Най-желаните коледни подаръци през годините: Йо-йо като хит през 1929 година
Спомняте ли си онази Коледа, в която мечтаехте за един много специален подарък под елхата? Няма значение колко празници са минали от онази магическа сутрин, все още помните какво сте чакали да откриете в добре опакованата кутия. В този ред на мисли, всяко поколение е искало нещо различно и всяка година там се е криела определена най-желана играчка. В следващите дни до Коледа възнамеряваме да покажем кой е бил най-исканият коледен подарък от 1929 година до днес и как точно са се променили предпочитанията на малки и големи, какво са строили джуджетата за послушните деца и колко точно е струвал подаръкът им тогава. Белобрадият старец е имал много по-леки задачи за изпълнение преди 90 години. Най-желаният детски подарък е бил и лесен за изпълнение – йо-йо.
Едва ли има човек, който да не е използвал тази играчка или поне веднъж да не я е виждал в действие. Благодарение на гравитацията и ротационните сили, това произведение на изкуството започнало да печели вниманието на малки и големи. Преди да бъде записан комерсиалния успех на компанията „Дънкън“, трябва да обърнем внимание към историята. Името на играчката идва най-вероятно от Филипините, а някои от първите следи в историята са забелязани върху древногръцката керамика около 440 години пр. Хр. и макар генерално структурата да не се е променила особено, гърците използвали различни елементи като метал, дърво и понякога теракота. По-заможните деца получавали своето йо-йо и със златни елементи, демонстрирайки определена класа над останалите. Това не помагало много на уменията им.
Стартът на тази мания идва през 1928 г. с един филипински имигрант на име Педро Флорез. Днес неговите йо-йо играчки се смятат за изключителна ценност и достигат цена около 900 долара . През далечната 1928 г. са стрували много по-малко.
Снимка: Duncan
Той първи започва да произвежда играчката в малка компания в Санта Барбара, Калифорния. Само след една година успява да отвори още две допълнителни фабрики и с това дава хляб на 600 души. Страната бързо се запалва по новата мания и след една година (1929 г. ако трябва да сме точни), Флорез произвежда близо 300 000 екземпляра на ден. Проблемът на стандартното йо-йо е, че никога не спирало да се върти дори и след като е в ръката, филипинецът решил този проблем след като удвоил дължината на въженцето и с това дал допълнителна стабилност, както и възможност за изпълняването на различни номера. Оригиналната идея продължава да бъде на Флорез, докато не се появява Доналд Дънкан и не купува всичко от името до компанията. Цялата операция приключва някъде през 1932 година, когато се основава нова фирма. Играчката става запазена марка на Сам Дюбинер от Канада, а същата година и шведската компания за играчки Kalmarttrissan започва производство на йо-йо-то. Само 14 години по-късно, йо-йо манията ще изпрати играчката в Залата на Славата за играчки.
Интересът пада малко след Втората Световна война, а по време на нея се използват други материали за производството. Предпочитан материал била пластмасата – дървото било необходимо за други цели и горене. Компанията Дънкан започва различни рекламни кампании и се надява да възвърне интереса, но вместо това си навлича гнева на властите. Пикът на играчката е през 1962 година, когато само в САЩ се продават 45 милиона бройки, а регистрираните деца по онова време са около 40 милиона – 5 милиона са били децата, които отказват да пораснат.
След като има регистрирана запазена марка, федералният съд заявява, че терминът йо-йо еволюира и вече не може да е притежание на Дънкън. В резултат на ниския интерес и абсолютно никаквата възможност за овладяване на ситуацията със съда, компанията продава всичко на друга фирма на име Flambeu и до днес същата продължава да произвежда играчката. Това до някаква степен спира и доста агресивната рекламна кампания на Дънкън – „If it ins`t a Duncan it isn`t a yo-yo“. Впрочем Дънкън и до днес предлагат йо-йо, но не могат да се похвалят със своя успех от миналия век.
Едва ли някой е подозирал, че тази елементарна форма на забавление може да е толкова популярна. В Европа се е срещала почти навсякъде, западният елит е използвал такива забавления, крал Луи 17-и е имал такава, Наполеон и армията му са използвали такива за развлечение (много йо-йо-та са били открити именно след битката за Ватерло). Освен това трябва да знаете, че йо-йо-то е било в космоса (сред личните вещи на астронафтите), присъства като рекорд на Гинес (в случая за най-голямо йо-йо) и съществува световна федерация, където се провеждат турнири и се връчва титла на най-добрия.
Във федерацията участват повече от 33 страни. България има участници, но липсва информация за създадена федерация. Константин Туджаров е двукратен европейски шампион по йо-йо. Пионери в създаването на най-различни трикове са японците със 75 световни титли. Световният ден на йо-йо-то е 6-и юни, а ако се чудите откъде идва името – тагалошки. На този език йо-йо означава „ела, ела“. Сред различните истории за йо-йо може да попаднете и на една много интересна – Сирия забранява употребата на йо-йо. Страната също била ударена от треската за тази играчка и много скоро можели да се забележат малки и големи с въпросната играчка. Проблемът бил, че през 1933 г. е била ударена от суша. Йо-йо поело цялата отговорност за природните катаклизми, макар и никой да не можел да даде разумно обяснение защо. Имало сериозни наказания за всеки, който се занимавал с играчката на публично място.
