Кой е Луи Брайл – създателят на една революционна азбука

Хората с увредено зрение в миналото години наред е трябвало да учат сложни системи за четене и писане с големи недостатъци. Докато един френски тийнейджър през 19 век на име Луи Брайл не променя всичко това.

Роден зрящ, Луи ослепява на 3 години, но още като тийнейджър създава революционна си система за четене и писане. Битката му обаче далеч не приключва тук – защото той първо трябва да убеди Кралския институт за слепи деца в Париж да я приеме.

В този текст ще научим повече за това кой е Луи Брайл, човекът, който изобрети популярната азбука.

Родната къща на Луи

Кой беше Луи Брайл?

Роден през 1809 г. в малко селце извън Париж, Луи е кръстен на краля на Франция. Майка му и баща му, майстор на седла и хамути, дават на всичките си четири деца кралски имена.

Когато е на 3 години, инцидент в семейната работилница оставя младия Луи сляп: момчето си играе с шило, когато наранява едното си око. Инфекция се разпространи и в другото и отнема зрението му.

На 10 годинки то напуска дома си и отива в Кралския институт за слепи младежи в Париж, където където бе получил стипендия. Там научава гръцки и латински и развива уменията си по алгебра.

Институтът обаче разполага с малко ресурси за своите ученици. Те, например, научават формата на буквите с помощта на клонки, а през някои нощи си лягат гладни.

Луи обаче се учи много добре и дори се присъединява към училищния оркестър, където свири отлично на виолончело и орган.

Именно обучението му там ще помогне за създаването на революционна комуникационна система.

Шарл Барбие

Нощно писане и други начини за четене чрез допир

Брайловото писмо не е първата система за писане за незрящи. Всъщност Луи базира своята система на друга, наречена „нощно писане“.

Разработено от Шарл Барбие, нощното писане трябваше да даде на Франция предимство в Наполеоновите войни – защото благодарение на релефните й точки, офицерите щяха да могат да четат съобщения на фронтовата линия дори през нощта.

Системата на Барбие собствено също има предшественици. Още през 1600 г. слепите ученици научават своите букви чрез допир. Педагозите издълбават азбуката в дърво, а учениците се научават да я рисуват. Но тази система не помогна с четенето.

През 60-те години на 17 век Мелани дьо Салиняк се научава да чете, като опипва дупчици от иглички, направени в хартия. Тя използва подобна система и за писане. Виенската пианистка Мария Тереза фон Паради също чете по този начин. Но тези методи са скъпи за времето си и до голяма степен могат да се ползват само от богатите.

Фон Паради вдъхновява Валентин Аюи да отвори първото училище за слепи през 1786 г. Аюи използва релефна азбука, за да обучава учениците, но пробивът идва благодарение на младия ученик в училището му: Луи Брайл.

Сравнение между три писмени системи – на Аюи, на Барби и на Брайл

Изобретяването на брайловата азбука

През 1821 г. Шарл Барбие посещава Кралския институт за слепи младежи, където говори пред учениците за нощното писане, което използва 12 точки. Луи е в публиката и след като се запознава с Барбие, момчето решава да разработи своя собствена система.

Първо, тийнейджърът идентифицира проблем в системата на Шарл: тя е твърде сложна. Различни комбинации от точки представляват звуци, а не букви, което изисква 36 уникални форми, определени не от позицията на точките, а от количеството им във всяка от двете колони. Освен това няма препинателни знаци.

И дори по-лошо – една клетка от 12 точки (тоест буква) е твърде голяма, за да се прочете с един пръст.

Така, когато е едва на 13 години, Луи създава своя собствена система за писане с точки. Вместо 12, неговата включва само 6. Всяка клетка с 6 точки съдържа два реда от по три точки. Брайловото писмо използва различни комбинации от тях за представяне на букви, цифри и препинателни знаци.

На 15-годишна възраст Брайл показва своята система на д-р Александър Пиние, директор на училището. И д-р Пиние става ключов нейн поддръжник като насърчава и други студенти да я приемат.

Луис завършва института и става учител през 1826 г. Той се посвещава на брайловото писмо, публикувайки книга за системата през 1829 г. Озаглавена „Метод за писане на думи, музика и обикновени песни чрез точки, за използване от слепи и аранжирани за тях“ книгата включва инструкции и за слепи музиканти.

Тогава Пиер Фуко, друг възпитаник на Института, изобретява първата пишеща машина за слепи през 1841 г.

Брайловата система става популярна сред слепите ученици, но много зрящи педагози я поставят под съмнение. И когато д-р Пиние подава оставка, следващият директор я забранява, защото се притеснява, че ако слепите ученици могат да четат с Брайл, няма да имат нужда от зрящи учители.

Смъртта и паметта на Луи Брайл

Брайл умира, преди системата му да се разпространи – когато туберкулозата отнема живота му през януари 1852 г.

Но преди смъртта му институтът приема неговата система, провеждайки демонстрация през 1844 г.: посетител прочита стихотворение на глас, а едно дете го преписва на Брайл. След това второ дете, което не е чуло стихотворението, прочита брайловата версия.

Демонстрацията доказва полезността на системата – и през 1854 г. институтът официално я приема.

Но извън Париж тя се разпространява бавно. От другата страна на Атлантическия океан, в училището за слепи Пъркинс, учениците имат собствена система за писане върху набраздена хартия… но тя е такава, че те не могат да прочетат какво са написали.

Защо брайловото писмо се налага? Защото слепи ученици по целия свят го възприемат и в крайна сметка убеждават преподавателите, че е по-добро от алтернативите.

То решава проблема с алтернативните системи за четене и писане, които са сложни или невъзможни за четене от незрящи хора. И благодарение на брайловите пишещи машини скоро става лесно и достъпно да се печата.

Луи Брайл вижда по-голяма цел в своето изобретение – „Такъв инструмент за комуникация ще прекъсне един вековен цикъл“, заявява той. „Нямаме нужда от съжаление, нито трябва да ни напомнят, че сме уязвими. Трябва да бъдем третирани като равни – и комуникацията е начинът, по който можем да постигнем това.“