Спортни хроники: По следите на названието „адзури“ и необяснимия син екип на италианците
Каква година изпрати националният отбор на Итали! През лятото „скуадра адзура“ стана европейски шампион, а през есента пропусна няколко мачбола на тенис език и класирането за световните финали в Катар минава през плейофи. Но това са италианците – трябва да е шумно, трябва да е напрегнато, трябва да е драматично. Всичко трябва да се прави със страс.
А в света на футбола една дума разпалва страст в сърцата на милиони – „АДЗУРИ“. И само споменаването ѝ провокира съзнанието да се върне към славата, победите и титлите на бойците в синьо.
Преведено на български, „адзури“ означава „сините“, което не е най-необичайният прякор във футбола.
Но защо „адзури“ и защо изобщо италианците са в синьо?
Преди мача с Франция на Световно първенство по футбол 1978 г.
Когато говорим за национални отбори, съвсем нормално е да очакваме екипите им да са препратка към националния флаг. Така е с Испания, Англия, Бразилия, Германия, Аржентина, България… Много, невероятно много. Почти всички. Но не и Италия – италианският флаг е трибагреник от зелено, бяло и червено.
Ако попитате романтиците, ще ви кажат, че зеленото символизира хълмовете на страната, бялото е заради снежните върхове на планините, а червеното е символ на кръвта, която са пролели националните герои за родината си.
Реалността обаче е много по-обикновена и е свързана с обединяването на регионалните знамена (но да не позволяваме това да разваля тази поучителна за децата история).
Синьото обаче отсъства от италианския флаг. Откъде идва то на екипите?
Преди мача с Аржентина на Световно първенство по футбол 1982 г
Днес Италия е много различна от тази в началото на миналия век. Страната е република, а народът ѝ избира политиците, които да я управляват. В началото на 20-и век обаче все още е монархия, управлявана от крал, а кралското семейство е известно като Савойската династия.
Династията управлява Италия (с някои прекъсвания) от 1861 до 1946 г. Съществено в тази история е, че официалният цвят на Савоите е синьото и когато националният футболен отбор на Италия изиграва първия си мач през 1910 г., футболистите избират цветовете на кралското семейство пред тези на националното знаме.
След падането на Мусолини в края на Втората световна война се провежда референдум за определяне на бъдещото управление на нацията. Въпросът тогава е дали Италия трябва да продължи като монархия, или да стане република. Крал Виктор Емануил III, който е със срината репутация заради подкрепата към Дучето, абдикира в полза на своя син Умберто II.
На 2 юни 1946 г. Италия излиза на избори и близо 13 милиона (54.3%) избират република.
Резултатът от референдума показва, че нацията е разединена. Северът гласува в полза на републиката, а южняците силно подкрепят запазването на монархията. И докато страната е разделена, едно нещо не се променя и националният отбор излиза на терена в синьо – цвета на кралското семейство, което вече не е начело на държавата.
С емблематичната синя фланелка Италия печели всичките си големи трофеи и се превръща в една от великите световни футболни сили.
Но колелото на историята се върти и ситуацията се променя бързо. През 2018 г. „скуадрада“ пропусн първо Световно първенство от 60 години, три години по-късно стана европейски шампион, след което „увисна“ над бездната на неизвестното преди Катар 2022.
Но така са италианците – страстта е навсякъде. И това няма да се промени. Точно както синия цвят на екипите на една могъща държава, чийто национален трибагреник е зелено, бяло, червено.
