Най-великият американски атлет е индианец

В началото на XX век можем да открием редица спортни величия, които се борят много стабилно за титлата „Спортно величие в света“. Американците продължават още по-напред в тази надпревара и обявяват един много специален човек не просто за атлет на века, но и за най-великия атлет изобщо раждан някога. Подобно представяне може да мотивира мнозина да се запознаят с постиженията на Джим Торп.

Като комплексен състезател, той може да се похвали с невероятни спортни качества и го прави в най-различни дисциплини през годините – като аматьор и като професионалист. Най-големият успех на Джим е в американския професионален футбол, а там остава в сърцата на всички фенове. Има и една интересна светлина по тази тема, Торп може да се смята за истински американец по една единствена причина – истинското му име е Ва То Хук и в превод от индиански означава „Светъл Път“.

 

Имайки предвид неговото потекло, можем да забележим, че атлетът дълго време не се смята за американски гражданин, но олимпийският отбор успява да се възползва от неговите услуги и през 1912 г. участва в Олимпийските игри в Стокхолм. Именно там ще покаже умения, които може да му донесат особено внимание. Той самият се състезава в няколко дисциплини и често най-използвата дума от коментаторите е:

„Той обожава Олимпийските игри и спорта. Няма как това да не е факт, след като е феномен всеки път, когато излиза на терена. Той е златният стандарт на перфектен атлет, няма какво повече да добавим и можем да бъдем сигурни, че няма да видим такъв скоро.“

За да разберем цялата история на Джим трябва да разгледаме и историята му, която в никакъв случай не е от най-леките. Родителите му са европейци, а той самият има американско индианско потекло. Отгледан е на територията на резерват, който днес наричаме Оклахома. Там е член на племето Сак и Лисица. Животът му не е лесен, но става още по-труден, когато трябва да тръгне на училище. От там бяга няколко пъти. Той има и брат близнак, който умира на 9-годишна възраст, а майка му умира при раждане няколко години след него.

 

Накрая напуска училище, за да работи в чифлик. Баща му обаче не е съгласен и го връща обратно в училище, този път в Пенсилвания, за да няма как да бяга толкова лесно. Там му е забранено да говори на своя роден език, постриган е и облечен в европейски дрехи. Единствената среда, в която може най-накрая да се прояви е именно спортът. Забелязан е от американския треньор Глен Уорнър и много бързо се превръща в сензация. В началото се смята за твърде малък, за да играе, но много скоро заяква и се превръща в най-големият кошмар за противниковия отбор. Неговият треньор по-късно ще сподели следното:

„Нито един колежанин, който някога съм виждал, разполагаше с натуралната стойка за футбол. Никога не съм виждал футболист, който може да преминава линиите с такава лекота, с каквото Торп го правеше, никога не съм виждал играч, който да усеща пробойните в защитата, осъзнавайки много лесно как да я премине. Големият индианец беше безпощаден на терена. А ако говорим за скорост, никой не можеше да носи топката по полете, както Торп го правеше.“

Треньорът по-късно ще се превърне в истинска звезда, а Торп ще се превъррне в двукратен шампион на страната. През 1912 г. един специален мач успява да разпали страстите. Отборът на армията, съставен изцяло от внуци на ветерани, както и кадети във военното училище, се изправят срещу индианците – онези, които са прогонени от земите си и принудени да обикнат новия живот. Сред тях може да се срещне дори Дуат Айзенхауер, който по-късно ще стане американски президент. В тази легендарна среща, индианците успяват да покажат на какво са способни и печелят с резултат 27-6.

На Олимпийските игри в Стокхолм, индианецът успява да победи в декатлона, при това в два последователни дена. А той включва 100 метра спринт, дълъг скок, висок скок и бягане от 400 метра. След това в програмата са поместени 110 метра бягане с препятствия, хвърляне на диск, хвърляне на копие и още много други. Торп все пак успява да се справи с всяко изпитание, не се оплаква от натоварения график и печели. Много скоро дори крал Густав V ще го нарече един от най-великите атлети в света. Нещо повече, появата на бедното момче, което се слави с толкова невероятни успехи, официално доказва, че олимпийските игри не са за разглезените англо-саксонски протестанти, които смятат, че трябва да определят изцяло поведението на играчите.

А Торп получава славата си именно по тази причина, той излиза на терена, никой не го познава и размазва конкуренцията, при това много жестоко. Само една година по-късно, златните медали на шампиона ще бъдат отнети, защото започнал да се занимава с бейзбол и получавал забавено плащане, което влизало изцяло в противовес с правилата. Мнозина спорят цял живот с комисията, но накрая се стига до справедливост през 1983 г. – близо 30 години след смъртта му.

Това едва ли го е притеснило особено, Джим се превръща в първия президент на Американския Професионален футбол, играе 12 години като професионалист, влиза в Залата на славата, играе бейзбол и там също успява да създаде име и за кратко време се занимава с баскетбол.

След края на спортната си кариера ще потъне в забрава и ще бъде уволнен от редица места. Получава филмови роли, в които играе като индианец в редица уестърни. През 50-те години на миналия век, когато Associated Press правят проучване за най-великия атлет на всички времена, името му е първо. Коментарът по тази тема, макар и той самият никога да не успее да го чуе е:

„Той беше толкова невероятен атлет… толкова добър, че хората го боготворяха. Неговата сила триумираше над предрасъдаците и мнозина забравиха, че е индианец. Той доказа, че това, което прави на терена, е невъзможно за останалите атлети. И никой не може да го оспори“