Човекът, който създаде водните ски

През лятото на 1922 г. Ралф Самюелсън, тогава 18-годишен, започва опитите си да кара ски върху вода на езерото Пепин, само на няколко пресечки от къщата му в Лейк Сити, Минесота. След много проби и грешки той в крайна сметка успява като по този начин се ражда един от най-обичаните водни спортове в света.

Това лято се навършват 100 години от създаването на водните ски и хората, които живеят в родния град на Самюелсън, искат да са сигурни, че никой няма да забрави приноса му към забавленията в топлото време. Затова на 2 юли, в 16:11 ч. – точният момент преди 100 години, в който Самюелсън се издига над водата на своите ски зад лодката на брат си – лидерите на Лейк Сити откриват бронзова статуя на Ралф в реален размер. Тя е разположена в парка и плажа Охута на брега на езерото Пепин, което се простира на около 30 километра надолу по река Мисисипи. Градските власти успяха да съберат 75 000 долара за статуята, която е изработена от Brodin Studios в Кимбъл, Минесота.

„Това е велик момент за Лейк Сити“, казва пред Кърт Браун от Star Tribune Джон Хътчинсън, президент на Destination Lake City, туристическото подразделение на общината. „Искаме хората да се спират и да си правят селфита с Ралфи.“

Някой ден местните власти се надяват да създадат и зала на славата на водните ски.

Но междувременно Лейк Сити току-що приключи годишните си Дни на водните ски – празник, който включва шоута с водни ски, музика на живо и други развлечения. Също така, отново този месец местният режисьор Бен Трейнен издаде нов 33-минутен документален филм за изобретението на Самюелсън, а историците в близкия град Уайт Беър (от англ. – Бяла Мечка), Минесота, откриха „Мечки на борда: Каране на водни ски в Уайт Беър“, изложба, отбелязваща 100-годишнината на спорта.

Но Самюелсън невинаги е получавал толкова много признание за умното си изобретение. Според твърденията, той за първи път опитва да се пързаля със ските по вода, докато кара своя акваплан – голяма плоска дъска, теглена зад лодката на брат му. На 28 юни 1922 г. той успява да се задържи на ските няколко метра по същия начин, но знае, че може да се справи по-добре.

Неуспешно пробва ски за сняг и дъски за бъчви, преди да разбере, че има нужда от ски, които покриват още повече повърхност на водата. Така вечно изобретателният Самюелсън отива в местния склад за дървен материал и намира две борови дъски с дължина 2,5 метра и ширина 20 сантиметра, пише Джим Хармън от Sports Illustrated през 1987 г. Използвайки котела за пране на майка си, той омекотява единия край на всяка дъска, след което захваща върховете с менгемета, така че да се извият нагоре. Прикрепи и кожени каишки, за да държат краката му на място, и се снабди с 30 метра шнур за прозорци, който да използва като въже за теглене. Накрая наема ковач да направи малък железен пръстен, който да служи като дръжка на въжето.

През следващите дни Самюелсън опитва няколко различни подхода: в повечето от тях той започва със ските си на нивото с или под повърхността на водата; но докато брат му задвижи лодката, Самюелсън вече потъва…

Накрая обаче прави опит да повдигне върховете на ските от водата като се обляга назад – и това се оказва правилният подход! Докато брат му управлява лодката, която е задвижвана от преработен камионен двигател, Самюелсън се пързаля по водата върху ските зад него. И към днешна дата това все още е позицията, която заемат водните скиори, според Фондацията за водни ски и уейк спортове на САЩ, която въвежда Самюелсън в своята зала на славата през 1982 г.

Разбира се, Самюелсън не спира дотук. Той започва да се учи да прави трикове на ските си, което привлича тълпи от зяпачи към брега. В крайна сметка организира неофициални събития, на които предтсавя каскадите си и взима вход, като предава приходите на града, който плаща за бензина, използван от лодката. Градът също построява малка естрада до езерото, където музиканти на живо понякога придружават неговите представления.

Езерото Пeпин

За съжаление кариерата му на воден скиор е кратка. След като наранява гърба си при инцидент на строеж през 1927 г., той е принуден да зареже ските завинаги.

Никога обаче не патентова своето откритие и никога не си е приписвал заслугата за изобретяването на спорта. Редица скиори от Ню Йорк до Франция се опитват да твърдят, че са първите, които се носят по вода, а Фред Уолър патентова първите водни ски през 1925 г.

Но толкова много хора бяха видели Ралф да кара ските си – и толкова много новинарски материали се бяха изписали за подвизите му – че в крайна сметка е обявен за изобретател на спорта.

Днес споертът се е превърнал в популярно лятно забавление, както сред търсачите на силни усещания, така и сред сериозните състезатели. Той е включен в Олимпиадата през 1972 г. като изложбен спорт, а първият национален шоу ски турнир се провежда през 1974 г. според Фондацията за водни ски и уейк спортове на САЩ. През 1979 г. студенти организират национални състезания и участват в тях.

Въпреки че почива от рак през 1977 г., наследството на Самюелсън очевидно продължава да живее. чифт от неговите оригинални водни ски в Залата на славата на Фондацията за водни ски и уейк спортове в САЩ в Дейвънпорт, Флорида. Има и плоча на езерото Пепин, която гордо го идентифицира като „Родното място на водните ски“.

Членовете на семейството на Самюелсън пък го помнят не само с изобретателността му, но и с любезната му личност и готварските му умения.

„Баща ми имаше само осми клас образование, не беше разбирач или това, което бихме нарекли „светски човек“ днес“, казва дъщеря му, Деб Хенингсен, пред Star Tribune. „Но той никога не е казал лоша дума за никого и приготвяше най-добрите вечери с печено говеждо в неделя вечер – и наистина имам предвид най-добрите.“