Най-голямото човешко родословно дърво – близо 27 милиона предци
Изследователи, с помощта на колекция от съвременни и древни геноми, успяха да опишат най-голямото човешко родословно дърво, правено някога, съобщава CNN.
Международен екип от учени комбинира 3609 индивидуални геномни секвенции от 215 популации по целия свят, за да създаде масивно родословно дърво, което идентифицира близо 27 милиона наши предци и къде са живели, според U.S. News and World Report.
„Имаме единна генеалогия, която проследява потеклото на цялото човечество и показва как всички ние сме свързани помежду си“, казва Антъни Уайлдър Вон, ръководител на ново проучване, публикувано в списанието Science, пред CNN.
Вон, постдокторант в Института Броуд на Масачузетския технологичен институт и Харвардския университет в Кеймбридж, Масачузетс, заявява, че изследването използва древни геноми от проби, датиращи от преди повече от 100 000 години.
„След това можем да преценим кога и къде са живели тези предци“, казва той в изявлението си. „Силата на нашия подход е, че прави много малко предположения относно основните данни и може да включва както съвременни, така и древни ДНК проби.“
Учени от Института за обемни данни на Оксфордския университет разработват алгоритмите, необходими за обработка на огромното количество данни, свързани с това изследване, съобщава CNN.
„Това проучване полага основата за следващото поколение ДНК секвениране“, казва Ян Уонг, един от основните автори на изследването и еволюционен генетик в института. „С подобряването на качеството на геномните последователности от съвременни и древни ДНК проби, родословните дърветата ще станат още по-точни и в крайна сметка ще можем да генерираме единна, унифицирана карта, която обяснява произхода на всички човешки генетични вариации, които виждаме днес.“
Уил Дънам от Reuters пише, че изследователското проучване помага да се покаже обхватът на човешкото генетично разнообразие и установява как хората по света са свързани помежду си. Изследователите доказват, че човешкия вид е започнал в Африка, след което е мигрирал към други части на земното кълбо.
„Най-ранните предци, които идентифицираме, дават следи назад във времето до географско местоположение, което е в съвременен Судан“, казва Вон пред Reuters. „Те са живели преди над 1 милион години – което е много повече от настоящите оценки за възрастта на Homo sapiens от 250 000 до 300 000 години. Така че части от нашия геном сме наследили от хора, които не бихме разпознали като хора.“
През годините изследователите са натрупали планина от информация за човешкия геном и сега казват, че тяхното ново проучване помага да се осмислят тези данни от по-широка гледна точка.
Въпреки че са необходими повече изследвания, за да се разберат пълните резултати от проучването, учените вече откриват интересни – ако не и противоречиви – улики в родословното дърво на вида ни. Доказателствата сочат, че хората може да са населили Америка много по-рано, отколкото първоначално се предполага; според археолозите хората за първи път са пристигнали в Северна Америка преди около 20 000 години.
„Нашият метод изчислява, че е имало хора в Америка още преди 56 000 години“, казва Вон пред Times Live. „Също така изчислихме значителен брой хора и в Океания – по-специално Папуа Нова Гвинея – преди 140 000 години. Но това не е солидно доказателство като радиовъглеродно датиране или вкаменелост.“
Изследователите се надяват, че тази нова техника за генеалогично картографиране ще бъде полезна и за други учени в бъдеще. Те вярват, че тя може да доведе до пробив в медицинските изследвания върху хора и други биологични видове поради начина, по който съхранява огромни количества данни.
„Докато хората са в центъра на това изследване, методът може да се приложи за повечето живи същества; от орангутани до бактерии“, казва Вон. „Той може да бъде особено полезен в медицинската генетика, при разграничаването на действителни връзки между генетични региони и болести от фалшиви, произтичащи от общата ни история.“
