Спортни хроники: Допингира ли Юве футболистите си за финала в Шампионската лига?
Годината беше 1994.
Славният Ювентус не беше печелил титлата вече 8 г и шефовете Джовани и Умберто Аниели, собственици на автомобилната империя „Фиат“, бяха твърде разтревожени. Искаха да създадат нова златна ера и осъзнаваха, че за целта се налагат радикални промени.
Затова изпълнителният директор на „Фиат“ Антонио Джираудо беше назначен за изпълнителен директор на Юве. Лучано Моджи, тогава част от Рома и всепризнат виртуоз на трансферния пазар, беше привлечен като спортен директор. Бившият нападател на тима Роберто Бетега стана вицепрезидент, а Марчело Липи беше изкушен да напусне Наполи и да оглави проекта като старши-треньор. Но сред най-важните решения се оказа и друго: назначаването на Рикардо Агрикола (невропатолог и част от медицинския щаб на клуба още от 1985 г.) за главен лекар.
Антонио Джираудо
Промените веднага започнаха да дават резултати, и то изключителни. Освен разместванията в ръководството, беше направена и звездна селекция с футболисти като Зинедин Зидан и Алесандро дел Пиеро. Ювентус изглеждаше внушително дори за собствените си стандарти.
Успехите не закъсняха и „бианконерите“ взеха титлата през 1995, 1997 и 1998 г., играха финал в Шампионската лига три поредни години и през 1996 г. спечелиха трофея. Юве триумфира още със Суперкупата на Европа, Купата на Италия и на два пъти със Суперкупата на Италия.
Това беше голяма ера, но сянка върху нея хвърли един също толкова голям допинг скандал.
Дейвид Енд беше първо пресаташе, след което и генерален мениджър на Аякс по време на тяхната златна ера през 90-те. „Божиите синове“ спечелиха най-престижния клубен трофей през 1995-а, но загубиха финала през 1996-а. Не само Енд, но и много играчи и фенове тогава се почувстваха измамени от допинг програмата на Ювентус, винаги отричана от италианския гранд.
Онзи тим на Луис ван Гаал можеше да се превърне в първия в историята на новия формат на Шампионската лига, защитил трофея си. Нещо, което щеше да направи Реал Мадрид едва през 2017-а.
Но на втория си пореден финал, нидерландците се изправиха срещу Ювентус, който ги изненада с мощта и енергията си. Италианците взеха ранен аванс, после Аякс успя да изравни и да докара мача до дузпи, където обаче загуби с 2:4. Оттогава „лалетата“ не са достигали финал в Шампионската лига.
Още докато Ювентус празнуваше триумфа си започнаха да се повдигат някои въпроси. Марк Овермарс пропусна финала поради контузия, но гледаше отблизо и веднага след дузпите сподели съмненията си на съотборника Роналд де Бур. „Марк Овермарс ми каза много набързо, че нещо не е наред. Как видял съперник, чиито очи не изглеждали нормално. Имаше чувството, че е взел нещо“, споделя Де Бур пред The Independent.
Финиди Джордж също повтаря тази теза в нидерландски документален филм от 2013-а, като допълва, че е бил изненадан от издръжливостта на играчите на Юве и интензитета на игра.
„По принцип, играчите могат да издържат на максимални обороти за около 20 минути. Когато успееш да го направиш в продължение на 90 или 120 минути, и то в края на сезона, това не е нормално“, казва Джордж.
Но повечето играчи на Аякс не правят същата връзка. Те дори не подозират най-лошото, не могат да си представят нещо нечувано като специална допинг програма на Ювентус. А и Аякс не беше в най-доброто си състояние преди мача – Овермарс беше аут, братята Де Бур пък не бяха на 100%. Ювентус просто изглеждаше по-добър.
„Аз нямах такова чувство”, продължава Де Бур. “И знаете ли защо? Защото не съм си и помислял, че някой ще го направи. Изобщо не знаех за подобно нещо. И ако някой бяга по-бързо от мен, значи е по-бърз. А и беше дълъг сезон.“
Енд смята, че наивността на Аякс е национална черта: „Нидерландският футбол е наивен. Ако беше обратната ситуация, италианците веднага щяха да скочат. Те вярват в теории на конспирацията, че не е нормално да бъдеш толкова добре подготвен физически. Но в Нидерландия никой не мисли така.“
Трябваха години, за да се научат.
По-малко от 12 месеца по-късно двата отбора отново се изправиха един срещу друг. Този път на полуфиналите. Ювентус, който защитаваше трофея, спечели гостуването си в Амстердам с 2:1, след което и реванша в Торино с 4:1, преди да загуби от Борусия Дортмунд на финала. „Нямахме си идея от допинг, затова и нямаше никакви сантименти срещу Ювентус. Изобщо не сме говорили за това“, спомня си Енд.
Но през 2004 г. италианската прокуратура повдигна този въпрос. И спомените от финала през 1996-а започнаха да се връщат. Клубният доктор Рикардо Агрикола получи осъдителна присъда за това, че е снабдявал играчите си с медикаменти, подобряващи представянето им, но по-късно беше оправдан. Изпълнителният директор Антонио Джираудо също беше оправдан, но по-късно беше изхвърлен от футбола заради другия голям скандал около тима – Калчополи.
Обвиненията срещу Ювентус бяха изразени най-точно във вече споменатия документален филм на телевизия Andere Tijden Sport през 2013 г. В центъра на лентата бяха резултатите от медицинските тестове на играчите на Юве и нивата на хемоглобина им между февруари и юни 1996 г.
„Разнообразните показатели, които видях в резултатите, не могат да се считат за нормални“, споделя Джузепе д’Онофрио, който е експертен свидетел по делото срещу Агрикола и Джираудо. Той казва още, че нивата на хемоглобина могат да бъдат обяснени единствено с преливане на кръв или използване на EPO – синтетичния хормон, който ускорява обогатяването на мускулите с кислород и който помага за по-голяма издръжливост.
Всички тези доказателства видяха бял свят за първи път през 1998 г. по време на делото срещу шефовете на Ювентус. Процесът дойде и в резултат на изказването на тогавашния треньор на Рома Зденек Земан, който изкрещя, че фармацевтиката няма място във футбола, посочвайки с пръст именно играчите на „бианконерите“. Това накара торинския магистрат Рафаеле Гуариниело да започне разследване. А резултатите от него бяха показателни.
Разследването разкри, че играчите са използвали общо 281 различни медикамента, сред които обаче почти няма забранени от Международния олимпийски комитет (МОК). EPO не се открива. Както казва съветникът на Гуариниело – Джанмартино Бензи: „Клубът е бил обурудван като малка болница.“
А показанията на водещия хематолог Джузепе д’Онофрио са още по-скандални. Той казва, че е „почти сигурен“, че полузащитниците Антонио Конте и Алесио Такинарди за взимали EPO, за да преодолеят леки признаци на анемия, както и че е „много вероятно“ седем други играчи: Алесандро Бириндели, Алесандро дел Пиеро, Дидие Дешан, Мануел Димас, Паоло Монтеро, Джанлука Песото и Морено Торичели, също да са взимали EPO, но в по-малки дози.
Когато се стигна до процеса, Агрикола получи присъда от 22 месеца затвор, които можеше да излежи не зад решетките. Джираудо бе оправдан и каза, че е „изключително щастлив“ от присъдата и добави: „Феърплеят е важна част от ценностите и историята на Ювентус.“ След което и правилно предрече, че и присъдата на Агрикола ще „изчезне при обжалването“, което се случи през декември 2005 г., когато съдът в Торино се произнесе, че използването на EPO не е доказано. А Джираудо побърза да заяви, че „правосъдието най-накрая е възтържествувало“.
Но в Аякс не смятаха така.
Когато Дейвид Енд научава, че Ювентус е публично обвинен за използване на допинг през 1996 г., няма съмнения, че Аякс е бил ограбен във финала по пътя към защита на трофея. „Гадното чувство дойде няколко години по-късно – когато разбрахме защо. Това остави горчив вкус, че сме измамени. Това е рана, която никога няма да заздравее“, казва Енд.
Още по-раздразнен е от факта, че Аякс не протестира срещу Ювентус. Защото вярва, че Аякс е истинският шампион от 1996 г. „Клубът не направи нищо пред УЕФА. Не казаха нищо достатъчно остро, никога не поставиха нищо под въпрос. Не знам защо. Аз бих бил бесен.“
Но дори да е имало нещо нередно, това не кара Роналд де Бур да се чувства победител: „Всичко мина, ние загубихме. Сега не се чувствам повече шампион, защото някой е откраднал нещо от мен. Нищо подобно. За мен, ние не бяхме достатъчно добри. Ако бяхме, щяхме да победим Ювентус в онази вечер. А ние не бяхме. Но, разбира се, че изпитвам и болка от това, че кръвните им показатели не са били в нормата.“
И е далеч от това да обвинява колегите си от Ювентус за високите им нива на хемоглобин: „Възможно е играчите изобщо да не са знаели какво се случва. Най-вероятно, някой им е казал: „Вземи това, ще ти помогне за възстановяването“, или нещо подобно. Наистина, не вярвам, че футболистите са знаели за това. Така го чувствам аз.“
Този случай повдигна и въпроса дали трябваше да се отнеме трофеят на Ювентус, както стана с титлите им от Серия „А“ заради Калчополи. Но що се отнася до футболистите, те искат да печелят единствено на терена. Де Бур не желае да получи златен медал от УЕФА две десетилетия по-късно. „Могат да го направят, но това не ме топли, за мен ние не сме шампиони.“
Дори и Енд, който продължава да е бесен на Ювентус, не желае подобна „победа“: „Това би коствало честта ни. Не бихме искали да печелим по този начин. Ние сме спортсмени.“
