Спортни хроники: Шампионът се бори до 70 години

Той определяше своята последна битка като шанс за постигане на безсмъртие.

И Джон Уилямс наистина го постигна, влизайки в историята като най-възрастния ММА боец – на внушителната възраст от 70 години.

В продължение на пет години му забраняват да влезе в клетката, но той не се отказва от преследването на мечтата си. И си отива като победител.

Роден е в Канада през 1940 г. и всъщност принадлежи към индианското племе Абенаки, даже е потомък на изтъкнат индиански вожд. Животът му е доста интересен далеч преди да счупи рекорда в ММА.

Уилямс разказва, че още при раждането си получава името Сивия вълк, а любовта му към схватките и към бойните изкуства се проявява много рано.

На 7-годишна възраст се захваща с бокс, после развива интерес и към джудото. Занимава се също с вдигане на тежести и с още няколко бойни изкуства, а по улиците се превръща в атракция със силовите си демонстрации – шоуто му включва огъване на пирони и на копия, както и трошене на телефонни указатели и регистрационни номера с голи ръце.

След като се мести от Канада в САЩ, Уилямс се присъединява към движението за защита на правата на индианците.

Но вместо да участва в демонстрации и да организира стачки, се заема да постави редица рекорди и да попадне в книгата на Гинес.

С два рекорда, които и до днес остават неподобрени, той се гордее особено много. Единият е за най-дълга джудо тренировка, която трае над 13 часа.

А вторият: през 1987 г. Уилямс чупи с един замах на ръката си парче лед с 30 см дебелина.

През следващите 20 години неговият живот продължава да бъде вълнуващ.

Боецът изучава психология и философия, развива интерес и към хипнозата, става баптистки свещеник и получава докторантура по теология.

Когато навършва 65 години, Джон Уилямс си поставя нова голяма цел – да стане най-възрастният професионален боец в историята на ММА.

„Когато достигне определена възраст, човек сякаш изчезва от обществото. Общоприето е, че възрастните хора стават глупави, неспособни на каквото и да е, слаби. Обществото ги отбягва. Исках да покажа с личен пример, че животът не свършва след 55-60 години. Не сме безполезни“, обяснява Уилямс.

Преди обаче да се докаже в клетката му се налага да спечели една битка извън нея.

Първоначално Атлетическата комисия отказва да му издаде разрешение да се бие, което той определя като възрастова дискриминация.

Пет години Уилямс се бори за правото си да проведе професионален двубой от ММА и е принуден да прибегне до адвокати.

„Те ми обясниха, че това е дискриминация. Ако си физически годен да се биеш, никой не може да ти забрани да го правиш“, категоричен е Сивия вълк.

Усилията му най-сетне носят успех и Атлетическата комисия отказва да води съдебна битка. Джон Уилямс преминава всички медицински тестове и получава необходимото разрешение.

Остава му да намери опонент, а това също не е лесна задача.

„Никой не искаше да се бие с мен, защото е невъзможно да излезеш победител от тази ситуация. Или печелиш победа срещу един старец, или срамно губиш от него. И в двата случая изглежда унизително“, осъзнава Уилямс.

Месеци по-късно е открит боец, който се съгласява: 49-годишният продавач на коли Лари Брубекер.

„Беше странна история. Купих кола от Брубекер и един ден се скарахме за едно от плащанията. Той е избухлив човек, така че за малко да се сбием още на паркинга“, разказва Уилямс.

„Тогава ни разделиха, но конфликтът остана нерешен и Брубекер предложи да го решим в клетката“.

Двубоят е организиран от малка канадска ММА организация, а Джон Уилямс е принуден да качи близо 10 килограма, защото Атлетическата комисия държи битката да бъде в тежка категория.

Уилямс не е доволен от начина, по който допълнителните килограми ще му се отразят, но въпреки това печели, и то убедително.

Още в първия рунд той нанася поражения по лицето на Брубекер, а във втория го улавя в болезнен захват и го принуждава да се предаде. Боят трае по-малко от седем минути.

Така Уилямс става не само най-възрастният боец и най-възрастният дебютант в ММА, но и най-старият победител. 

„Смисълът на живота е да се бориш. Мнозина се предават лесно и предпочитат да не правят нищо, но това не е за мен. Винаги съм бил боец. Живеем веднъж и после изчезваме завинаги. Остава само името ни на надгробния камък. Тази битка беше моят шанс за безсмъртие – хората няма да забравят 70-годишния човек, който имаше смелостта да стъпки в клетката“, обяснява Уилямс.

Само няколко години по-късно, Сивия вълк е диагностициран с рак и умира през 2015 г., малко след 75-ия си рожден ден.