторитет с конфликта, който е бил толкова категорично спечелен, че дори не се съобщава за жертви.
100-часовата война – 100 часа…
Конфликтът между Салвадор и Хондурас през 1969 г. избухва в резултат на футболно съперничество – оттам идва и прозвището му „Футболната война“. Отборите на двете централноамерикански държави участват в спортна надпревара, в която Салвадор измъква победа с 3:2. По същото време двете страни враждуват и заради това, че гражданите на Ел Салвадор се преместват в Хондурас, за да ползват по-голямо количество земеделска земя – акт, заради който Хондурас принуждава мигрантите да се върнат обратно в Ел Салвадор. Цялата работа ескалира до опит на Салвадор да нахлуе в Хондурас. Има около 3000 жертви, преди международната дипломация да намали напрежението и Салвадор неохотно да изтегли войските си. Войната продължава около четири дни и все още се смята, че е резултат от спортно съперничество. Но въпреки че това може да е разпалило напрежението, то не го е предизвикало.
Грузински снайперисти, септември 2004
Руско-грузинската война – 5 дни
Много преди нахлуването си в Украйна Русия настъпва срещу Грузия, като се съсредоточава върху провинциите Южна Осетия и Абхазия, които изразяват желание за независимост от страната по времето на разпадането на Съветския съюз. След години на нарастващо напрежение, през април 2008 г. Грузия обвинява Русия за нападението на безпилотен самолет над Абхазия. (По-късно Организацията на обединените нации потвърждава, че руски самолет е свалил дрона). Русия изпраща многобройни войски, някои от които под претекст, че ремонтират железопътна линия; напрежението и боевете нарастват до такава степен, че през август грузинският президент Михаил Саакашвили отговори, като изпрати войски в Южна Осетия, където се намира подкрепяната от Русия военна сила. Това ескалира до въздушни удари от нейна страна. На място войски се доближават на 50 километра от столицата Тбилиси.
След около седмица двете страни постигат споразумение за прекратяване на огъня, макар и не без жертви: Грузия претърпява близо 400, Южна Осетия – 365, а руските войници – едва 67; стотици други са ранени и от двете страни. Грузия твърди, че Русия продължава да окупира територия в нарушение на прекратяването на огъня, а Русия признава двете провинции за независими. И Южна Осетия, и Абхазия понастоящем се считат за сепаратистки региони от повечето държави, отделени от останалата част на Грузия с контролно-пропускателни пунктове и бодлива тел.
