Спортни хроники: Спомен за кунг фу Марадона в последния му мач за Барселона
Диего Марадона имаше осем месеца, за да планира отмъщението си. В началото на сезон 1983/84 кракът на аржентинеца е брутално счупен след безкомпромисно влизане на Андони Гойкоечея.
Известен като Касапина от Билбао, още на старта на кампанията Гойкоечея е натоварен със задачата да опази най-магнетичния футболист на планетата. В края ѝ аржентинецът е готов за реванш, и то в идеалния момент – във финала за Купата на краля.
Въздухът е наелектризиран от напрежение. Отношенията между двата клуба са далеч от отлични именно заради инцидента през септември, а фактът, че финалът трябва да се играе на неприятния и за двете страни „Сантяго Бернабеу“ допълва неприятната картинка.
Стадионът на Реал Мадрид символизира режима на Франко, мразен до дъното на душата си от баски и каталунци. Феновете на двата тима изпълват „Бернабеу“ с регионалните си флагове и освиркват националния химн преди началото на срещата, за да демонстрират за пореден път неприязънта си към властта.
Началото на двубоя е белязано от нови груби влизания, като този път и други тестват здравината на глезените на Марадона. По отношение на футбола, техниката отстъпва сериозно на физическата агресия. Атлетик има шансове да открие резултата и по-рано, но все пак успя да го прави в 13-ата минута.
Ендика поема една топка на гърди, след което с левия крак я забива в долния ъгъл на вратата на каталунците. Деветката веднага се обръща и побягва към своите фенове, които беснеят от радост, веейки червено-белите флагове във въздуха.
Темпото на мача не се променя особено в оставащите 77 минути. Тежките сблъсъци продължават да властват на терена. Реферът Анхел Франко Мартинес вдига седем жълти картона, но нито едно от влизанията не е категоризирано като достатъчно грубо за по-сериозно наказание. Все пак футболът преди 30 години е далеч по-различен от този днес.
Барселона неумолимо търси изравнителното попадение, но атаките им се блъскат в отбраната на Билбао, ръководена перфектно от вратаря Андони Субисарета. При звука на финалната свирка Марадона е лице в лице с Хосе Мария Нуньес, а дори металните прегради не могат да удържат феновете на Атлетик, които нахлуват на терена, празнувайки в бясна радост дубъла.
Тогава започва и мелето, в което Марадона е един от най-дейните. След като не успява да си го върне на Библао с футболни средства, аржентинецът решава, че ще трябва да го направи по старомодния начин. Първата му жертва е неизползваната резерва Мигел Анхел Сола, който навлязъл на игрището по анцуг, получава брутално коляно в главата, след което изпада в безсъзнание на тревата.
Марадона получава най-голяма подкрепа в безредиците от Бернд Шустер, като почти няма играч от двата отбора, които да не участва в мелето. Кунг фу ритници се раздават наляво и надясно, междувременно изваденият от строя Сола е изкаран от терена на носилка.
Изисква се намесата на полицията, която да ескортира играчите на Барселона извън игрището. Полицаите покриват каталунците с щитовете си в опит да ги предпазят от дъжда от всевъзможни предмети, изсипан от феновете на Атлетик, който лети към главите им.
С разпрана тениска Марадона стои в центъра на терена, вече малко по-успокоен, очаквайки своя личен ескорт.
В рамките на тези няколко минути, като че ли, победата с 1:0 на Атлетик остава леко на заден план. Все пак капитанът Дани вдига трофея, връчен му лично от краля. След това слиза на терена, където феновете най-накрая могат да отпразнуват края на една паметна кампания със своите любимци.
Дубълът е факт, като това са и последните два трофея в историята на Билбао в двете надпревари и до ден-днешен.
Последен се оказва и двубоят за Марадона в цветовете на Барселона. През лятото аржентинецът е продаден в Наполи – ход, който ръководството на каталунците вижда като най-смислен. Ако Диего остане на „Камп Ноу“, ще трябва да изтърпи тримесечно наказание заради действията си във финала.
Един от най-тежките моменти в кариерата на аржентинеца се превръща в катализатор за всичко последващо, което му се случва на футболния терен. Агресията и стръвта за победа го следват и до края на живота му, като помогнаха за превръщането му в истинско футболно божество.
