Как Дитрих фон Холтиц спаси Париж от опожаряване

Всяка война има две гледни точки и много политика. Единствените губещи продължават да бъдат войниците, чиято единствена мисия в този случай е свързана с оцеляването. Втората Световна война има много примери и причини за избухване, но ако трябва да се сочат виновници, Германия не е единствената страна-виновник за глобалния конфликт.

Нека не забравяме, че репликата „Бошите ще платят за всичко“ е именно френска. Не случайно Хитлер настоява примирието да се подпише в онзи вагон, където Франция успява да се подиграе зловещо с Германия. И дълго време нацистите държат Франция със сила и не позволяват историята да продължи да се развива. Когато САЩ и Англия акустират в Нормандия и започват кампанията, Хитлер бързо осъзнава, че битката на два фронта се води изкючително трудно.

Преди немската армия да напусне, фюрерът има една много интересна идея – той иска да опожари Париж. Това намерение ще допринесе за много сериозни сблъсъци. На 23 август Хитлер изпраща съобщение до маршал Валтер Модел и настоява френската столица да бъде пазена с цената на всеки живот, а при евентуална загуба, градът трябва да остане едно голямо поле от руини. Телеграмата гласи следното:

„Защитата на Париж е отрешава военна и политическа значимост. Неговата загуба ще разкъса и отвори една дупка в бреговия фронт на север по река Сена и ще лиши Германия от бази за далечни военни действия срещу Англия. Исторически загубата на Париж винаги е означавала загубата на Франция. Мостовете към река Сена да бъдат подготвени за взривяване. Париж може да бъде спечелен от врага единствено и само под формата на поле от развалини.“

Снимка: By Bundesarchiv, Bild 183-E1210-0201-018 / CC-BY-SA 3.0, CC BY-SA 3.0 de, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5362703

За изпълнение на задачата е назначен Дитрих фон Холтиц. Когато прочита заповедта, той се чувства силно разочарован от командването и най-вече от фюрера. Неговата армия е значително съкратена от врага, който се движи с невероятна скорост към френската столица. Пехотата не може да се изправи срещу танковете, колкото и да иска това да се случи, а и не трябва да забравяме, че германските войници не са като руските войници, които с огромно желание биха скочили срещу танк с бензинови бомби. В душата на немския офицер вече се прокрадвало сериозно съмнение, както отчаяние, придружено с омраза. Дитрих показва заповедта на полковник Ханс Джей.

Двамата са стари приятели и докато той чете от терасата си на Хотел Меврице, разглежда красивия пейзаж. Залезът скоро ще настъпи, а междувременно в близост до него стои Лувъра – музеят с огромно количество експонати. След като двамата осъзнават какво се случва, фон Холтиц взима заповедта, прибира я в джоба си и никога повече не я показва на друг. Малко по-късно следва второ позвъняване до Ханс Шпайдел. В кратък разговор, Шпайдел заявява, че в момента работи върху изпълнението на заповедта.

Снимка: By Bundesarchiv, Bild 146-2004-0024 / CC-BY-SA 3.0, CC BY-SA 3.0 de, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5483777

За целта е поставил три тона динамит в Нотр Дам, два тона в катакомбата на Наполеон, един тон в Камарата на депутатите и докато разговорът протичал, сапьорите работили по заличаването на Триумфалната арка, като по този начин ще се подобри значително видимостта в града. Други цели в града са Операта и Айфеловата кула, които ще трябва да бъдат детонирани, за да може металните ѝ парчета да унищожат моста. Истината е, че и двамата командващи в Париж осъзнават каква лудост тече в този момент.

Този телефонен разговор е рисков и Гестапо може да се намеси и да реши окончателно проблема. Оказва се, че за тази заповед знаят само хората в щаб квартирата на армията, получена е само една и в момента стои в джоба на Дитрих. Докато командирът продължава да мисли какво наистина ще се случи с френската столица, по телефона звъни Ото Деслох – германски генерал от Луфтвафе (ВВС на Германия). Както и много други от високите постове, той също иска да дискутира предстоящата въздушна атака над Париж. Дитрих настоява срещата с Ото да се случи през деня, но генералът отказва да долети през деня, защото е рисковано, задачата му е да бомбардира Париж през нощта, като фон Холтиц ще трябва да маркира целите.

Снимка: By Unknown author – „Aripi Românești“, no. 66/1944, p. 10, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=31942649

Поредният проблем се появява на хоризонта. Окупираният Париж в момента се състои от немски войници и от мирно население. Деслох може да засегне маркирани територии, но не може да уцели точните сгради. Минутите изтичат, а отговор трябва да бъде даден. Дитрих настоява войниците му да бъдат евакуирани и за неговият живот да се гарантира от генерала. Малко по-късно става ясно, че и с този разговор се изпитва едно жестоко съмнение относно настоящите действия. Деслох не иска да разруши този град.

В този момент френската столица е била в милостта на последните разумни немски войници. В този момент опитите му изтичат през пръсти, спасяването на Париж е не просто игра по много тънка струна, а игра на живот и смърт. Във всеки един момент тегне опасността за освобождаване от длъжност и изпълнение на фаталната задача.

Снимка: Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=180294

Посланикът Ото Абец се обажда, за да заяви, че напуска Париж и пита дали има с какво да помогне. Единствената му възможност е да изпрати телеграма до Рибентроп, в която ще изрази своето възмущение от бруталното отношение към Париж. Друго сякаш не е необходимо. Изведнъж се намира още един свиреп противник на идеята за заличаване. Точно тази телеграма задържа достатъчно дълго Дитрих на животоспасяващия пост.

Френската столица продължава да е в опасност. На сутринта на 23 август немска бронирана дивизия и се насочва към изток от града. Преминавайки покрай Шанз-Елизе един от полицаите стреля по войник и го убива. Германците отвръщат веднага на огъня и с това примирието започва да се пропуква все повече и все повече. Два малки танка „Goliath“ се отделят от дивизията и тръгват за отмъщение. Те са безпилотни, заредени с по 50 килограма експлозив и могат да се детонират дистанционно.

При експлозията всички сгради се разлюляват. Ехото е толкова голямо, че целият град го чува. Животните от гостуващия шведски цирк успяват да избягат от клетките си и по улиците на Париж хукват тигри, лъвове и други животни. Положителната страна е, че с взривяването на полицейския участък, голяма част от задържаните проститутки също бягат. Престрелката се разраства и по обяд 40 полицая излизат с бяло знаме. Всички се изпращат до офиса на фон Холтиц и трябва да бъдат разглеждани като военнопленници.

Демонстрацията на сила успява да накара съпротивата да размисли, макар и в този момент голяма част от немските войници да се опитват да запазят историята им. По-късно през деня пристига полковник Фридрих фон Юнгер и съобщава, че френските полицаи настояват немските войници да напуснат града, след като става ясно, че не могат да го задържат. Юнгер наистина имал желание да се евакуират и да продължат битката другаде. Дитрих разбира, че контролът на немската армия се отпусква и веднага започва да търси друго решение. Събира всички офицери и изрично напомня на подчинените си, че са тук да изпълняват заповеди, които той получава лично от Фюрера.

Всяко неподчинение ще се наказва с оръжие. При евентуална смърт на Дитрих, командването се предава на полковник Джей. Напрежението продължава да расте, защото освен запазването на Париж, върху командващия тегнат животите на стотици войници. Как човек би преценил кое да пощади и кое да пожертва. Междувременно и съпротивата продължава да се бунтува, а отвръщането на огъня означава още повече разруха, още повече смърт и още повече главоболия. Вместо да търси директен конфликт, Дитрих решава да използва един от немските самолети, за да разпространи флаери. Те гласят следното:

„Французи!

Париж все още е под контрола на германците! Под наш контрол живяхме четири години в мир. За нас той продължава да бъде един от най-красивите градове в Европа и за него се борихме и смятаме, че трябва да го запазим от всички опасности, които тегнат над него.

Но стрелбата продължава в Париж

Криминални елементи продължават да тероризират града! Пролята е кръв, френска кръв, както и немска! Самите бунтове са все още малко и въпреки това доближават границите на хуманните чувства на немските войници в Париж.

Няма да е много трудно да завършим всичко това с един брутален край! За нас ще бъде много по-лесно да напуснем Париж, след като взривим всички складове, всички фабрики, всички мостове, всички ЖП гари и затворим катакомбите херметически. Имайки предвид липсата на хранителни запази, вода и електричество, това ще доведе до невероятна катастрофа в следващите 24 часа!

Може да разчитате на хуманното отношение на немските войници, които няма да се активират, преди да бъдат принудени и преди да изчерпате тяхното търпение. Може да разчитате на нашата любов към този красив център на европейска култура, на нашата симпатия могат да разчитат и всички разумни французи, жени и деца на Париж. Ако всичко изброено не се смята за свещено от популацията тук, тогава няма да имаме причина да продължаваме да бъдем толерантни.

Ние настояваме за незабавно и безусловно спиране на всички видове насилие срещу нас и срещу гражданите. Настояваме жителите на Париж да се защитават срещу терористите; да поддържат себе си и да бъдат спокойни, продължавайки да вършат всекидневната си работа.
Това и само това може да гарантира живота в града, както и неговото спасение.

Командване на Вермахта във Великия Париж.„

С демонстрирането на сила и достатъчно насилие за един ден, битката приключва бързо. Съпротивата остава без патрони и е принудена да прекрати военните действия. Междувременно френските полицаи губят около 62 души, немците губят 68 човека. Френските бунтовници страда повече, защото умират 483 души и 1200 са ранени.

Междувременно в богатите квартали на града винаги е имало храна, докато в по-бедните райони често не стигала. С прекъсването на електричеството, градът не може да достави питейна вода и точно това би могло да го осакати. В последния ден, когато съюзниците наближават, Дитрих говори с генерал Гюнтер Блументрит.

В разговора Блументрит заявява, че престрелките в неговия район са все по-тежки. Жителите стрелят от всеки прозорец. Желанието за взривяване на всички обекти е невъзможно и до там ще трябва да се стигне с бой. Няма възможност за взривяването на 75-те моста, които толкова време са били подготвяни за експлозия. Многократно повтаря, че ситуацията в Париж е извън контрол.

Истината е, че докато този разговор се провежда, градът е тих и спокоен, няма никаква съпротива и никой не стреля. Единственият проблем в този случай е, че Гестапо продължава да слуша. Последното, което Дитрих може да направи след това е да позвъни на жена си в Баден-Баден. Не я открива в дома, защото тя е решила да посети операта тази вечер. Оставя ѝ съобщение „Ние изпълняваме нашия дълг.“.

Поставянето на паметна плоча в чест на Дитрих фон Холтиц и запазването на френската столица.

Следващият път, когато отново ще се видят е през 1947 г. с освобождаването му от американски лагер за военнопленници. Дитрих фон Холтец се предава на другия ден и официално е спасител на Париж, както и още много други известни и неизвестни немски войници. Мечтата на един луд е прерязана.

Предаването на Париж в ръцете на съюзниците.

Заглавна снимка: By Jack Downey, U.S. Office of War Information – This image is available from the United States Library of Congress’s Prints and Photographs divisionunder the digital ID fsac.1a55001.This tag does not indicate the copyright status of the attached work. A normal copyright tag is still required. See Commons:Licensing for more information., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=7453927