Една картичка от фронта стигна до своя адрес… след 78 години

Пощенска картичка на млад военноморски пехотинец най-накрая достига целта си… с почти 78 години закъснение. 18-годишният Бил Колдуел от Ливърпул е изпратен на борда на HMS Raleigh в Корнуол за обучение. Естествено той иска да уведоми семейството си как се справя. „Не мислех, че ще бъде така“, пише на чичо си Фред, „нямаме много време за себе си, нали, но ми харесва“.

HMS Raleigh

Картичката, в добро състояние и с изображение на местоположението му отпред, отива в пощенската кутия и не се вижда повече – досега.

„Въпреки че и Бил, и Фред са починали, техен жив роднина, Джак Елома, сега живее на адреса в Егбърт и получава кортичката“, предава Liverpool Echo. Дъщерите на Бил Елизабет и Джейн – 2 от 6-те му деца – чуват за случая чрез свой братовчед. В технологичния стил на 21 век, новината за „експресната“ доставка идва при тях през приложението WhatsApp.

Цитирана от Daily Mail, Елизабет каза, че баща й „обичаше да разказва истории, но не и да пишеше. Майка ми пише писма и картички, но татко никога не пишеше. “ Тя добави още: „Да видиш почерка му всъщност беше красиво.“

Защо обаче доставката отнема така дълго? Вицовете за неефективността пощенските услуги има в цял свят (и се разнасят доста по-бързо от нейните доставки), но чак пък толкова. Обяснението обаче е по-практично. BBC News цитира говорител на Royal Mail, който смята, че картичката „вероятно е върната в пощенската система от някой наскоро“.

Написана през първата седмица на обучение, картата предлага ценна представа за мисленето на един млад мъж. Твърди се, че Бил Колдуел е бил толкова ентусиазиран да се включи в боевете, че се опитва да го направи на 15, казват от BBC News. Той се очертава да прекара 19 седмици в HMS Raleigh през 1943 г. След това работи като миночистач – една от най-важните задачи на десанта в Нормандия. Бил присъства и в Нагасаки в Япония, където през 1945 г. САЩ взривяват атомна бомба. Той се завръща от войната като способен моряк с 4 медала на гърдите, след което се установява в цивилния живот като водопроводчик, а по-късно, през 1964 г., според The Mail, се преместват в Съмърсет.

Бил Колдуел почива през 1996 г. Доставката отново свързва роднини от различни клонове на семейството, които отдават още веднъж своята трогателна почит към този толкова обичан човек. Както съобщават Echo и други медии, 17-годишната внучка Фиона „Фи“ Брайдууд губи живота си в автомобилна катастрофа през 2016 г. С наближаването на годишнината от преждевременната й кончина картичката е по-значима от всякога. В чест на Фиона е създаден и благотворителният фонд FEES, който има за цел да помогне на деца и младежи да участват в повече извънкласни занимания.

Cartoon ‘The Demon Postmaster’ believed to be a comic portrait of AWB Mowbray, Head Postmaster of Dover during #WWII is in our #museum101 pic.twitter.com/9bhcE4jwtn

— The Postal Museum (@thepostalmuseum) February 15, 2017

Докато мъже като Бил са навън, борейки се с врага в чужбина, нещата не са съвсем тихи за пощенските служители у дома. Създадена е Вътрешна охрана на пощенската служба от генералния директор на пощата, така че служителите да могат по-спокойно да играят своята роля във военните усилия. Подобно на много хора, които са били твърде възрастни или по някаква друга причина не са били способни да се бият в основния конфликт, и служителите на пощата работят редовна работа, докато се подготвят за потенциална инвазия.

Една по-постоянна заплаха идва от небето. Батальони трябва да бъдат постоянно в готовност за германски самолети, които искат да унищожат живота по британските брегове. Уебсайтът на Пощенския музей съдържа сведения са тези батальони, а един от участниците в тях е Моубрей (AWB Mowbray), началник на пощата на Доувър. Той редовно сяда на пишещата си машина, за да записва какво се случва в местните общности като описва „самотни нападатели, които се нахвърлят върху града и пристанището“. Самолетите често ползват тактиката да спрат двигателите си, за да не могат да бъдат чути; Моубрей казва „първото намекване за тяхното присъствие е свиренето на бомби“. Врагът прави подобни набези до 5 пъти на ден.

Независимо дали служат във водите на Тихия океан или защитават градовете, селата и пристанищата на прага на държавата, налага се всички граждани да се обединят, за да защитят нацията. Краткото послание на Бил Колдуел до близките е просто картичка. Но това е дълбоко личен и важен спомен. Дори и да пристигна малко късно…