Защо жените са по-издръжливи от мъжете на ултра-маратони
В света на спорта ще открием, че все повече жени искат да получат равни права и заплащане за тяхното участие. Подобни маневри не са нищо ново, но нека не забравяме, че спортът, освен доказване на волята и духа на един атлет, отдавна се превърна и в бизнес. Въпреки многобройните искания на дамите, спортната аудитория просто не гледа толкова много женски дисциплини. Всичко това е базирано на този етап и най-вероятно в бъдеще ще има кардинални промени и се надяваме, че огромният натиск от страна на женската аудитория ще спре. Не казваме, че е справедливо, но просто смятаме, че женският спорт има още нужда от развитие и отразяване от медиите, което обаче не е обвързано със зрителите.
Има и още един момент, който често среща противници, твърдението, че жените са по-добри от мъжете в дадени спортове. Ще открием, че различната физика между мъжа и жената дава предимства в отделни дисциплини и това също е абсолютен факт. Единственият проблем е, че трудно можем да приемем идеята за състезание. Разделението на полове може би трябва да остане в историята, защото сме сигурни, че стигнахме до ниво на еволюцията, в което спокойно можем да заявим, че жените са по-добри в даден спорт.
И спортът, в който мъжете нямат особени шансове, са състезанията за издръжливост. Причината за всичко това се крие във факта, че дамската физика може да се справи с тях в пъти по-лесно. Ултра маратоните са мястото, където една дама може да разплаче мнозина и всичко това идва като предимства от физиологията.
Според д-р Бет Тайлър (спортен лекар) има много и различни фактори върху умението на една жена да се справи с предизвикателствата. И има и разумна причина за всичко това. Комбинацията от силна психика и физика може да замъгли болката и да позволи на участника да приеме това ниво на страдание, да превъзмогне липсата на сън и глад, дискомфорт и още много други, които ще се породят в хода на състезанието. Ако говорим за 100 метра бягане и един участник го прави за около 10 секунди, тогава можем да приемем, че ще има високи нива на болка. Това обаче не означава, че няма да го приемем, след като е краткотрайно. При ултра състезанията има една малко по-различна комбинация от фактори.
Говорим за постоянна болка, гладуване и липса на сън, малко след това идва и добрата стара депресия, която ще направи живота още по-мизерен и неприятен. Най-често тези състезания се случват в изолирани и по-самотни локации, следователно дават много сериозен повод на повечето участници да започнат да халюцинират. Изисква се нещо повече от силна воля, за да се преживее едно състезание от 320 километра. Психологически има достатъчно хора – мъже и жени – приемащи съдбата си на страдание и дискомфорта, за да продължат до финала. В един момент ще има усещане, че не говорим просто за едно състезание, а за оцеляване. И точно тук се смята, че жените са в пъти по-издръжливи, спрямо мъжете.
Тайлър смята, че тук има много и най-различни твърдения по темата, но с всички тях се навлиза в една малко по-сива материя. Това е атрактивна хипотеза и мнозина се опират на нея, най-често се използва и от жените, но пък статистически може да се забележи, че именно дамите са по-успешни.
Идеята е популярна, но дали е до толкова истинска? Приема се, че жената преминава през много болка, докато ражда, следователно се допуска, че има и по-сериозна сила да се справя с болката. Тренираното женско тяло може да издържи на всички наказания, на които тялото ще се подложи, следователно виждаме една по-сериозна сила и умение. Бет признава, че това е една много популярна теория, но също така не е доказана и не е задължително да бъде.
Д-р Карла Мейхен е успяла да вземе интервю от някои ултра маратонци и е разбрала, че много от дамите посочват умението да опознаят болката по време на раждане. Веднъж след като са успели да преживеят това, тялото им се адаптира към всички останали страдания, които могат да се случат по време на състезание. Повечето заявяват, че сякаш са тренирани да не се фокусират върху болката.
Бет Тейлър продължава да смята, че това е атрактивна хипотеза, но не бърза да отхвърля същото твърдение. Единствената идея, която може да се допусне в този случай е, че е възможно тялото на жената да се подготви за същото ниво на болка, като не говорим само за физиологичното такова, но и за биологичното. С това ще трябва все пак да заявим, че самата теория не е изследвана и не може да бъде потвърдена. Освен това има и още един проблем – има твърде много ултра-маратонци и то жени, които никога не са раждали и са в отлично състояние. Най-вероятно не трябва да говорим само за раждането като евентуален фактор, който да дава предимство. И тук не можем да пропуснем и мъжете, които също правят невъзможни подвизи за финала си.
Майкъл Робинсън не разбира културната история и идеята, която продължава да сравнява двата пола биологично и физиологично. За него е трудно да се приеме, че жената трябва да се третира по различен начин и да не се приема, че е подходяща за определена работа. В това отношение не трябва да забравям, че именно социализма успя да изпълни това задание и така забелязахме първите жени по строежите. Бет Тейлър продължава да смята, че това може да е атрактивна идея, но след като не е потвърдена, не може да се приеме за истина.
Все пак ще видим и статистическата разлика, ако говорим за темпо, жените са по-добри в запазването на постоянната скорост. Мъжете често стартират по-бързо и след това започват да свалят темпото. При по-лошо време ще открием, че отново мъжката аудитория е готова да се откаже и да прекрати състезанието, докато жените нямат никакви такива проблеми. Очевидно е, че жените могат да наредят своите основни критерии в средата на състезанието, вместо да отпадат.
Всички учени са готови да приемат и още един елемент – еволюцията. Колкото и да не искаме да го признаваме, точно тя има огромна роля в психологическия, социалния, емоционалния, генетичния и индивидуалния свят. Всички те влияят на жените и позволяват да бъдат по-добрите в дългите състезания. Емоциите са добавени, защото дълго време се смяташе, че една жена не може да контролира себе си в по-трудни моменти, но се оказа, че ситуацията се променя драстично през последните десетилетия.
Следователно стигаме до още едно заключение, няма доказателство, че след раждане, жената може да бъде по-издръжлива и силна, но от друга страна не трябва да забравяме, че това не е единственият фактор. Все пак да не забравяме, че Трансконтиненталното състезание по колоездене през 2019 г. беше спечелено от Фиона Колбингер, която успя да измине разстоянието от 4200 километра за 10 дена, 2 часа и 48 минути.
