21 срещу 10 000: Битката при Сарагари

На планината Самана от планинска верига Хиндукуш в Пакистан британската армия построява малък комуникационен пост, наречен Сарагари, който да служи на еквивалентно малък контингент от войници и както по-късно ще видим, за една историческа битка. Този регион винаги е бил проблемен и по време на последната четвърт на 19 век владенията на Британска Индия на северозапад са неубедителни и слаби. Дори са изпълнени няколко мисии с целта да се укрепи контролът и да се потушат въстания в годините преди битката при Сарагари.

Хелиограф

Сарагари представлява просто малка сграда със сигнална кула до нея. Направена е, за да се осигури комуникацията между Форт Локхарт и Форт Гълистан – други два британски поста от сериозно значение (особено Форт Гълистан), позиционирани от двете страни на Сарагари на няколко километра една от друга. В кулата на новия пост има хелиограф, с който могат да се предават съобщения с помощта на слънчевата светлина на принципа на морзовия код – светлината се контролира или помръдвайки огледало, или прекъсвайки отразената светлина.

През лятото на 1897 нещата в района стават много напечени, а британците току-що са потушили въстание на племето Пащун в района Малаканд (познат по-късно като Обсада на Малаканд) в началото на август. До края на месеца вече има сериозно въстание от афганистанците, а в началото на септември пащуните вече активно се опитват да завземат позиции на британската армия включително атаки по Форт Гълистан на 3 септември и 9 септември.

Сикхийски войници

За да отблъснат нападенията на пащуните, пехота от Форт Локхарт са изпратени в Форт Гълистан за подкрепа и след битката на 9-и, когато се прибират, някои от войниците остават да пазят по-малкото отделение Сарагари. Всичките 21 войници, които остават в Сарагари, са членове на 36-ти сикхийски полк на Британската армия, а контингентът се ръководи от Хавилдар Ишар Синг.

На 12 септември 1897, в опит да предотвратят комуникацията между Локхарт и Гълистан, 10 000 пащуни атакуват Сарагари някъде към 9:00 часа сутринта. И понеже Сарагари е комуникационен пост, битката се предава на живо от свързочника Сардар Гурмук Синг, което е и причината днес да знаем абсолютно всичко, което се случва в този ден – в който 21 се изправят срещу 10 000.

Малко след началото на атаката, Гурмук Синг сигнализира да се прати помощ на подполковник Джон Хюгтън във Форт Локхарт, но отговорът е, че незабавна помощ не може да се окаже. Невъзмутени сикхийски войници решават да се бият до последно, за да предотвратят навлизането на пащуни както при тях, така и в двата Форта.

Първият ранен мъж е Багуан Синг, а малко по-късно нападателите сриват част от стената на стачния пост. Отправят се предложения към сикхите да се предадат, но те са отказани. Сикхите се опитват да спечелят колкото се може повече време, за да се подкрепят другите две бази и са готови да платят за това бавене с животите си. След два неуспешни опита при портите, пащуните в крайна сметка успяват да влязат. Започва жесток ръкопашен бой.

Малко преди края на схватката Ишар Синг нарежда на мъжете си да се изтеглят още повече, докато той самият изостава назад в защита. Той също ще умре скоро, както всички останали войници, освен оператора на хелиографа Гурмук Синг. Гурмук ще умре последен – той ще бъде изгорен, когато пащуните запалват всичко. Твърди се, че той крещи до последно бойният зов на сикхите „Боле Со Нихал, Сат Сри Акал“, което означава „Викай силно в екстаз! Истински е великият Вечен“.

Въпреки че нито един сикх не оцелява в битката, тяхната саможертва ще забави достатъчно пащуните, така че подкреплението да успее да пристигне в главната цел на врага им – Форт Гулистан – и превземането му да бъде избегнато.

Към тези 21 жертви на сикхите, пащуните добавят от своите някъде между 180 и 600; точните цифри е трудно да се преценят с точност. Но можем да сме сигурни, че те са поне 180, защото самите пащуни официално съобщават за толкова след битката.

Идийския орден на заслуги (2-ра степен)

За саможертвата си всеки от сикхските войници е награден с Идийския орден на заслуги, най-високото отличие, давано по онова време на индийците от Велликобритания. В допълнение към това, Деня на Сарагархи се празнува всяка година на 12 септември в чест на битката и загиналите в нея.