Ако някой ви попита за велик боксьор, най-вероятно ще му кажете Мохамед Али или Майк Тайсън. През съзнанието ще мине и Владимир Кличко, който също има значителни постижения в спорта. Мохамед Али се е борил за правата на афроамериканците и съответно е бил припознаван за техен идол и дори месия, Майк Тайсън е печелил фенове на грубия спорт, когато в САЩ лошите момчета бяха на мода.
След всеки мач чуваме, че атлетът е оставил душата си на ринга и се е борил така, сякаш няма да има утре. Те дори не подозират колко далече са от истината. Само един боксьор е знаел, че победата означава живот и края на всеки мач зависи само от представянето му на ринга. Подобно изпитание може да бъде възможно само в един период от време и това е Втората световна война. Героят на тази история се казва Соломон Аруч. Той е гръцки боксьор с еврейско потекло и както много други обитатели в Аушвиц е трябвало да намери начин, за да оцелее. Соломон намерил само един вариант и това била възможността да се боксира срещу своите приятели затворници, за да зарадва и задоволи желанието на надзирателите.
Преди лагера на смъртта, той е спечелил аматьорската титла по бокс в Гърция за аматьори и също така е Балкански шампион. В онзи период от време има рекорд от 24 победи и никакви загуби. Феновете го помнили с неговата изключителна работа с краката и така се родил прякора „Балетиста“. Пролетта на 1943 г. е довела нещо повече от топлите вълни на морето в Солун, довела и нацисти. Армията бързо наредила повече от 47 000 евреи и ги подготвила за екстрадиране. Статистиката показва, че от всички тях ще оцелеят едва 2000 човека. На 15 май Соломон пристига в Аушвиц придружаван от родителите си, трите му сестри и неговият брат. Майка му и сестрите му са били изпратени веднага в газова камера. В Ню Йорк Таймс през 1989 г. боксьорът ще разкаже: „Пристигнах в 6 часа следобед в лагера. Стоях цяла вечер гол пред бараките и на другата сутрин бях изчистен с кофа вода, обръснаха ни главите и след това ни татуираха лагерен номер върху предмишницата.“ Соломон получил номер 136954. Много скоро в лагера пристигнал и капитана на лагера и издирвал боксьори или борци. Гръцкият шампион се отзовал на повика. Това обаче не било достатъчно, ръстът му по никакъв начин не разкривал спортните умения. Командирът начертал импровизиран ринг в пясъка, извикал втори затворник и ги накарал да се боксират. В третия рунд Соломон напуснал очертанието като победител. Това било посрещането му в Аушвиц.
View this post on InstagramA post shared by tradingshots (@tradingshots) on
В следващите две години пазачите ще организират гала събития за себе си, търсейки най-добрите и най-силните в лагера. Срещите се преместват в прашни складове, правят се сериозни залози на масата, а на ринга се решава съдбата на атлета. Губещият не разваля своята спортна статистика, а се разделя с живота си. Победителят се възнаграждава с живот и пропускане на тежката физическа работа. Соломон работил като чиновник. През това време баща му отслабва достатъчно, за да бъде изпратен в газовата камера. Брат му отказва да вади златните зъби на мъртвите и също е застрелян. За няколко месеца мъжът остава сирак. Въпреки това в края на седмицата излиза отново с една единствена мисия, да се бори за живота си. Няма време за жалеене, няма време за страдание. През следващите две години, докато лагерът не е освобден от съветски войници, Соломон се бие. За това време има 200 победи и 2 равенства. След освобождението, атлетът започва да обикаля другите лагери и се надява, че поне ще срещне някой пощаден роднина. В търсенето се натъква на Марта Йечел – приятелка от родния му град. След всичко преживяно се местят в Палестина, където имат 4 деца и 12 внука. На 26 април 2009 г. г-н Аруч умира на 86 години. Според съпругата му никога не успява да се възстанови от сърдечния удар, който го връхлита по-рано. Докато е жив, Соломон разказва, че много често сънува родителите си и това не му дава покой. Кой нормален човек би намерил покой след всичко преживяно? До края на живота си никога повече не се боксира.
A post shared by tradingshots (@tradingshots) on