Наградите Иг-Нобел – за най-нелепо научно откритие

Името на тези награди, раздавани веднъж в годината в 10 категории, е игра на думи – на английски език наградата се казва Ig-Noble, а „ignoble“ в превод означава позорен, плебейски, долен, низък, Иг-Нобеловите награди се присъждат на онези учени, чиято работа „първо кара хората да се смеят, а след това ги кара да се замислят“. По същество те се дават на хора, чиито изследвания са крайно необичайни или на пръв поглед тривиални, но все пак са интересни и понякога дори важни. В този смисъл те не са анти-Нобел, а по-скоро екстра-Нобел.

Иг-Нобелите се раздават ежегодно от 1991 г. насам, обикновено през септември или октомври, от списание Annals of Improbable Research и се спонсорират от различни клубове в Харвард. Първоначално мястото на церемонията е в Масачузетския технологичен институт, но сега е в Харвард, макар че в съботата след церемонията победителите изнасят лекции в МТИ, в които излагат своите не толкова новаторски изследвания.

Наградите се връчват на победителите от истински Нобелови лауреати.

Атомна структура на графена (модел)

Сега, най-любопитният въпрос, разбира се, е дали някой е печелил и двете награди. Запознайте се със Андре Гейм. Той печели първо Иг-Нобела, през 2000 г., а след това, 10 години по-късно, взима и истинска Нобелова награда, през 2010 г. Първата награда му е връчена за експеримент, при който той и друг учен успешно карат жаба да левитира с помощта на магнити. Действителната си Нобелова награда печели „за новаторски експерименти по отношение на двуизмерния материален графен“.

Левитиращата жаба на Гейм и колегата му

По време на церемонията всеки носител на Иг-Нобелова награда получава 60 секунди време, за да обясни своите изследвания. Ако прекрачат времето си, малко момиченце на име Мис Суити Пуу, ще се приближи до тях и ще започне да вика: „Моля, спрете вече – скучно ми е“ непрекъснато, докато говорителят не спре. Някога е имало и традиция хората от публиката да хвърлят хартиени самолетчета по сцената, докато се провеждаше церемонията, но тази практика изчезна през последните години поради опасения за безопасността…

Сега следва до голяма степен причината да напишем този текст – примери за научни изследвания, в резултат на които учените са получили Иг-Нобелови награди:

Икономика: Наградата се присъжда на група учени, които откриват, че стриптийзьорките печелят повече, когато са в пика на фертилността си, отколкото през останалото време. Човек може само да си представи значителното време, което трябваше да прекарат в стриптийз клубовете в името на науката.

Мир: На ВВС на САЩ за опит за разработване на бомба, която не убива, а кара войските на врага да са привличени сексуално един към друг. Повече за тази т. нар. гей бомба можете да прочетете в текста ни „Опитът на американската армия да създаде гей бомба“.

Динамика на флуидите: На изследователи, изчислили какво налягане се натрупва вътре в пингвините, преди да дефектират. Докладът им е озаглавен: „Налягането, което се произвежда, когато пингвини акат – изчисления за дефекация на птиците“. В случай, че ви е любопитно и искате да го потърсите, на английски е: „Pressures Produced When Penguins Poo—Calculations on Avian Defecation“.

Авиация: За откритието, че приемането на Виагра от хамстери им помага да се възстановят по-бързо след като пътуват със самолет през няколко часови зони.

Мир: На Клеър Ринд и Питър Симънс, които правят проучвания за активността на мозъчните клетки на скакалеца, докато гледа определени сцени от филма „Междузвездни войни“.

Биология: За откритието, че определен вид бръмбар е привлечен и ще се опита да се чифтоса с определени видове австралийски бирени бутилки. Бутилките, на които тези бръмбари са привлечени, са кафяви и с „извивки“.

Медицина: За откритието, че когато хората имат силно желание да пишкат, взимат по-добри решения за определени видове неща и по-лоши решения с други видове неща.

Химия: За изобретяването на „уасаби аларма“, което е аларма, която се използва за събуждане на хора в случай на пожар или друга спешна ситуация (особено полезна за глухи хора). За да създадат тази аларма, изследователите изследват колко уасаби да се пусне във въздуха, за да се предизвика това събуждане.

Биология: За откритието, че херингите общуват помежду си чрез стомашни газове.

Медицина: За разработване на заместители на тестисите за кастрирани кучета, които се предлагат в различни размери и нива на твърдост.

Мир: За кмета на Вилнюс, Литва, Артурас Зуокас, който открива, че прегазването на незаконно паркирани луксозни автомобили с танкове може ефективно да се реши проблема с незаконно паркираните автомобили. Ето видео:

Ветеринарна медицина: За откритието, че кравите, които получават имена, произвеждат повече мляко, отколкото кравите, които нямат имена.

Литература: През 2011 г. Джон Пери получава наградата за неговата теория за структурирана прокрастинация, която гласи: „За да постигаш повече от средното, винаги работи върху нещо важно като го използваш като начин да избегнеш нещо, което е още по-важно.“

Медицина: Награда се присъжда на Доналд Л. Унгер, който системното си пука кокалчетата само на едната ръка, но не и на другата в продължение на 50 години, за да се определи дали пукането на кокалчетата може да бъдат причина за артрит в пръстите.

Физика: За проект, доказващ, че връв или коса, сложена на куп, неизбежно ще се заплете.

Медицина: За изследвания как слушането на кънтри музика влияе на процента на самоубийствата.

Химия: На Маю Ямамото за намиране на начин за извличане на ванилов аромат от кравешка тор.

Астрофизика: За труд, който илюстрира, че черните дупки отговарят на всички технически изисквания, за да бъдат ад, както е описан в Библията.

Лингвистика: Към група, която категорично демонстрира, че понякога плъховете не са в състояние да различат японски и холандски песни, ако им се пуснат наобратно.

Орнитология: На група учени, които изследват защо кълвачите не получават главоболие, когато чукат дупки

Медицина: На Франсис М. Фесмире, който публикува доклад, който показва как да се отървем от хълцането чрез „Цифров ректален масаж“.

Физика: На Джон Майнстоун и Томас Парнел, които съвместно старателно изследват честотата, с която кълбо от втвърден черен катран капе. Той е сложен във фуния през 1927 г. и капе със средна скорост о девет години на капка.

…

Веднъж главният научен съветник на британското правителство поиска на всички британски учени да се забрани да приемат Иг-Нобеловата награда, с мотива, че тя изглежда се подиграва на истински, реални изследвания. Искането му обаче никога не е било уважено от повечето учени, които дори се радват да спечелят наградата. Преди да бъдат обявени победителите, организаторите се свързват с тях, за да видят дали биха желали да приемат, така че те имат възможност да се откажат по телефона, без излишна публичност, в който момент ще бъде избран друг победител. Според организаторите на Иг-Нобела това почти никога не се случва и повечето учени се радват да спечелят.