На 8 октомври 1969 г. група партизани, дегизирани за погребална процесия, навлизат в малкия уругвайски град Пандо. Те нападат полицейския участък, кметството и телефонната централа, след което ограбват няколко банки. Органите на реда се опитват да ги спрат и успяват да ги прогонят. Убити са петима души, включително един цивилен.
Един от лидерите на тези партизани се казва Хосе Мухика. Четиридесет години по-късно той не само става президент на Уругвай, но и един от най-известните лидери в света.
Мухика, който почина на 13 май 2025 г. на 89-годишна възраст, често е определян като "най-бедния президент в света". Докато е лидер на страната си, той дарява 90% от президентската си заплата за благотворителност, като се придвижва до президентския дворец със стар бледосин Volkswagen Beetle. Наричан от повечето уругвайци "Пепе", той печели широка популярност сред младите латиноамериканци, които се възхищават на прогресивните му принципи и простия му начин на живот.
Месечната заплата на Мухика като президент на Уругвай е 12 500 щатски долара, но той взима за себе си само една десета от нея. Останалата част я раздава. Според него 1250 долара са му "повече от достатъчни".
Хосе Мухика е роден на 20 май 1935 г. в уругвайската столица Монтевидео в семейство на фермери от баски и италиански произход. На пет години е, когато баща му умира. От ранна възраст Хосе и сестра му работят в семейната ферма за цветя. Въпреки това той успява да посещава училище и започва да учи право, което по-късно прекъсва.
Чичото на Мухика по майчина линия, Анхел Кордано, е член на дясноцентриската Национална партия и оказва голямо влияние върху политическото формиране на бъдещия лидер на Уругвай, а през 1956 г. Хосе започва да се увлича по марксизма и идеите на уругвайския политик Енрике Еро чрез майка си.
След като прекъсва образованието си, Мухика и негови сподвижници основават партизанското движение "Тупамарос", което е ляворадикално. Бъдещият лидер на Уругвай мечтае за "общество без социални класи". За тази цел той и членовете на "Тупамарос" ограбват банки, отвличат политици и залагат бомби. Въпреки насилието, което прилага в онези дни, Мухика до последно твърди, че никога не е убивал никого.
"Бяхме наивни, но човек не бива да губи целта си от поглед", казва в интервю за DW години по-късно. Целите му обаче го вкарват в затвора. През 1971 г. е осъден за убийството на полицай след престрелка с полицията и прекарва 14 години в затвора.
По-късно Мухика описва този етап от живота си като "рутинен за тези, които са решили да променят света", като добавя, че по време на престоя си в затвора е имал много време да опознае себе си.
През 1985 г. Уругвай преминава от военна диктатура на демокрация и Мухика е освободен от затвора. Денят, в който излиза на свобода, е най-щастливият му спомен. "Да стана президент е незначително в сравнение с това да съм свободен", казва за онзи момент.
Партизанското движение "Тупамарос" се превръща в политическа партия "Движение за участие на народа", създадена от вече освободения Мухика и други бивши членове на бившата ляворадикална организация.
През 2005 г. Мухика става министър в първото правителство на уругвайската лява коалиция Frente Amplio, а през 2010 г. е избран за президент на Уругвай, като управлява страната до 2015 г.
Дори и на най-високата държавна длъжност Мухика остана верен на себе си. Той често се появява на заседанията на кабинета облечен с жилетка, сандали и стари панталони. Никога не носи вратовръзка, дори и на официални събития. През 2014 г., когато е гост в Белия дом, неговият домакин е тогавашният президент на САЩ Барак Обама, който го описва като човек, на когото може да се довери "изключително много".
Като президент, Мухика, който е убеден атеист, обръща страната с главата надолу. Той легализира еднополовите бракове и абортите. Този ход изпреварва времето си в Латинска Америка. Според него този акт не е нито левичарски, нито либерален. "Светът трябва да приеме някои неща, които са неизменни", казва по въпроса.
Социално-икономическите му политики също са доста успешни. Под негово ръководство безработицата, бедността и детската смъртност намаляват.
Според някои политически анализатори най-спорният му проект вероятно е узаконяването на канабиса.
През декември 2013 г. Уругвай стана първата страна в света, която легализира производството, разпространението и продажбата на канабис, като поставя тези дейности под държавен контрол. Мухика вярва, че това е нещо, което може да бъде изпробвано и приложено в малка страна като Уругвай.
Въпреки че лидерът на Уругвай живее изключително скромно, неговото правителство значително увеличава публичните разходи, като това довежда до увеличаване на фискалния дефицит. Опонентите му го обвиняват в разхищение.
Мухика е критикуван и за това, че не успява да обърне достатъчно внимание на нарастващите проблеми в уругвайското образование, въпреки че обещава, че именно то ще бъде основен приоритет в неговото управление.
Въпреки това, за разлика от други лидери в региона, той никога не е обвиняван в корупция или в подкопаване на демокрацията на страната си.
През 2012 г. той развежда екип на телевизията "Си Ен Ен" из фермата, в която живее, и им показва как обработва нивите, засажда пресни плодове и хризантеми.
"Аз не съм беден президент. Беден е този, който се нуждае от много", казва той в друго интервю за "Си Ен Ен" две години по-късно. "Аз съм сериозен президент, имам нужда от малко, защото живея по същия начин, по който живеех дълго преди да стана лидер на Уругвай. Живея по същия начин, по който живее и по-голямата част от народа ми."
През април 2024 г. Мухика обявява, че е диагностициран с раков тумор в хранопровода. След месеци на лечение, лекарят му съобщава, че ракът е в ремисия, но има "бъбречно заболяване" в резултат на лъчетерапията, на която е бил подложен.
През януари т.г. бившият лидер казва пред уругвайското медийно издание Búsqueda ("Бускеда"), че "умира", тъй като ракът, от който страда се е разпространил. Решава да се откаже от допълнително лечение и пожелава да изживее спокойно остатъка от дните си.
