Как маите са си представяли края на света (или как не са)

Помните ли 2012? Това беше годината, в която почина костенурката Самотния Джордж, марсоходът на НАСА Curiosity кацна на Марс, а Феликс Баумгартнер скочи с парашут от ръба на космоса. Това беше и годината на най-голямото антиразочарование в историята на човечеството, тъй като светът трябваше да свърши на 21 декември – датата, на която според някои хора маите са предвидили апокалипсиса – но взе, че не свърши.

В интерес на истината древната мезоамериканска цивилизация не прави никакво подобно предсказание, а археологическите находки дори предполагат, че маите всъщност са очаквали светът да продължи да съществува за неопределено време. Техният календар обаче стига до края на един голям цикъл в края на 2012 г., което именно довежда до погрешните тълкувания за края на дните.

Краят на календара на маите?

Маите са били експерти в измерването на времето и като нас са го разделяли на повтарящи се периоди. Вместо да брои в чисти векове и хилядолетия обаче, календарът им се състои от две взаимосвързани системи, известни като Хааб – който се има 365 дни – и 260-дневния Цолкин.

Календарът проследява и двата графика едновременно, докато накрая те не се изравнят – на всеки 52 години. Заради това да се планират събития по-напред от този момент не е било възможно и така маите също са създали така наречения календар за дълго броене.

Всяко дълго броене се състои от 5 126 години и е разделено на 13 равни сегмента от приблизително 394 години, известни като Бактуни. Маите започват да броят предишното дълго броене на 11 август 3114 г. пр. н. е… което означава, че 13-ият Бактун от този цикъл трябва да приключи на 21 декември 2012 г.

Както при нашите собствени системи за отчитане на времето, краят на дългото броене е незабавно последван от началото на следващото и няма индикация в археологическите записи, че маите са очаквали света да спре, когато даден цикъл приключи. Въпреки това през 1987 г. авторът Хосе Аргуелес публикува книга, в която погрешно тълкува календара им като обратно броене към края на времето, с което се започва едно световно очарование към теорията за апокалипсиса на маите.

С наближаването на датата много хора в Русия стават толкова разтревожени от предстоящото глобално изчезване, че министърът на извънредните ситуации трябва да излезе с изявление, в което казва на всички да не се притесняват. Междувременно властите във френското село Бугарах трябва да се разправят с тълпи, които се събират на планина, където според тях извънземен космически кораб ще дойде да ги спаси.

И все пак, докато всички тези глупости очевидно се коренят в генерално неразбиране на календара на маите, апокалиптофилите получиха частица надежда – при откриването на древен паметник в южно Мексико.

Паметник 6 от Тортугеро, днес в музея на Карлос Пелисер във Вилаермоса. Табаско

Пророчеството на Тортугеро

Датиран от 7 век сл. н. е., Тортугеро е бил светилище или гробница, посветена на местен владетел на име Бахлам Аджау в южния мексикански щат Табаско. Разкопките на мястото разкриват надпис – известен като Паметник 6 от Тортугеро – който съдържа една загадъчна препратка към Бактун 13.

Този текст е единствената значима препратка към края на Дългото броене, откривана някога, но той никога не е бил напълно интерпретиран, отчасти защото някои от глифовете са избледнели. Въпреки това, останалите фигури споменават завръщането на Болон Йокте, бог на маите, свързан с войната и сътворението.

През 1996 г. археолозите Дейвид Стюарт и Стивън Хюстън публикуват груба интерпретация на текста, която наричат „Пророчеството на Тортугеро“. Въпреки че двойката никога не е твърдяла, че надписът предсказва края на света, работата им, неизненадващо, е взета и претълкувана от феновете на идеята за апокалипсиса на маите, което подхранва истерията около финала от 2012 г.

При повторния анализ на паметника Тортугеро 6 няколко години по-късно и Стюарт, и Хюстън стигат до извода, че надписът вероятно не се отнася до някакво събитие след края на Дългото броене, а просто документира освещаването на светилището на 11 януари , 669. Казват, че писарят е идентифицирал датата, като е броил назад от 13-ия Бактун.

Следователно паметникът не описва края на света, а просто препраща към края на Дългия цикъл като средство за следене на времето.

* * *

И така, в какво са вярвали маите?

Маите напълно очакват да започне нов Бактун, когато предният приключи. Никакъв край на света, никаква планетарна имплозия и със сигурност никакви извънземни спасителни кораби не се споменават в никой от техните оцелели артефакти – и те самите не се съмняват по никакъв начин, че слънцето ще изгрее както обикновено на 22 декември 2012 г.

За щастие изследователите откриват окончателно доказателство за продължаването на живота, както го познаваме, точно навреме, за да успокоят умовете на хората. През май 2012 г. археолози в Ксултун, Гватемала, намериха най-старите и пълни астрономически таблици на маите, откривани някога. Тези календари се простират най-малко 7000 години в бъдещето, което показва, че маите не са спрели да броят до 2012 г.

Подобно на всички други системи за отчитане на времето на маите, новооткритите календари вероятно представляват цикли, които се повтарят ad infinitum. С други думи, древната цивилизация, която стана синоним на апокалиптични предсказания, всъщност парадоксално е смятала, че светът никога няма да свърши…