Да застанеш под ядрена експлозия – специална задача от американската армия
Понякога работният ден не започва толкова добре, колкото бихте поискали. Трябва да се преборите с трафика, трябва да станете по-рано и накрая да прекарате осем часа в оцеляване. Със сигурност има и по-добри дни, но колкото и лоши да сте имали, никога не сте били част от скромната популация на кота нула.
На 19 юли 1957 г. пет човека от ВВС на САЩ позират за снимка пред скромна табелка „Популация 5 човека“. След няколко минути над тях ще прелетят два самолета и единият ще изстреля ракета с ядрена бойна глава. Следва броене и секунди по-късно ставаме свидетели на мощната детонация. Всички оцеляват, ракетата се взривява на 5638 метра. Взривът е еквивалент на 2 килотона тротил. Следват тежки вибрации и разгръщането на атомната гъба в небето. Нито един от тях не е пострадал.
Идеята на този експеримент е да покаже, че употребата на ниско радиоактивни бойни оръжия няма да наруши толкова сериозно атмосферата. Двама полковника, двама майора и един офицер застават под точката на удара. Всички са доброволци от армията без човека с камерата, той получава пари за работата си. Експериментът се провежда в опити да се установят потенциалните щети при евентуална ядрена война. Трябвало да се знае, че ако СССР отвърне с такова оръжие, колко дълго време може да се използва, преди да се стигне до ядрена катастрофа.
И така на въпросната дата застават 5-имата доброволци, виждат преминаващите самолети и след това проблясва ядрената експлозия над тях, следвана от мощния грохот. Причината е елементарна, светлината изпреварва многократно звука. В повечето филми с подобни ефекти има синхронизация, но реалността е малко по-различна. Какво се случва след експлозията? Историята на 6-мата души може да бъде проследена и в интернет.
Джордж Йошитаке е човекът зад кадъра и съответно през 2010 година дава интервю за своята работа. Във времето, в което записва тези кадри и прави снимки на атомни взривове, признава и една тъжна новина, мнозина умират от рак след като поглеждат силата на атома. Полковник Сидни Брус, Франк Бол, м-р Норман Бодингер и Джон Хюс имат малко по-тъжна история. Сидни Брус е починал през 2005 г., Франк Бол е починал през 2003 г., Джон Хюз умира през 1990 г. на 71 години.
Обикновено повечето участници в провеждането на ядрените опити са изложени на сериозно количество радиация и след няколко години правителството разпределя сумата от 150 милиона долара между повече от 2000 души като израз на компенсация. Не толкова приятната новина е, че жителите на малкото градче Св. Джордж в Юта е облъчвано многократно, при това без да знае. Проведените експерименти в пустинята са позволили на праховите частици да стигнат до тях. Там са заплатени повече от 813 милиона долара като обезщетение на 16 000-те жителя. Освен това може да си представите от какво най-често умират. Американското правителство е искало да докаже, че няма да има никакви щети върху тях. Резултатът е ясен.
