Биотехнологична фирма ще създаде синтетични човешки ембриони за събиране на донорски органи
В началото на август учени съобщиха, че са създали първия по рода си „синтетичен“ ембрион на мишка, без необходимост от сперма, яйцеклетка или утроба. Тези ембриони не са жизнеспособни и няма да се развият напълно в плод; вместо това те са много ранни в стандартното развитие на един ембрион и съдържат огромен набор клетки, които могат да бъдат диференцирани в определени органи. Изследването е невероятен пробив в тази част на науката, тъй като изследователите вярват, че чрез тези синтетични ембриони евентуално ще може да се заобиколят етичните бариери, които съществуват в стандартната работа от този тип.
Сега учените търсят да пресъздадат експеримента, ползвайки човешки клетки, с крайната цел да използват синтетични човешки ембриони за производство на донорски органи.
Всичко това може да звучи малко дистопично и тревожно, но изследователите твърдят, че идеята би била невероятно ефективен начин за разрешаване на тежката криза с донорството на органи, която продължава да обхваща света.
В интервю за MIT Technology Review, основателят на биотехнологичната компания Renewal Bio и автор на предишното изследване върху мишки, Джейкъб Хана, казва, че възнамеряват да пренесат изследването на следващото ниво, като го пресъздадат с човешки клетки. „Надяваме се, че експериментът ще произведе ембриони, подобни на бременност на около 40 или 50 дни, пълни с малки органи, които могат да бъдат събрани и развити в донорски органи, или ембрионални клетки, които могат да бъдат използвани за лечение на различни имунни заболявания.“
„Ние разглеждаме ембриона като най-добрия 3D биопринтер“, казва Хана пред MIT Technology Review. „Това е най-добрият начин за създаване на органи и подходяща тъкан.“
Независимо дали сте съгласни с подхода или не, той със сигурност представлява интересен и крайно необходим отговор на един важен и печално продължителен проблем. Според Администрацията за здравни ресурси и услуги в момента има почти 106 000 души в САЩ, които чакат донорен орган, като 17 души умират всеки ден, заради липсата на такъв.
Следователно възниква въпросът, че ако синтетичен ембрион без възможност за живот може да бъде създаден, за да спаси друг, това все още ли е етично съмнително? Или се доближава твърде много до идеята, че си „играем на бог“ или „фермерстваме ембриони“ – концепции със сигурност не са популярни сред голям брой хора?
Така или иначе, компанията сега е в процес на набиране на средства и търсене на инвеститори.
Ако успеят да възпроизведат успеха си при мишките и с човешки ембриони, Renewal Bio не дава да се разбере колко развити биха позволили да станат синтетичните ембриони. И това вероятно ще бъде пречка за мнозина. Но, независимо от резултата, създаването на човешки ембрион без сперма, яйцеклетка или утроба би било монументален момент в изследването на стволови клетки.
Няколко апокрифни разказа за трансплантации съществуват много преди научното разбиране и напредък, които биха били необходими, за да се осъществят в действителност. Съобщава се, че китайският лекар Пиен Чиао е разменил сърца между мъж със силен дух, но слаба воля, и човек със слаб дух, но силна воля, в опит да постигне баланс във всеки мъж. Римокатолическите разкази съобщават, че светците от 3 век Дамян и Козма са заменили гангренозния или раков крак на римския дякон Юстиниан с крака на наскоро починал етиопец. Повечето източници обаче разказват, че светците са извършили трансплантацията през 4 век, което е много десетилетия след смъртта им. Според някои версии на историята те само инструктират живи хирурзи, които са извършват процедурата.
По-вероятните разкази за ранни трансплантации се отнасят до трансплантация на кожа. Първият по-разумно звучащ такъв е за индийския хирург Сушрута през 2 век пр. н. е., който прави трансплантация на собствена (на оперирания, автотрансплантация) кожа при реконструкция на носа, ринопластика. Успехът или неуспехът на тези процедури не е добре документиран.
Векове по-късно италианският хирург Гаспаро Талиакоци извършва успешни автотрансплантации на кожа; той също така се проваля след това с алографтите, предлагайки ни първия опит за обяснение за отхвърляне на чужд орган векове преди този механизъм да бъде разбран. Той го приписва на „силата и силата на индивидуалността“ в своя труд от 1596 г. „De Curtorum Chirurgia per Insitionem“.
Първата успешна трансплантация на алографт на роговица е извършена през 1837 г. на модел на газела. Първата успешна трансплантация на човешка роговица, кератопластична операция, е извършена от Едуард Цирм в очната клиника в Оломоуц, сега в Чешката република, през 1905 г.
Първата трансплантация в съвременния смисъл на думата – имплантиране на органна тъкан, за да се замени функцията на орган – е трансплантация на щитовидна жлеза през 1883 г. Тя е извършена от швейцарския хирург и по-късно Нобелов лауреат Теодор Кохер.
