Една от най-големите заплахи за Вермахта – бронираните влакове

Бронираните влакове показват своята ефективност по време на Гражданската война в Русия през 1917-1922 г. Те са използвани като средство за транспортиране на хора и оръжия, а също като мобилни болници. След избухването на Великата отечествена война (Втората световна война в СССР) съветското правителство решава да построи редица нови бронирани влакове и да разположи железопътни батареи за противовъздушна отбрана.

На 4 ноември 1941 г. в Севастополския морски завод е построен бронираният влак „Железняков“, чийто основни задачи включват отбраната на Севастопол., а екипажът му се състои от моряци на Черноморския флот.

Основата на бронирания влак са платформени вагони – работниците в завода заваряват бронирани плочи с дебелина 15-30 мм и ги подсилват с бетон. Броят на вагоните на един влак обикновено е 4. Те пък се задвижват от локомотив на парна с повишена мощност до 600 к.с. Така максималната скорост е 50 км/ч.

Тежката картечница ДШК, образец 1938 г.

Въоръжението Железняков се състои от 14 х 7,62 мм картечници Максим, 3 х 76 мм артилерийски установки 34-К, 2 × 82 мм минохвъргачки, 2 × 76 мм противовъздушни оръжия М1914/15 и 2 × 12,7 мм картечница ДШК.

На 7 ноември 1942 г. Железняков започва да изпълнява бойни задачи, а първият от командирите му е капитан Саакян. През периода 1941-1942 г. бронираният влак изпълнява повече от 140 мисии. С помощта на оръдия и картечници той поддържа пехотата, потиска германските артилерийски батареи, влиза в открита битка с танкове и сваля немски самолети.

В бронирания влак има и специална рехабилитационна бригада, която всеки ден да ремонтира повредената железопътна линия. Мичман Александров, който служи на Железняков, припомни:

Бронираният влак променя външния си вид през цялото време. Под ръководството на младши лейтенант Каморник моряците неуморно боядисват бронираните плочи и локомотиви с ивици и камуфлажни краски, така че влакът да се слива с терена. Той умело маневрира между канали и тунели. За да объркаме врага, ние постоянно сменяме местонахождението си. Нашата мобилна задна част също е в непрекъснато движение.

Железняков провежда военни действия на предната фронтова линия, което му позволява да нанесе сериозни щети на германските войски. От 7 януари до 1 март 1942 г. бронираният влак унищожава 13 картечни гнезда, 9 бункера, 1 тежка батарея, 6 землянки, 3 коли, 3 самолета, 10 вагона с товар и до 1500 войници и вражески офицери.

Руски брониран влак от времето на Втората световна война със зенитни артилеристи

Германските пилоти многократно се опитват да проследят бронирания влак и да го унищожат, но всеки път Железняков се укрива в тесни изкопи на скали или тунели, преди германците да имат време да вдигнат авиация или да реагират с артилерия.

Нощните местения помагат да се замаскира от врага. Заради бързината и неуловимостта на Железняков германците го наричат ​​“Зеленият призрак“.

На 29 декември 1941 г. по време на въздушен налет немски пилоти все пак успяват да нанесат значителни щети на влака. В резултат на удара загиват много членове на екипажа, въпреки това на 1 януари 1942 г. те си отмъщават и свалят два немски изтребителя.

На 15 юни 1942 г. Железняков се включва в битка срещу колона немски танкове. Оръдията му са изстреляни от разстояние около 400 метра и бронираният влак унищожава поне три немски танка.

На 26 юни 1942 г. повече от 50 германски бомбардировача нанасят удар в основата на Зеления призрак покрай Троицкия тунел. В резултат вторият брониран вагон е затрупан под развалините. Изходите на тунела обаче остават отворени и това се използва от екипажа на влака – оцелелите мъже, неочаквано за германците, излизат и отново открива огън по противника.

На следващия ден, на 27 юни, германската авиация прави нов въздушен удар и единственият изход от тунела е разрушен. Тогава оцелелите от този удар заемат отбранителни позиции в близост до ТЕЦ.

На 30 юни севастополският гарнизон получава заповед да напусне града, а няколко дни по-късно екипажът на Призрака решава да взриви бронирания си влак.

През август 1942 г. германските войски разчистват Троицкия тунел и решават да възстановят влака Железняков. От останките германците създават влака Ойген и го оборудват с гаубици с калибър 105 мм.

След това германският брониран влак се бие срещу съветската армия. През май 1944 г. при оттегляне от града е взривен от немците на една жп гара.

След края на войната възстановеният локомотив Железняков е използван за теглене на вагони към Крим. На 24 октомври 1967 г. бившата фронтова бригада го доставя от железопътното депо Джанкой в ​​Севастопол, където е пенсиониран: в момента Железняков е исторически паметник и е една от многото забележителности на Севастопол.