Изненадващи факти за британските униформите от Първата световна война

Първата световна война популяризира тренчкота

Тренчкотът е полезна и практична част от облеклото, носена по желание от офицерите по време на Великата война (като например британския офицер на основното изображение горе). Той произлиза от шинела, който се оказва твърде тежък и неудобен във влажните условия на окопите.

Тези връхни дрехи са изработени от по-лек, но непромокаем материал, за да държат офицерите сухи, и разполагат с големи джобове за съхранение на карти и документи. В допълнение, регулируемите каишки за китките предпазват водата да не се стича в ръкавите, докато използват бинокъл.

Тюрбаните са често срещана гледка на западния фронт

По време на Първата световна война британските колонии, най-вече Индия, имат огромен принос към военните усилия, но той често е пренебрегван. В края на 1914 г. 1/3 от британската армия, която воюва на западния фронт, е от Индия и така сикхските войници, които носят тюрбани, са често срещана гледка. Но въпреки че това е горда традиция, тя често по-скоро сигнализира за техния „по-низш“ колониален статус сред войските.

Жълтеникавокафявия цвят (каки) за униформа е използван за първи път в Индия

През Първата световна война поставя голям акцент върху това войниците да останат скрити от врага, вместо да се разхождат в ярко оцветени униформи. Така започват да се използват униформи в характерния днес светлокафяв цвят. Тези униформи всъщност се появяват от Индия много по рано – когато Хари Лумсдън отвежда своя Корпус от водачи на брега на река в края на 40-те години на 19 век с доставка от бял плат, закупен на пазара в Лахор. Там платът е напоен с кал, което позволява на войските да се слеят със средата си.

Великобритания внася багрила каки от Германия

По ирония на съдбата боята, използвана в униформите каки, ​​е внесена тайно от Германия по време на Първата световна война. Преди войната Германия е водещ производител на синтетични багрила и до 1913 г. изнася над 20 пъти повече багрила от Великобритания.

Военните трябва да наемат цивилни фирми за производство на униформи

Логистично Великобритания не е подготвена за война в такива мащаби. През първите няколко месеца военното министерство разполага само с достатъчно униформи, за да облече съществуващите военнослужещи и членовете на Tериториалните сили, които са на фронтовата линия. Бързото набиране на войници обаче претоварва текстилните фабрики на военните.

Този проблем е решен чрез договаряне с граждански шивашки фирми за производство на униформи в огромен мащаб; споразумение, което е от полза както за военните, така и за доставчиците.

На офицери, които не могат да си позволят униформа, се дават помощи

В началото на войната офицерите обикновено се набират от висшата класа и лесно могат да платят разходите за нова униформа. Но тъй като войната се проточва, загубите на тези военнослужещи от висшата класа принуждават военните да набират кадри от по-широките социални класи.

От тях обаче мнозина не са в състояние да си платят за униформата, така че британската армия ги субсидира, за да се поддържат достатъчно наборници.

Не е изненадващо обаче, че на фронта се развива пропаст между служителите от различни социални класи.

Сини униформи допълва кафявите

Проблемите с доставките, причинени от монопола на Германия в производството на кафявото багрило, ​​принуждават Великобритания да потърси други опции. Така Военното министерство започва да доставя на войските всичко, което може. 500 000 сини униформи на пощенската служба и 500 000 шинела са използвани за облекчаване на недостига. Освен това военното министерство също поръчва огромно количество дрехи от САЩ.

Няколко по-бедни войника са облечени в алени и сини парадни униформи – не съвсем незабележими. Тези „извънредни“ униформи са общо наречени „Kitchener blue“ по името на Хърбърт Китчънър – фелдмаршал, който се прославя с имперските си кампании и важната си роля в началните етапи от Първата световна война.

Отказалите се по съвест са принудени да носят униформи против волята им със сила

След като са призовани за военна служба, отказалите по съвест често отказват и да носят униформата. Тъй като все пак се смятат за войници, те могат да бъдат наказани от закона и обикновено стават обект на насилие и унижения. Не е необичайно отказалите да бъдат притискани и насилствено обличани.