Части от военни униформи, които довеждат до смърт на войниците

Картонени обувки

Военното време често означава и нормиране продоволствие, като доставките стават ограничени, тъй като се разпределят и за военните действия. Когато необходимите продукти свършат напълно, се налага да се правят промени. Така се стига до издаването на картонени обувки на войниците във Великата армия на Наполеон Бонапарт.

За да се компенсира липсата на материали, необходими за производството на служебни ботуши, френските войници са снабдени с ботуши от изкуствена кожа с картонени подметки. Тази част от военната им униформа била не само непрактична, но и смъртоносна, тъй като обувките нямали подходяща изолация, което довело до тежки случаи на измръзване при минусовите температури на открито.

Битката при Аустерлиц, една от най-решаващите битки на Наполеоновите войни

Калаени копчета

В зависимост от това кого ще попитате, калаените копчета може да са изиграли неочаквана, но значителна роля за поражението на Наполеон Бонапарт през 1812 г. по време на руската кампания на френската армия. С рязкото понижаване на температурите по време на суровата руска зима френските войници се сблъскват с остър недостиг на основни припаси, включително подходящо облекло и провизии. Към това се прибавят и калаените копчета на униформите им.

За разлика от месинга или други метали, калаят бързо губи структурната си цялост при екстремни студове благодарение на двата си основни алотропа – бета-калай и алфа-калай. Вторият е известен с това, че е крехък, докато първият е особено чувствителен към температури под 13 градуса. Всъщност той е толкова чувствителен, че такъв студ го превръща в алфа-калай, което означава, че копчетата на униформите на френската армия буквално се разпадат.

Трябва да се отбележи, че историците имат различни мнения за това доколко това е било фактор за поражението на Наполеоновите сили в Русия, но всеки случай подобна особеност на униформата не е могла да помогне.

Универсалната камуфлажна шарка (УКШ)

Макар и да е най-разпознаваемият дизайн на униформата за американската армия от последните десетилетия, приемането му се оказва погрешен избор. Въведен през 2005 г. след лабораторни тестове, дизайнът има за цел да осигури на войниците адекватна маскировка в различни терени – от гори до пустинни пясъци. Той обаче не успя да постигне това.

Пикселизираните нюанси не успяха да се слеят толкова безпроблемно, колкото се надяваше армията, което означава, че в повечето бойни среди войниците обикновено бяха уязвими за откриване от вражеските сили. Това не само значително занижаваше елемента на изненада, но и повишаваше риска за живота на военнослужещите в битка, тъй като те не можеха лесно да се скрият от вражеския огън.

Предвид тези проблеми и количеството оплаквания, постъпващи от войниците, през 2014 г. Сухопътните войски обявиха, че ще заменят УКШ с издавания в момента оперативен камуфлажен модел (на основното изображение най-горе).

Червени палта

Британските войници по време на Революционната война в САЩ лесно се разпознават по яркочервените си палта, които носят като част от униформата си (оттам идва и прозвището „червенокожи“). Оттенъкът помага на другарите да се разпознават един друг през дима от престрелките и се смята, че прави британците да изглеждат заплашително, допълвайки представата за тяхната сила.

Макар че червените военни униформи улесняват войниците в разпознаването на приятел от враг, те също така улесняват забелязването на британците, което се оказва смъртоносно по време на сблъсъците с континенталната армия. Те не можели да се скрият или да предприемат внезапни атаки, а самите палта били изработени от тежък вълнен материал, който бил едновременно сърбящ и неудобен.

Шапките от епохата на Първата световна война

При избухването на Първата световна война идеята за смърт от шрапнел далеч не е била очаквана. Без да знаят с какво ще се сблъскат по време на боя по окопите, който става основен за Западния фронт, британските войници са разполагали с меки шапки. Макар че самите окопи можеха да ги предпазят от вражески огън, шапките не ги предпазваха от шрапнели.

Само една година е била необходима на британското военно министерство, за да разработи нов тип военно покритие за глава на войничетата, което да намали броя на нараняванията на главата, получавани по време на бой. Шлемът „Броуди“ е заместителят на меката шапка и войниците започват да го получават през лятото на 1916 г. Макар и изработен от стомана, той все още не бил най-безопасният, тъй като оставял врата на войника и долната част на главата открити. Освен това металът отразявал светлината, което играело лоша шега на очите.

Червен панталон

Френската армия е носела червени панталони още през 1829 г. и макар че редица държави са се отказали от този цвят в полза на нещо по-малко различимо, французите продължават да го обличат чак до 1914 г.

Когато започва Първата световна война, френската армия претърпява многобройни загуби, тъй като войниците не могат да организират внезапни атаки или да се скрият с яркочервените си панталони, които се открояват на фона на калта на бойното поле. Когато военният министър Адолф Месими предлага, че проблемът е в панталоните, той среща силна съпротива…

Необходими са били още хиляди смъртоносни сблъсъци, за да може армията да промени униформата си и да разреши на войниците да носят сини долнища.

Запаската за врат

Тази препаска, изработвана от конски косъм, китова кост или твърда кожа, е елемент от униформите на европейските войници през XVIII и XIX век. Възможността за лесната ѝ смяна го прави подходящо допълнение към униформите, а твърдостта принуждава войника да вдигне брадичката си нагоре, което подобрява стойката.

За съжаление, именно твърдото ѝ качество е и нейн недостатък: запаската се впиваше във врата и брадичката на войника, което я правеше неудобна. Освен това пречеше на цялостната подвижност на войника и правеше почти невъзможно да се погледне надолу към мерника на мускета – все неща, които не искате да се случват в разгара на битката.

Поради тази причина тя е и сред най-смъртоносните аспекти на военната униформа и впоследствие е спряна от употреба.