Спортни хроники: Той се противопостави на военната хунта в Бразилия и промени футболната история, но плати висока цена

Когато говорим за бразилски футбол, с прозвището Доктора свързваме само едно име – това на великия Сократес. Той е легенда не само като футболист, но и като борец за граждански права и демокрация в период, когато Бразилия е управлявана от военна хунта.

Но над 10 години преди него, един друг доктор ще промени историята, ако не на Бразилия, то поне на най-популярната религия в страната – футбола. Той се казва Алфонсиньо – първият борец за граждански права не само на хората, но и на футболистите. Също толкова брадат, дългокос и харизматичен като наследника си във футбола, политиката и медицината.

Син на работник в железниците и учителка, Алфонсо Селсо Гарсиа Рейш се ражда на 3 септември 1947 г. в Марилия, щата Сао Пауло. Докато играе и учи медицина, младежът се увлича по левите политически движения, в които освен работници има още артисти, музиканти и интелектуалци.

Тогава подобни възгледи са много рисковани, тъй като на власт в Бразилия идват военните, свалили с преврат правителството на Жуан Гуларт. Хунтата на генералите Кастело Бранко и Емилиу Медичи въвежда смъртното наказание като мярка срещу „антиправителствена дейност“.

„Можех да се откажа, можех да си трая, и така да направя кариера и пари във футбола. Но реших да остана социално ангажиран“, разказва по-късно Алфонсиньо, който през 1965 г. подписва с Ботафого – отборът, чиито цветове са носили прочути футболисти като Гаринча и Нилтон Сантос. Един от най-добрите халфове в Бразилия за онези години, Алфонсиньо не крие политическите си убеждения.

За това си плаща твърде скъпо. Според футболните коментатори, този техничен футболист има всички основания да претендира за място в националния отбор. Световни шампиони за 1958 и 1962 г., сега бразилците се борят за място на Мондиал 1970 в Мексико. Но селекционерът Жоан Салданя – също ляв по убеждения, получава категорично нареждане от президентския дворец на Медичи, че Алфонсиньо няма място в отбора. Бразилия разполага с достатъчно други силни футболисти, които да го заменят.

В Ботафого също не са очаровани от политиканстващия футболист.

На всичкото отгоре Алфонсиньо ходи с дълга коса и брада – външен вид, типичен за левите движения по света от 60-те години. Карат го да се подстриже и избръсне, което – разбира се – той отказва най-категорично. Научили за своеволията му, агентите на националната служба за сигурност SNI го записват в регистрите си като опасен елемент.

Не само Алфонсиньо става жертва на политическите си убеждения. Няколко месеца преди Световното първенство в Мексико президентът на футболната федерация на Бразилия Жоао Хавеланж и останалите шефове решават да изгонят другия виден футболен левичар – националния селекционер Жоан Салданя. Формалният повод е, че отказва да вземе Пеле за няколко приятелски мача в чужбина, тъй като Краля на футбола очевидно има нужда от почивка преди Мондиала. Само че без Пеле хонорарът на бразилския отбор за всеки мач пада наполовина. „Разбирам добре защо ме отстраниха. Но не ми стана ясно защо ме взеха…“, отронва тъжно Салданя, заменен от Марио Загало.

Нещо подобно ще каже и Афонсиньо: „Имах си принципи, но платих солена цена за тях“. По неговите думи, военните от хунтата виждат във футбола „опиум, с който да държат народа под контрол“. За диктатурата е много по-добре хората да се занимават с футбол, вместо с политика.

Но заради това трябва да държат под око най-големите футболисти. Документите, извадени на бял свят по-късно, показват, че не само Алфонсиньо е бил следен.

Дори и Пеле се оказва под наблюдение, да не би случайно да кривне наляво. Друга голяма звезда от онова поколение, Тостао, свидетелства: „Няколко дни след като бях дал интервю, дойдоха да ми кажат, че трябва да внимавам много какви ги приказвам. Това беше колкото съвет, толкова и заплаха“.

В навечерието на Световното Марио Загало окончателно отхвърля Алфонсиньо от състава за Мексико. Счита го за негативен лидер, от когото няма да произлезе нищо добро. Но на първенството Загало, макар и с отбора, съставен от предшественика си Салданя, печели купата. Конфронтацията му с Алфонсиньо става причина последният да бъде тихомълком изпъден от Ботафого. Отива под наем в доста по-непретенциозния тим Олария.

Въодушевени от световната титла, военните от режима се намесват пряко във футбола и създават националния шампионат на страната през 1971 г. Завършващ междувременно медицинското си образование, Алфонсиньо решава, че времето му за открита борба вече е настъпило. Още повече, че след шест месеца игра в Олария той се връща обратно в Ботафого, където не му разрешават да тренира. Президентът на клуба Тониато заявява: „Този не е никакъв футболист! С тази рошава коса прилича на певец или китарист“.

За капак на всичко му спират и заплатата. А разпоредбите са такива, че Алфонсиньо на практика е роб на клуба, и не може да играе никъде другаде без да го пуснат. А те не го пускат…

Тогава бъдещият доктор предприема отчаян ход, който в условията на диктатура изглежда като невероятна дързост. Наема адвокат и дава под съд не само Ботафого, но и цялата трансферна система в бразилския футбол. Четвърт век преди прочутото дело „Босман“, Алфонсиньо се изправя пред магистратите с искането футболистите да имат човешкото право сами да избират къде да играят. А не да бъдат собственост на клубове и мениджъри, които се разпореждат със съдбите им.

Така през 1971 г. Алфонсиньо става първият бразилски футболист, получил правото сам да води преговори за трансфера си и сам да подписва договори. Победата в съда му позволява да играе в други отбори, дори и да носи екипа на Сантос рамо до рамо с Пеле. А самият Пеле по-късно като министър на спорта на Бразилия ще въведе закона от 24 март 1998 г., който окончателно дефинира правата на футболистите, за които навремето се е борил играчът левичар. „Ако познавам някого, свободен като футболист и като човек, това е само един: Алфонсиньо“, ще признае Пеле. А прочутият певец Джилберто Джил дори ще му посвети своята песен Meio de Campo през 1973 г. 

Разбира се, бунтарят няма как да носи екипа на Бразилия на Световното първенство година по-късно, отново отхвърлен от Загало. Но светът научава за него точно в разгара на шампионата от документалния филм на Освалдо Калдейра „Свободно преминаване“, в който представя героя, борил се не само за своя личен интерес, но и за този на всички останали футболисти в най-футболната страна в света.

Дипломиран с отличие, доктор Алфонсиньо прекратява кариерата си на терена и става психиатър, специализиран в адаптирането към обществото на младежи с ментални заболявания.

В Бразилия вече го имат не само за способен медик от института „Пинел“ в Рио, но и за нещо като футболно знаме на демокрацията, наравно със Сократес – и той дамгосан като „комунист“ от идеологията на рушащия се вече режим. Усилията им дават резултат и на 15 май 1982 г. в страната са проведени първите свободни избори от почти две десетилетия. Доктор Алфонсиньо и доктор Сократес не са се борили напразно.

По-късно Алфонсиньо се оказва начело на проект за социална адаптация чрез футбола на деца с тежко семейно положение. А когато Сократес умира през 2011 г., именно Алфонсиньо получава привилегията да продължи седмичната му коментарна рубрика във вестник „Карта Капитал“. Дори и прехвърлил 70-те, Алфонсиньо продължава да се бори за главната цел в живота си – свободата на хората.