Наука срещу Псевдонаука: Как да ги различаваме

Съществуваме във все по-интернет свят, който ни залива с информация при всяка възможност. Само едно скролване в любимите ни уебсайтове, новинарски издания и социални медии може да ни засипе с поток от (понякога съмнително) съдържание, а разделянето на фактите от измислиците може да се окаже кошмар – особено когато става въпрос за наука.

Затова не е чудно, че все по-често се питаме: Това сега истинско ли е?

Според Карл Попър, един от най-влиятелните философи на ХХ век, това разграничение е „ключът към повечето фундаментални проблеми във философията на науката“.

Въпреки важността му, невинаги е лесно да се разбере кое кое е. За щастие има някои знаци, които могат да ни помогнат да се ориентираме в лабиринта от дезинформация – сега ще ги разгледаме.

Псевдонаука: история

Псевдонауката е мисловна система или теория, която погрешно се смята за научна, въпреки че не се основава на науката. Псевдонаучните идеи предхождат научната епоха, а в някои случаи са дори древни – например астрологията може да се проследи до 3-то хилядолетие преди Христа.

През XIX век нещата стават по-сериозни като се наблюдава разцвет на псевдонауката. Популярни стават практики като френологията – идеята, че неравностите по черепа могат да разкрият някои аспекти на личността ни – духовността и телепатията, а привържениците им често публикуват своите убеждения в книги и списания, представени като „изследвания“.

В зората на космическата ера през 1957 г. ситуацията придобива извънземен характер и теориите за древни астронавти стават популярни. Към края на ХХ в. обаче скептицизмът започва да се засилва и се появяват различни общества, които целят да се противопоставят на псевдонауката, сред които Центърът за изследвания (САЩ, 1991 г.) и Обществото на скептиците (1992 г.).

Известни примери

Днес вярата в псевдонаучни теории все още е широко разпространена – достатъчно е да прекарате пет минути в TikTok, за да се убедите в това.

Сред популярните примери са споменатата вече астрология – концепцията, че движенията на небесните тела влияят по някакъв начин на ежедневието ни – която има много почитатели въпреки доказателствата, че не е реална; нумерологията – убеждението, че цифровите стойности на рожденото ни име и фамилията ни могат да разкрият дълбоки истини за нас; както и графологията – какво разкрива почеркът за характера ни.

Може би сте запознати и с хомеопатията, криптозоологията, псевдоархеологията, акупунктурата и ароматерапията, които до голяма степен се смятат за псевдонаука. И това е само малка част от палитрата.

Но какво отличава тези идеи от легитимната наука?

Един бърз преглед в Google ще ви каже, че науката е „систематично изследване на структурата и поведението на физическия и природния свят чрез наблюдение, експериментиране и проверка на теориите спрямо получените доказателства“ – което е много думи, за да се каже по същество, че науката се придържа към т. нар. научен метод.

Той започва с въпрос, който се развива в хипотеза и се проверява в поредица от експерименти, чиито резултати могат да се използват за нови заключения. В крайна сметка процесът ни позволява да генерираме знания, да правим прогнози и да развиваме нашето разбиране.

От друга страна, една псевдонаука може да се представя за научна, но всъщност е несъвместима с този метод. Често тя започва с някакво заключение и работи в обратна посока, за да намери доказателства, които да го „докажат“.

Ключов принцип на науката е, че тя се основава на предишни знания, като използва предишни, заедно с нови доказателства, за да подкрепи или отхвърли дадена теория. Поради това тя е изключително адаптивна и може да се променя в зависимост от новата информация.

Например една широко приета теория, като тази на Айнщайн за относителността, може да бъде най-доброто настоящо обяснение за нещо, но само докато не се появи по-добра теория.

„Всяко нещо, което е наистина научно, ще позволи подобен вид усъвършенстване и дори отхвърляне“, казва Рейчъл Анкини, професор по философия на науката в Университета в Аделаида.

Псевдонауката обаче, която вероятно не е била подложена на такъв контрол и строги тестове, е склонна да бъде много по-малко податлива на адаптация.

„За да бъде нещо научен факт, обикновено трябва да е констатация, която е резултат от внимателно изграждане на емпирични доказателства. […] В различните области те ще бъдат различни, но често включват наблюдения, тестове и измервания чрез експерименти“, добавя Анкини.

Същото не може да се каже за псевдонауката, която вместо да извършва многократни строги тестове, разчита на твърдения за „древни методи“, използвани от „хиляди години“, или подбира доказателства от реално съществуващи данни, понякога само от едно малко проучване, без да оценява задълбочено всички допълнителни или актуализирани резултати и често изважда тези резултати от контекста, за да ги приспособи към предварително направеното заключение.

Дори при тези вътрешни различия невинаги е ясно къде свършва псевдонауката и къде започва науката. А понякога може да изглежда, че самите области са омешани: все пак алхимията проправя пътя за химията.

И така, как да разберем какво да приемаме сериозно, когато водата е толкова мътна?

Първото нещо, което трябва да се запитате, е „Откъде се е появило това твърдение?“. Експертите са експерти с причина и ако те изтъкват нещо, то вероятно е по-валидно, отколкото ако, да речем, сте го чули от съседа на приятелка на приятелка на приятелка на майка ви. Ако едно твърдение е голямо, винаги поставяйте под въпрос източника му.

Следващото нещо, което може да искате да обмислите, е „Защо?“; каква е целта на тази теория и какво може да спечели някой от нея? Като цяло науката се стреми към открития, които да открият нови пътища за изследване, да развият знанието и може би да повлияят на настоящите политики или светогледи. Нейната цел обикновено е по-алтруистична от тази на псевдонауката, която може да прокарва някакви лични интереси – може би някой има финансова или друга полза от популяризирането на тази идея. Например компанията Goop на Гуинет Полтроу, която продава много ненаучни „уелнес“ продукти, от лечебни кристали до лепенки за балансиране на енергията, има годишни приходи между 18 и 60 милиона долара.

Ако се съмнявате, винаги можете да се обърнете към тяхно величество изследванията. Както вече установихме, науката се подкрепя от широк набор от доказателства, които са издържали на проверка и контрол от страна на научните среди. Най-вероятно е надеждните доказателства да подсказват, че нещо е наука, докато ограничените, слабите или своеволно подбраните данни да подсказват обратното.

Ако говорим за наука, тези доказателства вероятно са се променили с течение на времето, така че трябва да следите за еволюция на идеите. Ако принципите са повече или по-малко непроменени от първото въвеждане на дадена концепция или не са провеждани нови изследвания, може да си имате работа с псевдонаука.

По подобен начин можете да разгледате как теорията реагира на критика. Ако тя или нейните поддръжници пренебрегват или отказват да приемат котрадоказателства, тя може да не е легитимна. От друга страна, науката приема критика.

Накрая, но не на последно място, нека се върнем към нашия стар приятел Карл Попър. Неговата теория за фалшификацията гласи, че за да може една теория да се счита за научна, тя трябва да може да бъде тествана. Много псевдонаучни твърдения обаче не могат да бъдат тествани и така не могат да бъдат доказани или, което е изключително важно, опровергани. Докато псевдонауката избягва фалшификацията, науката се стреми към нея – нещо, което може да бъде полезно да се обмисли, когато се търси начин да се разкрие дадена псевдонаука.

Въоръжени с тези съвети, можете не само да задоволите скептицизма си, но и според Попър да решите повечето от проблемите във философията на науката. Обзалагаме се, че това не е било в хороскопа ви за днес.