Тайната на шанса и създаването на зара
Знаете ли какво е качеството, което отличава човекът от всяко друго същество? Неговото огромно желание да се опитва да предсказва бъдещето. И го правим от векове, понякога с помощта на религия, отдаване на най-различни окултни визии и церемонии, а в много отношения се доверяваме дори на суеверията.
И какво е общото между всички тях? Отговорът се крие в това, че никога не се доближават до рационалното мислене, науката или дори до математиката. Най-доброто, на което сме способни, е просто да сравняваме всички видове събития, които сме преживявали и научили, за да сме близо до самата идея. Така работи човешкия мозък, свикнали сме да сравняваме предсказания, които вървят ръка за ръка с нашите вярвания и да игнорираме онези, които не работят в тази посока.
Има само една зона, в която игнорирането на фактите винаги води до катастрофи – хазартът. Въпреки негативния опит на милиони хора, много често пропускаме или изцяло грешим идеята за закона на вероятностите. И нека не забравяме, че еквивалента на всички тези хора идва с още толкова, които имат много добра представа за шансовете си, някои са професионални играчи, докато други са просто букмейкъри с много точна и ясна посока за шансовете на вероятността.
И най-странното е, че тук не се изискват някакви високи познания в математиката, повечето използват по-високия си опит и по-малко емоция. За разлика от религията и оракулите, които нямат никакво покритие в света на логиката, както и политическите игри, където всичко се конролира от фалшивите новини и пропагандата, хазартът е изключително праволинеен – тестване на една теория върху вярата и шансовете, а след това и възможност за печелене на пари.
Единственият проблем е, че когато започне играта, бързо става ясно, че реалността е много по-свирепа и жестока.
Хазартът винаги е бил една огромна индустрия. Всяка година по целия свят се разиграват повече от 10 трилиона в легален хазарт и много от тези пари отиват във финансовия сектор. И всичко работи по един и същи начин, повечето използват букмейкърите, за да направят прогноза, докато самите букмейкъри плащат за печалби, но запазват загубите за себе си. Въпреки големите опити и истории на много от играчите да победят системата, накрая всички или поне ограмна част от инвестираните суми, се озовават в джобовете на бумейкърите.
И първата оригинална математика върху теорията на вероятността най-вероятно се появява в озин момент, когато идват и игрите на шанса, особено когато се гледа дългосрочно на тях. Пионерите на теорията на вероятността успяват да извлекат някои много сериозни изводи и математически принципи.
И теоретизирането и създаването на най-различни версии за предсказването на времето, практически се оказват абсолютно грешни. Самите им методи не работят по правилния начин и точно по тази причина започва да наблюдаваме проблемите. Ако един метод е грешен от самото начало, той категорично няма да работи. В началото на този вид изследвания, всички експерименти се правят в изключително семпла среда, където повечето елементи са премахнати. И поради факта, че се наричат „детски модели“, повечето хора не могат да ги разберат и интегрират в сложността на реалния свят. И колкото и абсурдно да звучи, нашият научен свят успява да създаде най-големият научен прогрес именно от този вид модели.
Архетипът на хазарта идва с едно от класическите устройства на залозите – зарът. Твърди се, че се ражда някъде в Индия и някога се е произвеждал от кости. Предназначението му е игра и правенето на предсказания. Археолозите намират зар с шест страни, като подобно копие може да бъде открито и в днешен Иран. Смята се, че първият зар е бил използван между 3200 и 1800 г. пр. Хр.
Логично е, че първата му употреба е била за игра, подобна на тази, която познаваме с името „табла“. Египтяните са имали зарове за играта сенет, която обаче не оцелява нито като правла, нито като обяснение.
Няма информация дали зарът е бил използван за хазарт тогава. Египтяните не са имали пари като валутата, която познаваме, но често използвали жито като форма на валута. Хазартът със зар идва чак при римляните. Повечето не са били кубчето, което познаваме. Липсата на симетрия често е водила до по-често падане на едно число, спрямо други. И мъката продължава чак до XV век, когато човечеството започва да създава симетрични кубове. Според Джелмер Ееркенс, ситуацията е особено интересна, защото най-вероятно смята, че се е залагало предимно на физиката на зара, отколкото на вярването.
Има и друга форма, повечето смятали, че когато хвърлят зара, той се хвърля от боговете и точно те определят успеха и неуспеха. Първото стандатизиране на зара идва през 1450 г. и всички цифри се поставят под стандарт, за да можe да се виждат от всички страни. В много от игрите, дори днес, някои от играчите сменят заровете и използват такива, които реално имат повтарящо се високо число. Оригинално погледнато числото 1 е успоредно на 2, 3 на 4 и 5 на 6. През 1600 г. 1 стои като опозиция на 6, 2 е успоредно на 5 и т.н. Този стандарт се нарича 7, защото когато съберете двете числа, сборът им винаги ще е 7.
С тези подобрения, човек спира да вярва толкова много в късмета си, колкото в рационалното приближаване към проблема. И с това става ясно, че първият случаен генератор на числа започва да работи, а с него и всякакъв шанс. Логично е, че така по-късно се ражда и теорията на вероятностите, но след като математиката никога не се стреми да се доближи до масата, аудиторията продължава да вярва на добрия стар късмет.
