Скандалната история на Хари Харлоу – психологът, който изучава майчината любов

Хари Харлоу е очарован от идеята за любовта – по-конкретно, той иска да проучи как бебетата развиват любящи връзки със семействата си. И го прави: с редица противоречиви експерименти, които включват бебета маймуни (макак резус) и сурогатни „майки“, направени от плат или тел.

По това време повечето учени вярват, че бебетата са мотивирани да създават връзки с майките си от нуждата от храна; затова някои психолози дори съветват родителите да не утешават или да държат децата си твърде много, защото това ще ги накара да станат зависими възрастни.

Но експериментите на Харлоу разкриват обратното – когато им е даден избор между „телената“ майка, която обаче има мляко, и „платнената“ майка без никаква храна, малките маймуни избират да се вкопчат в тази от плат. Нещо повече – Харлоу показа, че бебетата, които живеят в изолация, не успяват да развият социални умения.

Експериментите на Харлоу са противоречиви и жестоки, но те демонстрират важна истина за нуждата на бебетата от допир, любов и комфорт.

Как Хари Израел стана Хари Харлоу

Роден на 31 октомври 1905 г. с името Хари Израел, Харлоу израства във Феърфийлд, Айова, със своите родители и трима братя. Според неговия биограф, Дебора Блум, която написва „Любовта в Гуун Парк: Хари Харлоу и науката за привързаността“, Харлоу е умно, макар и отегчено дете, чиито самотни ранни години до голяма степен са характерни с болестта на брат му Делмър.

„Нямам спомен за частична раздяла по майчина линия, но може да съм загубил някакъв процент от майчината обич“, пише по-късно Харлоу за болестта на Делмър, според Блум. „Това лишение може да е довело до поглъщаща самотата през юношеските и зрелите ми години.“

Способен ученик, когато иска, Харлоу завършва 13-ти от своя клас от 71 и изпревари всичките си съученици в тест за интелигентност, създаден от Университета на Айова. И все пак той няма много амбиции освен да бъде „известен“, според неговия годишник – и тайно се притеснява дали няма да се , окаже „луд“.

Вместо това Хари Харлоу се озовава в Станфордския университет в Калифорния през 1924 г. След като бакалавъра по английски език го затруднява, той преминава към психологията и прекарва 6 години като студент, а след това учи при велики умове като Луис Терман, разработчикът на IQ теста Станфорд-Бине .

Всъщност Терман е този, който предлага Харлоу да промени името си от „Израел“, за да избегне предположението, че е евреин. „Терман избра Харлоу за мен“, пише Харлоу по-късно, „и доколкото знам, аз съм единственият учен, който някога е бил кръстен от своя професор.“

След като се дипломира през 1930 г., Хари Харлоу намира работа като преподавател в Университета на Уисконсин в Медисън. Именно там той ще развие своя известен – и противоречив – експеримент с бебетата маймуни.

Тел срещу плат

Повече от 20 години Хари Харлоу работи в университета на Уисконсин относително неизвестен. През 1957 г. обаче той започва експеримент с бебета макаци резус, които ще го направят прочут – но скандално.

Според The ​​New York Times повечето учени по онова време са на мнение, че връзките на бебетата с техните майки се основават на храната. Поради това много видни психолози съветват родителите да не гушкат децата си или да не откликват на плача им, защото това би ги направило прекалено зависими от тях.

„Когато чувствате изкушение да погалите към детето си, не забравяйте, че майчината любов е опасен инструмент“, казва бихевиористът Джон Б. Уотсън.

Но Хари Харлоу и други, според Асоциацията за психологически науки (АПН), поставят под въпрос тази логика. За да проучи въпроса по-нататък, Харлоу започва серия от експерименти с малки маймунки в своята лаборатория в Уисконсин.

Първо, провежда експеримент, в който отглежда няколко малки маймуни в пълна изолация. Според АПН изолираните маймуни са се самонаранявали, крачели неспокойно в клетките си и гледали безизразно. А когато са представени на други себеподобни, те не знаят как да взаимодействат с тях – и някои спират да ядат и умират.

Показателно е, че те също се вкопчваха нервно в платнените си пелени, което кара Харлоу да развие следващата фаза от своето изследване. В нея той взима бебета маймуни и ги поставя при две сурогатни „майки“ – едната от тел, а другата от мек плат.

Понякога телената майка има шише с мляко, а понякога платнената майка. Но независимо от всичко, Харлоу установява, че малките маймуни прекарват повече време с тази от плат. Когато телената майка има мляко, бебетата се приближават до нея, за да се нахранят, след което се връщат отново при платнената. А когато платнената майка има мляко, бебетата игнорират напълно телената.

Нещо повече, самото присъствие на сурогатна майка вдъхва повече увереност у малките и когато е поставена в нова среда заедно със сурогата, малката маймунка е готова да изследва наоколо, но когато е поставена без сурогата, тя се свива от страх, крещи и плаче.

Харлоу също така тества как наличието на група от връстници може да повлияе на бебетата маймуни. Той установява, че маймуните, които израсват с връстници и майка, лесно общуват с другите; маймуните с платнени майки също се справят добре, но им отнема повече време. Въпреки това, маймуните с майка, но без връстници, са страхливи и агресивни, а маймуните с нито едното нямат никакви социални умения.

И така, какво точно установиха експериментите?

Хари Харлоу успява да опровергава учените по негово време, които вярват, че физическият контакт е маловажен и че бебетата се свързват с майките си от желание да оцелеят. Вместо това той изгражда концепцията за „комфорт при контакт“.

Експериментите на Харлоу предполагат, че с достатъчно комфорт при контакт, човешките бебета ще израснат като добре приспособени членове на обществото, а без него те ще станат страхливи, агресивни и социално неспособни.

По ирония на съдбата сам Харлоу често се бори да развие стабилни връзки в собствения си живот. Той има два неуспешни брака (въпреки че се ожени повторно за първата си съпруга, след като втората му съпруга почива) и според Very Well Mind може да бъде „саркастичен, злобен, мизантроп, шовинист и жесток.“

Освен това експериментите му днес се смятат от някои за силно противоречиви и неетични. Отстранявайки бебетата маймуни от техните майки, често поставяйки ги в изолация, Харлоу причинява дълбока психологическа болка на своите субекти. Но Хари вероятно е виждал работата си като много значима, за да разбере по-добре една от най-мощните емоции в живота.

„Любовта е чудно състояние, дълбоко, нежно и възнаграждаващо“, казва той, когато представя работата си на 66-ия годишен конгрес на Американската психологическа асоциация през август 1958 г.

Като твърди, че любовта е „мотив, който пронизва целия ни живот“, Харлоу добавя: „Поради интимния си и личен характер, някои го смятат за неподходяща тема за експериментални изследвания. Но каквито и да са личните ни чувства, възложената ни мисия като психолози е да анализираме всички аспекти на човешкото и животинското поведение в техните съставни променливи.“

Експериментите му с маймуните резус са действително противоречиви – но те също убедително показват как любовта – или нейното отсъствие – може да оформи живота ни.