Кота Бару: Как имперска Япония завладя Британска Малая по най-невероятния начин

Само 70 минути преди въздушната служба на Императорския японски флот да започне атака срещу военноморската база на САЩ Пърл Харбър, се разиграва друга също толкова ужасяваща битка – на британския остров Малая. Малко след полунощ на 8 декември 1941 г. войници, патрулирайки по бреговете на Кота Бару – британската и австралийската авиобаза за операции в Северна Малая – забелязват три големи кораба в далечината.

Тези кораби – Авазисан Мару, Аятосан Мару и Сакура Мару – държат над 5000 войници, които бързо се подготвят да щурмуват Малая около 12:30 часа през нощта. В същото време японските самолети са на по-малко от час от Пърл Харбър.

Авазисан Мару

Отбранителната сила в Малая е 8-ма индийска пехотна бригада, подкрепена от четири планински гаубици, и 3.17-ти полк Догра. 73-та полева батарея от 5-ти полк на кралската артилерия също е наблизо, в едно съседно летище. Плажовете около острова са укрепени с мини, окопи и бодлива тел.

ДОС-ове (Дълговременно огнево съоръжение), разположени по плажовете на Кота Бару, откриват огън по японските десантни кораби. Съюзниците пускат 10 бомбардировача Lockheed Hudson, които да ударят японските превозвачи и така първата и втората вълна на инвазията са белязани от голям брой японски жертви. Японците съобщават за 300 загинали и 500 ранени след кървавата битка.

Колкото и да е странно, японският подход към завладяването на Индокитай е спокоен и нискотехнологичен. Японските войници не продължават атаката с танкове и военни превозни средства, а вместо това изземват велосипеди от местните малайски селяни – заплашвайки ги със смърт, ако не им ги дадат. След като победата е установена при Кота Бару, японците планират да пътуват на юг, с велосипедите или пеша, до Сингапур за следващия етап от атаката. Същата стратегия е използвана от тях и преди Кота Бару, и през останалата част от войната.

Подготовки

Докато атаките срещу Кота Бару и Пърл Харбър не са провокирани, британската армия се страхува, че имперска Япония ще започне атака все някога. При подготовката за това, Малая е популярно място за британските и американските сили да провеждат обученията и маневрите си.

Безброй разузнавателни операции, проведени от британците, предполагат, че японците са готови да атакуват британските колонии в Тихия океан. Предполага се, че японците ще се насочат към неутрален Тайланд и дори може да ударят британски територии като Малая или холандските територии в Източна Индия. Заради тези опасения за атака британците създават „Операция Матадор“.

Този план за извънредни ситуации им позволява да влязат в Тайланд (нарушение на техния неутрален статут), за да спрат японците да завземат територията. Въпреки това Уинстън Чърчил не е склонен да издава каквито и да било заповеди, освен ако Съединените щати не могат да подкрепят британските военни – а САЩ не могат да подкрепят британците, освен ако те не обявят война. Така по същество и двете страни са заключени, което предоставя на японските военни перфектни условия за нападение.

Подготвяйки се за атаката срещу Малая, те събират малък брой малайски новобранци, наречени „Обществото на костенурките“, които им помага в плановете да атакуват Кота Бару и околните райони. Седмицата, водеща до Пърл Харбър и Кота Бару, се превръща в снежна топка от поредица злощастни събития.

Пропуснати сигнали

На 2 декември 1941 г. британските военноморски сили изпращат в Сингапур два нови линейни кораба – Принс ъф Уейлс и Репулс. Но вместо да се задържи и да наблюдава нарастващото напрежение в Северен Тайланд, Репулс отива на двуседмично пътуване до Австралия. Том Филипс, адмиралът, отговарящ за британската малайска отбрана в Кота Бару, също напуска острова за посещение до Филипините. С всички знаци, сочещи към японска атака, и оскъдицата в силите, нищо не може да спре последвалия хаос да се разгърне.

Атаката срещу Пърл Харбър е особено шокираща заради фокуса на Япония върху Тайланд и други индокитайски страни. Преобладаващото разузнаване, което сочи възможна атака в Малая, Тайланд и Сингапур, е идеалното разсейване на армията на Съединените щати достатъчно дълго, за да могат японците да атакуват Хаваите.

Резултат

Пърл Харбър остава една от най-ужасяващите атаки в историята на САЩ: 2403 души загиват на 7 декември, включително 68 цивилни. След като атаката започва, президентът Франклин Рузвелт обявява война на Япония в рамките на един час. На 11 декември Германия и Италия обявяват война на Съединените щати. Въпреки това, тъй като атаката срещу Британска Малая се случва часове преди Пърл Харбър, Обединеното кралство обявява война на Япония 9 часа преди Съединените щати – превръщайки битката при Кота Бару в британския еквивалент на Пърл Харбър.

Нападението срещу Коту Бару бележи началото на Малайската кампания, която продължава до 15 февруари 1942 г. Общо 13 234 съюзнически войници загиват в конфликта, а други 130 000 са пленени от японците като военнопленници.