Сън, по-дълъг от 6,5 часа на нощ, е свързан с когнитивен спад
Добрият нощен сън е важен по много причини: той помага на тялото ни да се възстанови и функционира както трябва, и е свързан с по-доброто психично здраве и по-нисък риск от много болести – включително сърдечни заболявания и диабет. Също така е доказано, че липсата на достатъчно сън е свързана със спад в когнитивните способности и придобиване на състояния като болестта на Алцхаймер.
Но повече не винаги е по-добре, както установява едно скорошно проучване. Изследователи от Медицинския факултет на Вашингтонския университет публикуват доклад, в който посочват, че точно както твърде малкото сън, твърде многото сън също може да бъде свързан с когнитивен спад.
Изследователският екип иска да разбере колко спане предизвиква когнитивни увреждания с течение на времето и за целта разглеждат 100 човека на средна възраст 75 като ги проследява в продължение на 4-5 години. По време на тяхното проучване 88 души не показват никакви признаци на деменция, докато 12 показват признаци на когнитивно увреждане (един с лека деменция и 11 с преддементен стадий на леко когнитивно увреждане).
По време на проучването участниците са помолени да изпълнят редица обичайни когнитивни и невропсихологични тестове, за да се засекат признаци на когнитивен спад или деменция. Техните резултати след това са комбинирани в един резултат, наречен предклиничен когнитивен композит на Алцхаймер (ПККА). Колкото по-висок е резултатът им, толкова по-добре когнитивно са се представители.
Сънят се измерва с помощта на устройство за енцефалография с един електрод (ЕЕГ), което участниците носят на челото си, докато спят, за общо между 4 до 6 нощи. Това е направено веднъж, три години след като хората за първи път завършват годишните си когнитивни тестове и е с цел да се измери точно мозъчната активност, което да покаже дали някой спи, колко време и колко спокоен е този сън.
Въпреки че сънят е измерен само в един период по време на проучването, това все пак дава на изследователския екип добра индикация за нормалните навици на участниците. Докато използването на ЕЕГ за измерване на мозъчната активност може да бъде донякъде неудобно за съня през първата нощ, тъй като хората свикват с оборудването, спокойствието им се връща към нормалното на следващата нощ. Това означава, че когато сънят се проследява от втората нощ нататък, добива се реална представа за стандартните навици на човек за сън.
Изследователите също така вземат предвид други фактори, които могат да повлияят на когнитивния спад – включително възраст, генетика и дали човек има признаци на протеини бета-амилоид или тау, които и двата са свързани с деменция.
Като цяло изследователите откриват, че спането по-малко от 4,5 часа и повече от 6,5 часа на нощ – заедно с лошото качество на съня – е свързано с когнитивния спад с течение на времето. Интересно е, че влиянието на продължителността на съня върху когнитивната функция е подобно на ефекта на възрастта, което е най-големият рисков фактор за развитие на когнитивен спад.
От предишни изследвания знаем, че липсата на сън е свързана с когнитивен спад. Например, едно проучване показва, че хората, които съобщават за нарушения на съня, като безсъние или прекомерна сънливост през деня, имат по-голям риск от развитие на деменция в сравнение с останалите. Други изследвания показват, че хората, които прекарват малко време в сън, имат по-високи нива на бета-амилоид в мозъка си, който обикновено се намира в мозъците на хора, които имат болестта на Алцхаймер.
Изследователите не знаят със сигурност защо липсата на сън е свързана с когнитивния спад. Една теория е, че той помага на мозъка ни да изхвърли вредните протеини, които се натрупват през деня. Някои от тези протеини – като бета-амилоид и тау – се смята, че причиняват деменция. Така че намесата в съня може да попречи на способността на нашия мозък да се отърве от тях. Експерименталните доказателства дори подкрепят това като показват, че дори само една нощ лишаване от сън временно повишава нивата на бета-амилоид в мозъка на здрави хора.
Но не е толкова ясно дългият сън се свързва с когнитивния спад. Предишни проучвания също откриват връзка между прекомерното спане и когнитивната ефективност, но повечето разчитат на участниците, които сами засичат колко дълго спят през нощта – което означава, че данните са по-малко точни от използването на ЕЕГ за измерване на мозъчната активност. Следователно това ново проучване добавя тежест към тези твърдения.
Това, което е изненадващо в констатациите на новото проучване, е, че оптималната продължителност на съня е много по-ниска от тази, която предишни проучвания предполагат. Проучването показа, че спането по-дълго от 6,5 часа е свързано с когнитивния спад с течение на времето – това е ниско, като се има предвид, че на възрастните хора се препоръчва да спят между 7 и 8 часа всяка нощ.
Може да се окаже, че не е важна непременно продължителността на съня, а качеството на този сън, когато става въпрос за риск от развитие на деменция. Например, това проучване също показва и, че по-малко „бавно-вълнов“ сън – възстановителен сън – засяга особено когнитивното увреждане.
Нещо, което също не можем да кажем от това проучване, е дали дългата продължителност на съня може независимо да предскаже когнитивен спад. По същество не можем да изключим, че участниците, които спят повече от 6,5 часа всяка нощ, не са имали вече съществуващи когнитивни проблеми, предполагащи деменция, които не са били открити при тестовете. И въпреки че изследователите внимават да се адаптират към свързаните с деменцията фактори, по-дълго спящите може да са имали и други състояния, които да са допринесли за когнитивния им спад, които не са били взети предвид. Например, лошо здраве, социално-икономически статус или нива на физическа активност. Всички тези фактори заедно могат да обяснят защо по-дългият сън е свързан с когнитивен спад.
Има много елементи, които могат да повлияят както върху качеството на съня ни, така и върху това дали залиняваме интелектуално. Въпреки че някои фактори не могат да бъдат предотвратени (като генетично предразположение), имаме опции, които да приложим заедно с добрия нощен сън, за да намалим вероятността от развитие на деменция – като упражнения и здравословна диета. Но докато изследователите тук предполагат, че има оптимална продължителност на съня – между 4,5 и 6,5 часа всяка нощ – малко вероятно е излежаването през уикенда да навреди на мозъка ни.
