Как едни тоалетни разкриха тайни на Студената война
На 330 километра северозападно от канадската столица Отава се намира град Карп. На пръв поглед мястото може да изглежда незабележително, не по-различно от безбройните други сънливи малки градчета, осеяли околностите на Онтарио. Но Карп е малък град с голяма тайна. В продължение на 35 години това е място на една жизненоважна част от инфраструктурата на Студената война, която има за цел да запази функцията на канадското правителство в случай на ядрена война. В покрайнините на града, погребан под хълм в стара кариера за чакъл, се намира масивен бункер, известен просто като Diefenbunker.
Официално наречен Спешен щаб на правителството, Дифенбункер получава прякора си от министър-председателя Джон Дифенбейкър (John Diefenbaker), който разрешава изграждането му през 1959 г. Действително масивна, конструкцията е на четири етажа дълбоко, обхваща площ от 9000 квадратни метра и е изградена от 32 000 тона стоманобетон. Проектирано да приюти министър-председателя и 564 членове на кабинета, служители и военен персонал за период до 1 месец, съоръжението е оборудвано със собствени дизелови генератори, система за филтриране на въздуха, обеззаразяване, болница с три легла и хирургическа стая, зъболекарски кабинет, студио за телевизионно излъчване на Канадската телевизионна корпорация (CBC), затвор и дори трезор за съхранение на златните резерви на Банката на Канада. Цялата конструкция е окачена на масивни пружини, които да абсорбират ударни вълни, докато стоманените входни врати с дебелина 1 метър са вградени в стената на дълъг тунел, минаващ през хълм, което позволява на взривната вълна от ядрена експлозия да мине безвредно. Дифенбункер може да издържи на ядрен взрив до 5 мегатона на 2 километра.
И въпреки тази сложност, Дифенбункер е почти остарял, преди дори да бъде завършен, в следствие от непрекъснато нарастващата мощ и точност на съветските Междуконтинентални балистични ракети. Тази уязвимост е донякъде компенсирана от построяването му именно в Карп, тъй като се предполага, че руските ракети ще бъдат насочени към самата столица. Но за да работи това, местоположението трябва да се пази в тайна – трудна задача за толкова масивен строителен проект. За щастие канадската армия вече управлява верига от комуникационни бункери в Канада, така че канадското правителство просто казва, че Спешния щаб на правителството е просто още един от тези бункери, дори му дава кодовото име Experimental Army Signals Establishment или EASE
Докато тази история е широко приета от обществеността, един човек не е толкова убеден: Джордж Бримел, разследващ репортер на вестник Toronto Telegram. Той смята, че в историята трябва да има нещо повече и през 1961 г. наема хеликоптер и прелита над строителната площадка в Карп, за да се огледа. Почти веднага забеляза нещо не е както трябва: има тоалетни. По-точно 78 тоалетни, които чакат в двор да бъдат инсталирани. За Бримел нещо в тази картинка намирисва… Ако се вярва на историята на правителството и това е просто комуникационен бункер за 150 мъже, 78 тоалетни са доста прекомерно количество. Заключението може да бъде само едно: това всъщност е тайно помещение на канадското правителство. На 11 септември 1961 г. Бримел разгласява историята в Telegram под заглавието „Това е Дифенбункер“, измисляйки името, което съоръжението носи от оттогава. Изправено пред непреодолимите доказателства на Бримел, канадското правителство е принудено, за свое раздразнение, да признае, че е вярно. И така, това, което трябваше да е най-голямата тайна на Студената война в Канада, се разкрива заради някакви си глупави тоалетни.
Въпреки популярния си прякор, по ирония на съдбата премиерът Дифенбакер се заклева, че никога няма да стъпи в бункера. Това е така, защото съпрузи и съпруги не а допуснати вътре и той предпочита да остане със семейството си в собствения си бункер. Не че някога някой е бил принуден да ходи там; през всичките си 35 години работа само един канадски министър-председател – Пиер Трюдо – някога е посещавал бункера. Нито някое злато някога е било съхранявано в свръхзащитения трезор; всъщност, след отказването на Канада от Златния стандарт през 1971 г., трезорът е използван до голяма степен като фитнес зала от 120 военнослужещи, постоянно разположени в бункера. С края на Студената война, през 1994 г. бункерът е окончателно затворен и лишен от цялото си оборудване.
Тази уникална част от историята на Студената война щеше да бъде изгубено завинаги, ако не беше малка група доброволци, решени да го запазят. Всъщност бункерът е само на седмици от това входният му тунел да бъде запълнен с бетон, когато през 1998 г. град Карп и Diefenbunker Development Group поемат контрола над обекта. Днес той функционира целогодишно като Канадския музей на Студената война. И да: 78-те тоалетни все още са там и са в изправност.
