Спортни хроники: Когато биха Ицо Стоичков с камшици

Преди по време и след финала в Лига Европа между Севиля и Рома Христо Стоичков бе сред големите атракции в Будапеща. Камата присъства на тренировката на „вълците“, а Жозе Моуриньо за пореден път засдидетелства колко държи на стария си приятел.

В часовете преди мача най-известният българин бе приет от премиера на домакините Виктор Орбан, а след двубоя горещата прегрътка между Ицо и Иван Ракитич обиколи световните ефири. Но такъв си е Стоичков.

Днес е в Парма с Джиджи Буфон, след няколко дни е във Флорида. Отива до Аржентина, за да посети къщата на Марадона, след което взима интервю от Меси в Париж. Следват няколко дни у нас – ей така за малко лов и почивка сред природата, а после го виждаме на снимка да играе голф с Доналд Тръмп.

Още малко оттук-оттам от всички точки на планетата и се появява във Ватинака, за да целуне ръка на папата и да го погалят и него по главата. Няколко часа след това излиза на терена на „Олимпико“ и изработва три гола в Мача на мира, а светът възкликва: „Стоичков си е Стоичков! И на 56 още го може футбола!“.

Еуфорията отминава, но всички са наясно, че това е само временно. И се чудят откъде ли ще изникне следващия път космополит №1 на България.

Приказният живот на Ицо обаче не е от днес или вчера. Геният на българския футбол прибира в необятните складове на съзнанието си гледки от всички късчета на планетата и попива историята от десетилетия. И винаги появата му е събитие.

Връщаме часовника до 2011-а, за да се пренесем в побратимения с Плевен руски град Ростов на Дон. Краят на юли е, а Камата е гласен за спортен директор на местния отбор.

• Е** ти и жегата! – недоволства Стоичков, който от няколко дни е в най-големия град в Югозападна Русия и център на Ростовска област.

Любезните домакини го водят в лобито на хотел „Don Plaza“, където все още пушещият българин пали цигара, поръча си кафе и лимонада и постепенно се успокоява.

„Знаете ли как се пие лимонада? – пита руснаците родната звезда. – В Барселона правех така – до половината лимонада, после доливам с бира. Страхотно е!“ Гледат го невярващо. Все пак как да трогне хора, които гълтат водката на екс? Но по-късно и той ще получи алкохолен урок…

Следва разходка по вода с баровска яхта, която трябва да превози госта до издигнатото в култ от казаците селище Старочеркаск.

На круиза Ицо похапва раци и се диви на природата, докато му разказват как са били „произведени“ в казаци Пиер Ришар, Олег Протасов и други знатни личности. Раздумката на борда на яхтата е повече от сладка.

Но ето какво се случва на брега.

Час и половина преди пристигането на лодката цялата милиция в неофициалната казашка столица Старочеркаск е вдигната на крак, за да се грижи за сигурността на височайшия гост. Всичките шестима служители!

Зелената им УАЗ-ка е паркирана до водата, а в далечината се чува местният хор, който подгрява за Ицо с пълно гърло. Няколко жени „удрят“ последна метла, за да е чисто, а мъже боядисват оградата. „Стоичков ще има какво да разкаже на приятеля си Ромарио“, казва милиционерският шеф, който очевидно си пада по футбола.

И най-после яхтата пристига. А вятърът от Дон не може да разхлади достатъчно Стоичков.

„Жега, мамка му!“, повтаря за n-ти път нашият с прилепнала по гърба му от потта бяла риза. Ръководството на Ростов е осигурило автомобил, който да качи Камата, но той тръгва пеша.

В един момент всичко започва да изглежда сюрреалистично – кокошки минават между краката, кози се разхождат най-необезпокоявано, а млади казаци на мотоциклети вдигат облаци прах.

На четвъртия ден в руския Югозапад обаче нищо не може да изненада българина.

В ужасния задух на казашкия музей Христо по някаква причина е силно впечатлен от писмата на атамана Вавайски. Гледа ги толкова дълго, че аха да му ги връчат като подарък на сребърен поднос. Но в следващия момент вниманието му е отклонено от пищно кожено палто.

„И Филип Киркоров има такова“, прави се на остроумен генералният директор на ФК Ростов Юрий Белоус, а Камата мъдро поклаща глава.

На втория етаж, в залата на Александър I, вече очакват българина, а шоуто тепърва предстои. На Ицо му е сложен бял калпак и символично го бичуват с камшик, след което му носят чаша водка на сабя. Стоичков отпива, след което се впуска в танц с достолепна местна дама.

„Да приемам ли Стоичков за казак?“, вика тълпата.

„Да бъде!“, гърми хорът.

Настава радост, която трябва да бъде полята с още една водка.

„Това ми е рекордът – прошепва на Белоус свикналият на бира с лимонада в Барселона Стоичков, сваляйки калпака. – Изпих 200 гр водка.“

„Търпи, казаче, така се става атаман“, отговаря му футболният бос.

След като пали свещ и се прекръства, Стоичков си тръгва, но този път не иска да подритва кокошки и се качва в джипката.

„Обадете се тази вечер на Диего Марадона и му предайте, че ако иска да стане казак, изпитанието е тежко и няма да се справи с пиенето на водката“, казва Камата на изпроводяк.

Майтап, разбира се. Дон Диего не се плашеше от нищо, а камо ли от някое и друго питие.